В съвременните условия, характеризиращи се с голяма динамика, комплексност и сложност на процесите, самостоятелното прилагане на отделни научни дисциплини, подходи и методи е необходимо, но не достатъчно условие за научно обосновано изучаване и разрешаване на проблемите. Това може да се осъществи с използването на системния подход.
Системата в най-широк смисъл на думата представлява организирано сложно цяло; съвкупност или комбинация от предмети, процеси и явления, образуващи комплексно единно цяло. Характерна особеност за системите е взаимовръзката им с обкръжаващата ги среда, както и между техните елементи.
Всяка система се разглежда като състояща се от редица подсистеми. Всички елементи на системата могат да се представят като системи и обратно, няколко системи могат да се обособят в една система.
Системата и средата, системата и нейните подсистеми се свързват посредством взаимодействие. Взаимовръзките и взаимодействията създават подреденост в системата. Притежавайки организация и цялостност всяка от тях поддържа състояние на динамично равновесие в условията на своето обкръжение. Следователно, способността на сложните динамични системи да поддържат равновесието на цялото, посредством вътрешна самоорганизация по същество е свойството управление.
Най-общо можем да обобщим, че системата за управление представлява съвкупност от:
- взаимосвързани,
- взаимообусловени,
- взаимодействащи,
- развиващи се подсистеми.
Единната система, притежаваща свойството управление може да се представи най-общо като съвкупност от две взаимосвързани и взаимодействащи си подсистеми: управляваща и управлявана.
Управлението на една система от друга или в рамките на една и съща се осъществява на основата на управляващи въздействия. Способността на системата да възприема въздействията представлява вход, а да реагира- изход. Когато системата изпълнява някаква функция, тя изпитва външни въздействия. Тези от тях, които пречат за изпълнението на тази функция са отклоняващи, а тези които способстват за използването й- управляващи.
