За да се характеризира предприемаческата дейност, най-напред трябва да се даде отговор на въпроса – какво представлява предприемачът?
Ако се тръгне по пътя на изключването, може да се направят следните уточнения:
-предприемачът не е спекулант – последният печели от дефицита или от некоректно пазарно поведение, а предприемачът печели от нововъведенията, от нестандартните решения в съответната област.
-Предприемачът не е синоним на мениджър, последният е професионален ръководител, който най-често не е собственик на това, което управлява, въпреки че е възможно предприемачът да бъде в качеството на управляващ.
-Предприемачът не е изобретател, макар, че не са изключени и такива случаи.
-Предприемачът не е задължително да бъде нито икономист, нито инженер, или някакъв друг специалист, въпреки, че всеки специалист може да бъде и предприемач.
Литературата по мениджмънт е доста разнообразна, когато се касае за предприемаческа дейност. Това, което може да се открие като общо, се заключава в следното:
-Предприемаческата дейност е рискова.
-Предприемаческата дейност може да бъде извършвана както от едно лице, така и от групи хора или както от малката фирма и организация, така и от голямата.
-Предприемаческата дейност изключва стандартните подходи и решаване на проблемите.
-Предприемаческата дейност може да се извършва както в частната, така и в държавната фирма.
Терминът „предприемач” се е появил през XV век във Франция във военната област. През XVII век предприемачи са били наричани хората, наели се да строят пътища, мостове, пристанища и др., а френските икономисти утвърждават схващането, че доходите на предприемача са несигурни и това са хора, които купуват труда и материалите по несигурни цени, но продават продукта по договорни цени.
Практиката на много развити фирми показва, че предприемаческите идеи може да са добри, но тяхното реализиране и живота на фирмата изискват ефективен мениджмънт. Не малка част от предприемачите не могат да бъдат добри мениджъри. Това налага обособяването на предприемаческата дейност като самостоятелна такава. Нейното реализиране в практиката обаче не може да стане без мениджърската дейност.
Предприемаческата инициатива може да бъде свързана с използването на собствен капитал или нает и в двата случая обаче тя е насочена към един абстрактен пазар и именно поради това се носи предприемачески риск.
За предприемаческата си дейност предприемачът получава предприемачески доходи. Той е остатъчна величина, след като се извършат плащания за запасите, наеми, дялове от печалбата и други договорни плащания. Предприемаческият доход не се договаря предварително. Той е резултат от предприемаческия риск и е сигурен само ако предприемачът и собственика на капитали съвпадат. При наетия държавен капитал доходът за предприемаческата дейност не е гарантиран.
Предприемаческата дейност е свързана с взимането на иновационни решения. Поради това се появява особена форма на управление, ориентирана към промените в бъдеще, наречени предприемаческо управление. Според П. Дракър предприемаческото управление изисква специфични политически и практически подходи в четири основни области:
Първо. Фирмите и организациите трябва да се направят възприемчиви към нововъведенията. Структурните, поведенческите и технологичните промени трябва да се разглеждат като благоприятна възможност, а не като заплаха. За целта трябва да се води подходяща предприемаческа политика и да се прилагат практически подходи, благоприятстващи създаването на предприемачески климат.
За да се постигне позитивно отношение към нововъведенията е необходимо те да се направят привлекателни за мениджърите, да се разбере важността от тях и целите, които ще се постигнат в перспектива. В тази насока са важни следните моменти в живота на всяка организация или фирма:
-Създаване на мотивация у ръководителите за потребността от нововъведения. Насърчаването на предприемачеството от ръководния екип е своеобразно вътрешно приемане и предпоставка за участие в разработването на фирмена политика за нововъведения.
-Задача на предприемаческото управление е да се даде отговор на въпроса, не само кога ще настъпи момента на застоя, а каква ще бъде реакцията на фирмата от гледна точка на пазарния успех. Важно значение за ефективността на предприемаческото управление е до каква степен предприемачът се чувства като отговорен управител на фирмата. Вместо да чака предизвикателството на конкурентите, той трябва да поеме инициативата за осигуряване на нововъведения в технологията, организацията и търговията на фирмата.
Второ. Систематично измерване или оценяването на резултатите от нововъведенията. Това на практика е съпоставка на действително постигнатите резултати от нововъденията с очакваните резултати. Важни моменти, които трябва да се реализират при предприемаческото управление са следните:
-Изграждане на обратна връзка между постигнатия резултат и целта на нововъведението. Важен момент на търсенето на връзка между целта на нововъведението и резултата е да се даде отговор на въпроса, каква е стойността на съответствие на целта като желан резултат и резултата като постигната цел.
-Системен подход и системен анализ към новаторските начинания. Предприемаческото управление трябва да осигури периодичен отчет за резултатността и перспективността на новаторските проекти. Една част от тях могат да получат допълнително стимули, други да бъдат временно задържани, а трети напълно спрени.
Трето. Предприемаческото управление изисква изграждането на специфични структури, подходящ персонал и съответстващи системи за стимулиране.
а) структури– обикновено предприемаческите проекти трудно се реализират от действащите структури. Консерватизмът и съпротивата на промяната пречат на тяхното осъществяване. Поради това е необходимо да се извърши вътрешно преструктуриране, което да осигури известна относителна самостоятелност на предприемаческата структура в рамките на действащата;
б) персонал– осъществяването на нововъведенията изискват специалисти с различен профил и квалификация. Те могат да бъдат както от състава на самата фирма, така и външни. Възможно е в процеса на реализацията на предприемаческия проект да се използват и консултанти.
Четвърто. П. Дракър предупреждава за три неща, които предприемаческото ръководство не трябва да прави:
1. Най-важното предупреждение е да не се смесват управленските подразделения с предприемаческите. Никога да не се въвежда предприемачески компонент в съществуващ управленски. Новаторството не може да бъде цел за хора, които са заети с осъществяването, използването, оптимизирането на вече съществуващото.
2. Новаторските усилия, които прави една организация или една фирма извън собственото си поле на действие са рядко успешни. Това налага ориентацията на предприемаческите проекти да става само във връзка с полето на действие на организацията. Изключенията в тази насока трябва да бъдат много прецизно оценявани.
3. Организацията, която се стреми да бъде способна за нововъведения, трябва да вгради предприемаческо управление в собствената си система. Необходимо е да се изгради усет към новото и промяната да се приема като естествен процес, а не сътресение за постигнатото вече организационно равновесие.
