Връзките според кибернетичното тълкуване на това понятие, най-общо са отношения, зависимости между два и повече обекта. Вуправленските структури връзките са информационни. Те могат да бъдат вътрешни за даден управленски орган и могат да възникват между органите за управление. Когато чрез информационните управленски връзки се предава задължителна информация (заповед, разпореждания, решения, управленска технология) те се наричат връзки за власт. А когато чрез тях се съобщава незадължителна информация, те се наричат връзки на сътрудничество. Връзките могат да се подразделят на много други видове, според множество класификационни признаци.
В зависимост от това, каква власт се делегира, връзките могат да бъдат йерархични и функционални. Връзките могат да бъдат още задължителни и незадължителни. Тези връзки се наричат още формални. Те се регламентират чрез специални, вътрешни за организацията документи– устройствени правилници, технологични схеми.
През последните години в литературата по управление предмет на специално внимание са т. нар. неформални връзки. Неформални са тези връзки, които възникват между едни от членовете на управленския орган на базата на лични симпатии, привързаност и предпочитание и са понякога по-трайни и по-дълбоки от формалните. Според типа на неформалните връзки се обособяват и различни типове на формални групи: „кръжец”, „клика”, „верига”, „клас” и др. Отношението към неформалните групи и пътищата за тяхното приобщаване към целите на организацията са предмет на задълбочени изследвания, особено в западните страни.
На управление се поддават формалните връзки, докато неформалните трудно се направляват. За това се изисква задълбочено познаване на връзките и управленски талант.
