Лекции по Икономика

4. Еволюция на управленската практика

Управленската практика за разлика от управленската наука, има твърде дълга история– от създаването на човечеството почти до края на 19-ти век.
Първоначални сведения за развитието на управлението трябва да се търсят в първобитнообщинния строй. Тогава хората са се подчинявали на волята на други лица доброволно, защото те са притежавали редица по-ценни от тях за времето си качества като ловкост, бързина и др. Управляващите през този период са известни под наименованието „лидери”.
С развитието на производителните сили започват да се появяват и излишъци, които управляващите са искали да запазят за себе си. Така закономерно се появява властта, която се свързва с принудата. Именно чрез нея хората се разделят на управляващи и управлявани. Следователно властта се явява като неизменен атрибут на управлението.
С развитието на обществото непрекъснато се натрупват определени управленски знания. Все още обаче управлението не е поставено на научна основа.
Значително на по-късен етап самото обществено-икономическо развитие задълбочава нуждата от управленски знания, които да бъдат систематизирани в научни теории. С други думи, създават се всички необходими предпоставки за това, като някои по-важни от тях са:
а) промишлената революция, слагаща край на занаятчийското и манифактурното производство;
б) развитието на редица, свързани с управлението области– математика, социология, психология, икономика, инженерни науки;
в) концентрация на капитала;
г) уедряване на производството;
д) разширяването на пазарите.
С големите открития, свързани с промишлената революция, се променя съществено и цялостния живот на хората. Окрупняването на предприятията, наред с неговите положителни черти има и редица недостатъци. Като основен такъв може да се посочи, че на практика не е възможно едно лице самостоятелно да организира и контролира работата на останалите. Нещо повече. Липсват обучени хора, които могат да управляват при такава ситуация.
Ето защо се появява необходимостта не само от управленски опит, но и от управленски знания, макар че през този период не може да се говори за ясно изградени такива.
Посоченият дотук период в историческото развитие на управлението се нарича донаучен период. Безспорно е, че управленската практика търпи сериозно развитие, но все още няма цялостно изградена управленска научна теория.
През този период съществена промяна търпи и трудът на хората, в т.ч. и управленския труд. Във връзка с обособяването на управленския труд и отделянето му от изпълнителския могат да се посочат следните основни етапи:
Първи етап. Това е етап на съвпадение на обекта и субекта на управление. По същество това са първите стъпки на прохождащата практика в управлението, когато потребностите са подтиквали човека да използва една или друга функция. Това е ставало както при индивидуалния начин на призводство, така и при колективния. Историците сочат за наличие на управленска практика още преди 3 хилядолетия. На този етап не може да се говори за управленска наука, а за чист емпиризъм в управлението.
Втори етап. Характеризира се с разделянето на субекта и обекта на управление. Това фактически е и първото разделение на труда на производствен и управленски. Развива се под влиянието на такива фактори, като усложняването на обекта на управление, опознаване на съдържанието и практиката на самия управленски процес и др. По отношение на изпълняваните функции в субекта е на лице универсализъм и заменяемост.
Трети етап. През този етап се осъществява функционално разделение на труда в субекта на управление. Част от управленските функции са дадени на други лица, близки на собствениците, но основните управленски функции собствениците запазват за себе си. Тук има частично освобождаване на собствениците от второстепенни управленски дейности, като те се насочват към решаването на главните, стратегическите задачи. Етапът започва с възникването на капиталистическия начин на производство. По това време се създават множество предпоставки за изграждане на научна управленска теория.
Четвърти етап. Етапът на мениджмънта. Започва в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Управлението се осъществява от мениджъри, които притежават специална подготовка. През този етап възникват редица управленски школи.