От гледна точка на управлението най-общо фалитът може да се характеризира като неспособност чрез използваните методи, подходи и техники на управление да се удовлетворяват определени критерии за устойчиво развитие. Критерият за устойчиво развитие по своята същност е величина на икономически, респективно на пазарен успех, която гарантира устойчивост на фирмата или организацията.
Фалитът фактически е породен от неспособността на ръководния състав да се справи с проблемни ситуации, възникнали под въздействието на вътрешни и външни причини.
Фалитът означава невъзможност да продължи по-нататък функционирането на фирмата или организацията при спазване на досегашните принципи на поведение, както по отношение на вътрешното състояние, така и във връзка с взаимодействието с външната среда. Трайното нарушаване на устойчивото развитие е по същество напълно разминаване на целите като елемент на стратегията на управлението и получените резултати. В този смисъл връзката „цел-резултат” като компонент на системата за стратегическо развитие предопределя времето и характера на фирмата.
Философията на фалита от управленска гледна точка се корени в два момента:
Първо, управлението (респективно управляващият екип) не е в състояние да използва потенциала на управлявания обект.
Второ, потенциалът на управлявания обект е използван нецелесъобразно с оглед на постигането на неправомерно поставени цели, формиращи стратегията на организацията.
Една от причините за невъзможността да се използва пълноценно потенциалът на управлявания обект е, че върхът на собствено развитие на ръководния екип и този на организацията не винаги съвпадат. При подобна ситуация на практика е налице неизползване на голяма част от потенциала.
Друга възможност за непълно използване на потенциала на управлявания обект е когато има съответствие в развитието на способностите на ръководния екип и този на организацията, но върхът на собствено развитие е под този на организацията.
При подобна ситуация фалитът е резултат от действието на конкурента, при който в условията на същия потенциал на организацията е налице по-добър управленски екип.
Вторият момент на фалита, свързан с неправомерно поставените цели, формиращи стратегията на развитие, има отношение към:
-целеполагането като функция на ръководния екип, разработващ стратегията на фирмата или организацията;
-информация за външната среда, при която работи фирмата.
Следователно, фалитът от управленска гледна точка се разглежда като неспособност на управленския екип да продължи по-нататък да управлява фирмата или организацията. Това на практика означава подмяна на този екип с нов.
