Изборът на техника на промяната се основава на диагностициране на проблема. Резултативно значение обаче имат и някои ограничаващи условия. По-важни са следните:
1. Управленският климат.
До голяма степен той се определя от управленския стил и административната практика на ръководителите. Всяка програма за промяна, която не е подкрепена от ръководството, има съмнителен шанс за успех.
2. Организационна структура.
Тя трябва да бъде съвместима с предлаганата промяна. Това включва ефектите върху организационната среда, които оказват философията и начинът на действие, възприети от ръководството и системата за контрол.
3.Организационна култура.
Синтезирано може да се изрази като влияние на групови норми и ценности и на неформални действия върху организационната среда. По същество това означава да се осигури необходимото съответствие в ценностните системи на персонала в различните направления.
Много ръководители се разочароват от провалените условия за промяна именно поради обстоятелството, че не отчитат обективната страна на действащите ограничителни условия.
Прозорливите ръководители добре разбират, че докато те се стараят да реализират една промяна, други условия дестабилизират обстановката.
Ако ръководителят провежда промяната, без да взема под внимание силата на противодействието, може да стигне до влошаване на проблема и да се породят нови, непредвидени проблеми.
Ето защо, за да се контролира процесът на промяната и предотвратят съпротивителните сили срещу промяната, трябва да се изследват основните причини за появата на съпротива срещу нея. Като по-важни могат да се посочат следните:
1. Тесни лични интереси – страх да не загубят нещо, което ценят. Напр. загуба на власт, доходи, престиж.
2. Неправилно разбиране и липса на доверие. Когато хората не разбират защо става една промяна и защо е неизбежна, те ще се съпротивляват.
3. Различни оценки. Хората гледат на промяната по различен начин.
4. Нисък толеранс за промяна– хората обикновено се съпротивляват на промяната, защото се страхуват, че няма да могат да постигнат необходимата квалификация в новото положение.
Съпротивата за промяна трябва да се приема като нормална човешка реакция. Това изисква ръководството на фирмите и социалните организации да минимизират съпротивата. За целта могат да се използват някои методи като:
1. Обучение и комуникации. Това е често прилаган метод.
2. Улесняване и подкрепа.
Необходимо е мениджърът да демонстрира подкрепа и загриженост към промяната и проблемите на участниците в нея.
3. Преговори и съгласие.
Провеждането на дискусии и анализи на проблемите на фирмата преди и след промяната могат да бъдат в полза за постигане на съгласие.