1. Въведение в учебната дисциплина „Основи на управлението” /мениджмънт/.
1.1. Защо трябва да се изучава учебната дисциплина „Основи на управлението” /мениджмънт/?
Това е важно най-малко по две причини:
- Развитието на обществото е поставено в зависимост от специализирани институции и организации, които произвеждат стоки и услуги, от които се нуждаят хората. Тези организации се управляват от решенията на един или повече индивиди, назначени като мениджъри. Мениджърите са хората, които разпределят ресурсите на обществото за постигане на различни, често конкуриращи се цели.
Мениджърите притежават властта и отговорността да определят условията, при които се получават работа, доходи, стоки, услуги, защита, грижа за дравето и знания, които определят стила на живот.
- Хора, които нямат специално образование за мениджъри често се оказват в положението на мениджъри. Много специалисти, които са обучавани и работят сега като учители, счетоводители, търговски агенти, художници, адвокати, вероятно в бъдеще ще издържат себе си и семействата си работейки като мениджъри. Те ще управляват училища, счетоводни къщи, оркестри, дистрибуторски организации, музеи, болници, агенции.
Следователно бъдещето на обществото ще зависи от:
- управлението на производителността;
- способността да се приспособяват към промените в околната среда;
- от подходящото управление на работната сила.
1.2. Развитие на мениджмънта като учебна дисциплина.
Изучаването на дисциплината „Мениджмънт” е относително ново явление в световната история. Мнозина от онези, които първи започнаха да изучават и пишат за мениджмънта бяха практикуващи мениджъри. Те
описваха собствения си опит и се опитваха да обобщават принципите, които според тях могат да се използват в подобни ситуации.
Сега обаче има и друга категория хора- такива, които проявяват интерес към мениджмънта от научна гледна точка. Социолози и психолози се отнасят към мениджмънта на организациите като към изключително важно социално явление, което трябва да бъде изучавано с методите на научния анализ.
Между тези две крайности- на практиката на мениджъра и на науката за мениджмънта са налице голям брой индивиди, които също са допринесли за неговото изучаване. Към тях се отнасят инженери, социолози, психолози, антрополози, адвокати, икономисти, счетоводители, математици, политолози.
Три са най-разпространените подходи към мениджмънта: класическият, поведенческият и подходът на научния мениджмънт.
Класическият подход е първият опит да се изучава модерен мениджмънт. И днес той дава базисно познание за модерния мениджър. Мениджмънтът започва да се изучава по-сериозно в началото на века. Мениджърите вече търсят отговори на основни, свързани с практиката, въпроси. Те разглеждат мениджмънта като процес на координиране на групови усилия за постигане на групови цели. Именно през този период на планирането, организирането и контролът получават признание като функции на мениджмънта.
При поведенческия подход мениджърите се сблъскват с проблеми, при които поведението на подчинените им не винаги съвпада с очакваното според класическия подход. Поведенческият подход използва концепции от психологията, социологията, антропологията и други науки, изследващи човешкото поведение. Акцентът при поведенческия подход е върху взаимоотношенията между хората, работата и организацията. Той се концентрира върху теми като:
- мотивация;
- комуникации;
- лидерство;
- формиране на работни групи.
В известен случай научният подход към мениджмънта е модерна разновидност на акцента върху управлението на хората, който за първи път поставя класическия подход. Негова същностна черта е използването на математиката и статистиката като помощни средства при управлението на производството и операциите.
Целта на обучението е студентите да научат да дефинират понятия, да описват, да дискутират и идентифицират същностни въпроси, свързани с модерния мениджмънт.
