Лекции по Икономика

5. Същност и характеристика на организациите

Организациите са субекти на стопанска и административна дейност, която се определя от:
- стопанските им цели,
- същността на извършваните в тях процеси,
- ресурсите, които учатват в тези процеси,
- мястото им в икономическата среда на националното и световното стопанство.
Организациите се създават от хората, в тях те обединяват своите индивидуални резултати от индивидуалната им дейност.
В зората на окрупненото производство Хенри Форд I разбира това така: един плюс един работник да бъде равен на 3 и повече работни сили, като пределът се постига не с експлоатация на работната сила, а със събиране на неизползваните остатъци на всяка от тях.
Обединението на труда е неразривно свързано с разделението на труда, т.е. отделянето на достатъчно малки части от осъществяваните процеси за индивидуално изпълнение, с което се гарантира специализацията на изпълнението, а с това и използването на специализирани технически средства. В крайна сметка се стига до съкращаването на времето за осъществяване на процесите и повишаване на производителността на труда и качеството на получаваните резултати.
Дейността на организациите е насочена към постигането на стопански цели, т.е. към задоволяване на индивидуални и обществени потребности. Същевременно работата на сътрудниците в тях е средство за постигане и на техни лични цели като професионално израстване, обогатяване, издигане в социалната йерархия.
Постигането на стопанските си цели организацията осъществява чрез стопанска дейност. Резултатът от стопанската дейност е стоката, която тя предлага на пазара. В зависимост от предмета на дейност на дадена организация стоката може да бъде изделие, услуга, иновация.
Административните организации се създават и функционират, за да извършват административни услуги, т.е. тяхната стопанска дейност е административната дейност, с която те удовлетворяват определени индивидуални и обществени потребности.
Организацията представлява мястото, където се изявява мениджърът. Тя е неговият свят. Тя е причината, която обуславя съществуването на мениджмънт. Затова е редно първо да изясним какво представлява организацията и защо се нуждае от управление.
За да може група хора да бъде наречена организация, трябва да отговаря на следните характеристики:
Първата- наличие най-малко на двама души, които считат себе си за част от тази група.
Втората- наличие най-малко на една цел, разбирана като крайно състояние или желан резултат, които са приети като общи за всички членове на групата.
Третата- наличие на членове на групата, които работят съзнателно, съвместно за достигането на обща цел.
Или както твърди известният американски изследовател Честър Бърнард, един от класиците в областта на мениджмънта, „Организация– това е група хора, дейността на които съзнателно се координира за достигането на обща цел или цели”.
В ежедневието понятието „организация” се използва и в друг смисъл. То може да се анализира от 3 гледни точки:
Първата– като система. Например стопанска организация, болница, спортна организация, производствена кооперация, учебно заведение. В този смисъл организацията представлява основна система на обществото, респективно на икономиката.
Втората гледна точка– „организация” може да означава равнище на организираност вътре в системата. В тази връзка са и добилите популярност словосъчетания „добра организация”, „лоша организация”, т.е. добър, лош ред в организацията.
Третата гледна точка– под „организация” може да се разбира дейността по създаване на ред, подреденост в една система. В този смисъл организирането може да се разбира като функция на управлението.
Най-общо, създаването на организациите може да бъде целенасочено и тяхното изграждане– подчинено на вътрешни и външни правила. Този вид организации се наричат формални. Например: когато едно лице иска да регистрира еднолична фирма, то отива в съда с набор от документи. Съдът преценява редовността на документите и регистрира фирмата. Тя се счита за създадена от деня на обнародване на решението на съда в „Държавен вестник”. Същото се отнася за едно акционерно дружество, кооперация, които по същество са формални организации.
Но освен формалните организации съществуват и т.н. неформални организации. Възникват стихийно и неорганизирано в рамките на формалните организации, които са по-многолюдни. Изключение правят малките организации.
Всяка неформална организация има свои правила и норми на поведение и преследва специфични, групови цели и интереси.