Понятието „мотивиране” произхожда от латински език и означава „движа, раздвижвам”. В речника за чужди думи е записано, че под „мотивация” следва да се разбира „система на субективно импулсиращите стимули, които непосредствено определят съдържанието и насоките на конкретната човешка дейност.” Следователно мотивацията представлява стимулът, силата, която кара хората да постъпват по определен начин за да постигнат своите цели.
Всяка личност работи за да достигне целите , за които мисли, че ще задоволят нейните потребности от храна, сигурност, принадлежност, статус и себереализация.
Потребността е относително устойчиво психическо състояние на личността, което се характеризира с влечение на вещите и явленията, преживяни като необходимо условие за нейното съществуване. Незадоволените потребности карат личността да предприема действия с цел тяхното задоволяване. Те се превръщат в основна подбуда– мотив, който кара хората да действат по един или друг начин.
Мотивът е осъзната подбуда, обуславяща действия за задоволяване на някаква потребност на човека. Възниквайки върху основата на потребността, мотивът е нейно отражение. Хората правят нещо, избират едно или друго поведение, полагат някакво усилие, защото по този начин постигат желаните резултати и удовлетворяват своите потребности.
Проблемите, свързани с мотивацията, са залегнали още в трудовете на Фредерик Тейлър. Те се свеждат до следното:
1. Анализът на мотивацията трябва да се концентрира върху факторите, които подбуждат или стимулират действията на човека.
2. Най-голямо значение за мотивацията имат незадоволените потребности, които се превръщат в стимул, в мотив за поведение.
3. Мотивацията е процес и засяга поведенския избор, т.е. насочеността на целите и наградите, получавани за дадени дейности. Като процес мотивацията обхваща следните етапи /фиг. 3/:
Моделът на процеса на мотивация ни дава основание да направим следните изводи:
1. Появата на дадена потребност създава състояние на напрежение у индивида, което той ще се опита да намали чрез своето поведение.
2. Индивидът търси и избира конкретно поведение или стратегия за да задоволи тази потребност.
3. В резултат на това се поражда целево поведение, което се свързва със способността.
4. Преценка на дейността на индивида се извършва от самия него
или от други лица.
5. В зависимост от равнището на дейността (последствията) се дават награди или наказания.
6. Индивидът преценява степента, в която избраното поведение е удовлетворило първоначалната потребност.
7. Преминаването през етапите на процеса на мотивацията води до удовлетворяването на една потребност, но след възникването на нова потребност процесът се възобновява. Следователно мотивационния процес е цикличен, защото хората притежават комплекс от потребности, който непрекъснато се обогатява и обновява.
