Управлението е процес с универсално проявление. За управление може да се говори в:
- живата природа;
- неживата природа;
- обществото.
Независимо от специфичните особености на този процес в различните системи от посочените три сфери, той се характеризира с някои общи черти:
1. Управлението представлява процес на въздействие на един обект- управляващо устройство, управляваща система, т.е. субект на управлението върху друг обект- управлявано устройство, управлявана система, т.е обект на управлението.
2. Управлението е активен процес. Той не е просто пасивно съзерцание на действителността, а активна намеса- интервенция на субекта на управление в нормалното функциониране и развитие на обекта. Следователно управлението е свързано с промени, с нови насоки на развитие, с водене на ефективна фирмена политика. То е един неспирен обновителен процес на привеждане на фирмата от едно състояние към ново, по- добро, по-ефективно развитие. Със своята активна намеса субектът на управление изменя естествения ход на събитията.
3. Управленското въздействие е целенасочено въздействие. Управлението е винаги целенасочен процес, чрез него субектът на управлението се стреми да постигне предварително поставените цели.
Целта е предварително замисления резултат от съзнателната дейност на хората, това е нещо идеално.
4. С управлението се преследва постигането на някакви предварително определени резултати. Но тяхното постигане не трябва да става „на всяка цена”, т.е. то не трябва да води до нарушаване на равновесието или унищожаване на обекта. За управление се признава само тази намеса, при която се постигат целите на субекта без да се унищожава или поврежда системата.
5. Управлението е съзнателен процес. Намесата във функционирането и развитието на обекта от страна на субекта на управлението е напълно осъзната, преднамерена. Самото управленско въздействие е избор на едно от множеството други възможни въздействия върху обекта. След като управлението е целенасочен процес, то естествено е, че управлението е и съзнателен процес.
6. Управлението е типично човешка дейност- една от най-сложните, отговорни и творчески дейности на хората. По тази своя дейност, те се различават от всички други същества. Това обаче не изключва наличието на управленски въздействия в други системи- биологически и технически. Вътре в тях обаче не може да се говори за цялостен управленски процес в класическия смисъл на думата. В биологическите и техническите системи става въпрос за саморегулиране, самоорганизиране или в най-добрия случай за самоуправление.
7. Управлението възниква и се развива като потребност от съгласувани действия във връзка с получаване на очакваните резултати от дейността на конкретен човек.
Върху уравленските процеси са влияели /разглеждано в исторически аспект/ и влияят множество фактори, но с определено значение са знанията и уменията на отделните личности.
Колкото и да се поддържа тезата, че възникването и развитието на управлението се свързва с конкретна дейност на хората, безспорно е, че именно съвместната дейност на хората е основната причина за появата на управлението, т.е управленския процес се определя от това влияние.
С усложняването на труда се достига до идеята, че индивидуалната дейност на хората не може да даде такива резултати, както съвместната им дейност. Това налага да се координира, да се управлява, тъй като в противен случай всеки ще действа съгласно своите виждания, своите интереси и общата поставена цел няма да бъде изпълнена.
Човек може да управлява както себе си, така и другите. Това той може да прави по два начина:
- съзнателно, като обмисля своята дейност;
- интуитивно /подсъзнателно/.
При съвременните условия акцентът следва да се постави на първия начин.
Независимо от вида и характера на системата, управлението е присъщо на нея, т.е. не може да съществува система без управление. Тъй като всяка система се състои от множество елементи, притежаващи определени свойства и особености, то всеки един от елементите има определена съмостоятелност и може да се разглежда като подсистема. Това означава, че всеки от елементите може да проявява инициатива и да се саморегулира, но е задължително да се координира тяхната дейност, което се осъществява чрез управлението.
От изложеното е видно, че понятието „управление” е многоаспектно и универсално и се използва при различни случаи, което затруднява неговото конкретно дефиниране. Трудности произтичат и от факта, че то е не само икономическо, но и социално и философско понятие.
На съвременния етап управлението се превръща в една от най-важните сфери, обслужващи цялостното обществено-икономическо развитие. Чрез него се координират темповете на развитие, потреблението на ресурси, взаимозависимостта: икономика- екология- социална политика.
Разглеждайки управлението на икономическите системи с основание възниква въпросът: Тъждествени ли са понятията „управление” и „мениджмънт”? В литературата съществува дискусия по този въпрос.
Например проф. Св. Ставрев не прави разлика между тях. Друга група автори отхвърлят подобно отъждествяване /проф. К. Каменов и др./. Според доц. П. Пенчев мениджмънтът представлява разновидност на стопанското управление при пазарни условия. В превод от английски език, според една от най-утвърдените дефиниции, означава да управляваш или да бъдеш управляван, а също така и хората, които управляват бизнеса /18-19в./.
Мениджмънтът се свързва главно с дейности, в името на които се правят разходи и се получават приходи. Затова мениджмънтът се свързва с фирмата, с предприятието.