Лекции по Икономика

20. Делегиране, отговорност и пълномощия

Делегирането на пълномощия представлява основен процес, посредством който ръководителите установяват формални взаимоотношения между хората в организацията.
За да бъдат реализирани плановете в една организация някой трябва да изпълни фактически всяка от задачите, произтичащи от целите на организацията. Организационният процес във всяка една организация има два основни аспекта. Единият представлява делението на организацията на подразделение и съответно на цели и стратегии. Някои ръководители погрешно считат, че това обхваща целия организационен процес. Другият аспект, по-малко забележимият, е свързан с разпределение на пълномощията, което дава възможност за разпределение и координиране на задачите.
Средството, с помощта на което ръководството разпределя пълномощията между отделните нива се нарича делегиране. Организационният процес няма да бъде разбран, ако не изясним предварително и свързаните с него пълномощия и отговорност.

ДЕЛЕГИРАНЕ
Според теорията на управлението понятието „делегиране” означава предаване на задачи и пълномощия на лица, които поемат отговорността за тяхното изпълнение. Делегирането само по себе си представлява средство, с помощта на което ръководството разпределя между неговите сътрудници твърде много на брой задачи. Те трябва да бъдат изпълнени, за да се достигнат целите на организацията. Ако една задача не бъде делегирана на друг човек, ръководителят ще трябва сам да я изпълни. В много случаи това е невъзможно, тъй като времето и възможностите на ръководителя са ограничени.
Мери Фолет– една от класиците в мениджмънта твърди, че същността на управлението се заключава в умението да направиш така, че задачите да бъдат изпълнени от другите. В по-широк смисъл на думата делегиране представлява акт, който превръща човека в ръководител.
Делегирането, макар да има фундаментално значение, е една от най-непонятните и неправилно прилагани концепции в управлението.
Много добри предприемачи са претърпели неуспех, именно когато техните организации са се разраснали и не са разбирали напълно необходимостта от делегиране.

ОТГОВОРНОСТ
Отговорността, в контекста на делегирането, представлява задължения да бъдат изпълнени някакви задачи от някакво лице и то да отговаря за тяхното удовлетворително изпълнение. Под поемане на задължение се има предвид, че индивидът заема определена длъжност в организацията и от него се очаква изпълнение на конкретни задачи. Фактически всеки индивид сключва договор с организацията за изпълнение на задачи, които са предписани на дадена длъжност срещу получаване на определено възнаграждение. Следователно отговорност означава, че работникът отговаря за резултатите от изпълнението на задачи пред този, който го е упълномощил.
Важното е да се осъзнае, че делегирането се реализира само в случая на поемане на пълномощия и, че отговорността не може да бъде делегирана. Това означава, че един ръководител не.може да „размива” отговорността и да я предава на своя подчинен.
Тук има една тънкост– лице, на което е възложена отговорността за решаване на някаква задача не е задължено да я изпълни лично. То обаче носи отговорността за нейното удовлетворително изпълнение.

ПЪЛНОМОЩИЕТО
Предсавлява ограничено право да се използват ресурсите на организацията. Пълномощията се делегират на длъжността, а не на индивида.

ГРАНИЦИ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА
Пълномощията са ограничено право да използваш ресурсите и командваш хората в организацията. Вътре в организацията границите на пълномощията се определят от: политиката, процедурите, правилата и длъжностните характеристики, представени на подчинения в писмен вид.

ПЪЛНОМОЩИЯ И ВЛАСТ
Много често погрешно тези понятия се използват като синоними. За разлика от определението на понятието „пълномощия” властта представлява реална способност да се действа или възможност да се влияе на конкретна ситуация. Дадена личност може да има власт без да има пълномощия.
Или с други думи пълномощията определят какво има право да прави лице, което заема някаква длъжност. А властта определя какво то действително може да прави. Властта още означава, че управляващият превръща в задължителна за останалите своята воля, т.е., че той налага избрания от него вариант като задължителен за подчинените.