Най-общо фалитът може да се раздели на две групи:
1. Активен фалит. Това е фалит, при който е налице потенциал в управлявания обект, но последният не може да бъде използван от управленския екип. От своя страна активният фалит може да се разгледа като:
-фалит при успех- това е фалит, при който фирмата се намира в зоната на устойчивото развитие, но е налице спад в темповете на развитие и невъзможност за по-нататъшно използване на нейния потенциал;
-фалит при неуспех- това е фалит, при който фирмата се намира в зоната на отрицателното развитие, но е налице потенциал за излизане от състоянието, който не може да се използва от ръководния екип.
2. Пасивен фалит. Това е фалит, при който не е налице потенциал в управлявания обект. Или ако има такъв, той е незначителен. Пасивният фалит може да бъде също:
-фалит при успех- макар че фирмата се намира в зоната на положителното развитие, тя е с почти изчерпан потенциал, поради грешки на управлението (по отношение на иновации, персонал, конкуренти, пазар). При подобна ситуация на такъв успех се гледа като на временно явление;
-фалит при неуспех. При този вид фалит фирмата не само се намира в зоната на отрицателното поле, но бележи явни тенденции към задълбочаване на неуспеха поради липса на потенциал.
След фалит могат до последват различни действия:
- действия, последващи активния фалит- в тях могат да се включат:
а) при успех:
- подмяна на отделни членове на ръководния екип;
-коригиране на някои от целите в стратегията в зависимост от потенциала на действително разполагаемите ресурси;
-формиране на нови дейности, осигуряващи съпътстващи производи на досегашните продукти и услуги;
-активизиране на персонала във връзка с неизползваните възможности (чрез използване на формите на принуждаващата, компенсаторната и условната власт);
б) при неуспех:
-подмяна на ръководния екип- когато фирмата се намира в зоната на отрицателното поле, но има потенциал, единствено правилен изход е подмяна на ръководния екип. От това по-нататък следва разработване на коренно различна от досегашната стратегия за развитие, която ще изведе фирмата от неуспеха.
Следователно, фалитът независимо към каква разновидност спада е резултат на неспособността на ръководния екип да се справи с действащите вътрешни и външни причини. Поради това във всички случаи се налага подмяна като цяло и в отделни случаи (при активния фалит при успех) на отделни членове на ръководния екип. Това поставя въпроса за начина, по който ще се извърши подмяната.
Най-добрият вариант е когато това стане по инициатива на самия ръководен екип. Но тези случаи, макар и срещани често в практиката, не са правило. Ето защо това поставя въпроса за разработване на специални варианти при подмяната на цели екипи или отделни членове на ръководните екипи.
Както теорията така и практиката посочват, че подмяна, особено на висшето ръководство, може да стане в резултат на политически подбуди извън фирмата или организацията.
Общата схема на подмяна на ръководството може да се провежда в следната последователност:
1. Инициатор на подмяната. Инициатори могат да бъдат синдикални организации, отделни неформални групи, отделни колективи, членове на общото събрание.
2. Сценарий на подмяната. Най-често той се разработва от професионалисти, които не участват във висшето управление, макар, че не са изключени и такива случаи. Сценарият съдържа реда, по който ще се извърши подмяната на ръководния екип, който задължително включва обосновка на професионална основа на недостатъците в управлението и вижданията за изход от неуспеха.
На практика сценарият представлява синтез на една оздравителна програма, която може да се изпълни от нов ръководен екип. Това означава, че излизането от неуспеха трябва да бъде осигурено– от една страна, с програма-стратегия и от друга– с нов ръководен екип. Прибързаните действия могат да задълбочат неуспеха.
Сценарият също трябва да се съобрази и с характера и вида на фалита. Така например при активния фалит той се разработва на базата на съществуващ потенциал, но неизползван добре от ръководството. Докато при пасивния фалит или има незначителен остатъчен потенциал, или няма такъв, което налага коренно различен подход за разработване на програмата-стратегия за излизане от неуспеха. При подобна ситуация се налага предлагането на нови решения, засягащи разкриването на нови дейности, усвояването на евентуални кредити.
3. Изпълнител на подмяната. Фактически това е съответният орган, който е избрал ръководния екип. Обикновено при екипността смяната на ръководителя означава на практика и смяна на неговите заместници. От момента на смяната на екипа започва да се прилага новата програма-стратегия за излизане от неуспеха, която трябва да е разработена в съответствие с възможностите на новия управленски екип.
