Редица учени, общественици и обикновените хора осъзнават гибелния път, по който върви човечеството. В тази връзка през последните години интерес представляват разсъжденията на учените върху пазара и пазарното стопанство. След 1929-1933 г. става ясно на света, че т. Нар. „невидима ръка на пазара” не е в състояние да решава не само пазарните и производствените, но и социалните и екологическите проблеми. Именно тогава бюджетът променя своите функции. Все повече западни икономисти твърдят, че от пазарната икономика на Запад са останали само институциите.
По повод на пазарното стопанство проф. Е. Вайзенкер от Института по климата, екологията и енергетиката на Германия, пише: „Бюрократичният социализъм рухна, защото не позволи на учените да казват икономическата истина. Пазарната икономика може да погуби околната среда и себе си, ако не позволи на учените да казват екологичната истина”.
Глобалните и регионалните проблеми в обкръжаващия свят на човека изискват нов подход при тяхното решаване. А това е доктрината „Устойчиво развитие”.
За да могат хората да се развиват, ще бъдат принудени да извършват промени в структурата на потребностите, да изграждат стратегии за развитие при все повече ограничителни условия. В тази връзка от сериозно изменение се нуждае и управлението. Според Александър Кинт, структурите, процедурите и политическите механизми на съвременното управление са създадени преди повече от сто години в унисон с изискванията на ранния период и не са в състояние адекватно да решат разнообразните проблеми на днешния свят, въпреки, а отчасти и благодарение на могъщия административен апарат.
Безспорно е, че светът се нуждае от промяна. Проблемът се състои в това, колко хора осъзнават тази потребност и колко от тях работят по него.
Оценявайки негативния мултиплициращ ефект от непрекъснатата борба между бедни и богати, противопоставянето между икономиката, екологията и социалното развитие, човечеството започва да проявява изключителна загриженост за своето оцеляване.
Сега то е поставено на кръстопът. Пред него стоят две алтернативи:
Първата е да продължава да върви по стария, oтъпкан път, при който гибелта му е сигурна.
Втората– да тръгне по нов път на развитие.
За организирано начало на човешкото спасение се смята Стокхолмската конференция от 1972 г., където се събраха представители от 113 страни. За генерален секретар на конференцията е избран Морис Стронг. Акцентът на конференцията беше поставен върху екологичните проблеми и по-нататъшното развитие на взаимодействието между хората и околната среда.
През 1983 г. се създава Международна комисия за опазване и развитие към ООН. В доклада на МКООСР (Международна комисия за опазване на околната среда и развитие) се обяснява, че светът изисква стабилно и сигурно развитие. В неговата същност се поставя зависимостта между икономическото развитие, опазване на околната среда и социалното развитие.
Докладът на МКООСР беше предоставен и обсъден като основен документ на 42-та сесия на ООН през есента на 1987 г.
Наред с верните изводи и оригиналните препоръки в доклада се въвежда понятието устойчиво развитие и се разработва обща концепция.
През юни 1992 г., се състоя нова световна конференция под егидата на ООН в Рио де Жанейро. Там се дискутираха, анализираха и оценяваха глобалните проблеми на околната среда и бъдещото развитие на човечеството. Един от основните изводи, направени на конференцията е, че светът е несправедлив и развитието му е неустойчиво. Необходимо е да се създадат предпоставки за устойчиво развитие на нашата планета.
На конференцията бяха приети следните документи:
-Декларация по околната среда. Тя се състои от 27 принципа, които определят правата и задълженията на страните в дейността по обезпечаване на по-нататъшното развитие и благосъстоянието на хората.
-Декларация за Принципите на управлението, защитата и устойчивото развитие на всички видове гори.
-Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата. Насочена е към стабилизирането на концентрацията на газове, предизвикващи парниковия ефект в атмосферата.
-Конвенция за биологичното равновесие. Тя изисква страните да вземат мерки за запазване разнообразието на живите същества и да осигурят справедливо разпределение на изгодите от използването на биологичното разнообразие.
От 28 до 30 април 1993 г. в град Люцерн, Швейцария, се състоя международна конференция под наслов „Околна среда” за Европа. Там бе приета обща стратегия. По същество тя е продължение на форума от Рио де Жанейро от 1992 г.
