Лекции по Икономика

13. Урбанизъм и основни урбанистични структури. Анализ на градовете и регионите.

Урбанизъм:
Урбанизамът е процес на преместване на населението и трудовите ресурси към градовете,свързано със съществени структурни изменения в неговия социален и икономически живот. Характерни признаци на урбанизацията са:
• Обективен процес,свързан с общественото разделение на труд;
• Утвърждаването на градския начин на живот и труд;
• Допринася за териториалното регулиране на населението и трудовите ресурси и за формиране на съвременни и ефективни селищни структури.
Урбанизацията се развива под влиянието на икономически, социални, географски и екологични фактори.
Последиците от нея са увеличаване на относителния дял на градското население, променяне на функциите на градовете и разпространяване на градския начин на живот.
Урбанизацията е процес, свързан с дълбоки структурни преобразования на съществуващите градове и села на основата на развитието на нови форми на подобряване на индустриализацията, транспорта, жилищното строителство, масовите комуникации, културното и битовото обслужване на основата на разпространяването на градския начин на живот и форма на отношения и в най-далечните кътчета на страната.

Основни урбанистични структури:
Урбанизационните структури биват:
• Град
• Агломерации
• Конурбации
• Мегаполиси
• Континентополиси

Първична и най-широко разпространена форма на урбанизация е градът с неговите най-различни варианти – от малък,среден,до голям и много голям.Като урбанизационна форма градът се отличава със следните особености:възможности за интензифициране на човешката дейност,открит трудов баланс,засилени взаимовръзки с други селища,утвърждаване на градския начин на живот и градска жизнена среда. С развитието на индустриализацията градът излиза от своите граници и полага основите на градската агломерация.
Градската агломерация се образува от сливането на няколко близко разположени градове свързани чрез сложни и многообразни връзки.Характерни черти на градската агломерация са:съсредоточаване върху комплексната територия на голям брой население,концентрация на производствени дейности,съвременна инфраструктура,висока интензивност на комуникациите и др.Има 3 вида агломерации:
• Многоцентрична агломерация – формира се около големите градове чрез създаване на градове спътници.Такива са агломерациите Ню Йорк,Лондон,Париж и др.;
• Полицентрична агломерация – развива се върху територията на група градове в райони за добиване на полезни изкопаеми,в курортни места и др.Тази форма е от срастване на няколко компактно разположени селища.Такива са:Рейнската агломерация,Бостънската агломерация и др.;
• Агломерации и зони за срастване на агломерациите(конурбации) – образува се от сливания на две или повече агломерации.Тези агломерации имат следните особености:висока концентрация на население и производство,много натоварена и с нарушено екологично равновесие околна среда,изградени съвременни комуникации.
Мегаполиса – е резултат от пространственото и функционално интегриране на няколко градски агломерации в сравнително голяма територия.По този начин се получава компактна урбанизационна територия с най-висока концентрация на население,което живее само в градовете и прилага своя труд в индустрията и обслужването.
Континентополисите – те са пространствена структура,формирана главно в следствие на влиянието на икономическите фатори.

Планиране на урбанистичното развитие:
Осигуряването на устойчивост на селищната мрежа и изграждането на качествена селищна среда, гарантираща благоприятно социално-икономическо и екологическо развитие, е приоритетна задача пред интегрираните политики на регионално развитие и териториално устройство и обект на модела на териториално - урбанистична структура на страната и районите за планиране. Този модел определя действията към:
• Районите и урбанистичните центрове, където е удачно да бъде концентрирана активна социално-икономическа дейност с оглед постигане на общонационален растеж;
• Районите и населените места, където са необходими мерки за подпомагане изоставането в социално-икономическото развитие и жизнения стандарт;
• Териториите, където трябва да се полагат сериозни усилия за запазване и поддържане на природното равновесие и биологичното разнообразие.

По първото направление Районите и урбанистичните центрове е необходимо прецизно да бъдат избрани градски райони за концентриране на социално-икономически активности в съответствие с обективно определени механизми за опериране на пазарната икономика. Действията ще се концентрират върху модернизиране на основната инфраструктура и изграждане на инфраструктурата на информационното общество, развитие и трансфер на технологии и иновации, научноприложни и развойни изследвания, висше образование, развитие на сектори и др. , за да могат тези центрове да привличат инвестиции и активно да участват в конкурентната среда и културния и икономически обмен между градовете в границите на Европейския съюз. Една от важните цели в развитието на тези градове е да се използва капацитетът им за даване на тласък за развитието в цялата територия на регионите, в които попадат, чрез интегриране на околната територия и разпространяване на икономическо, социално, пространствено и екологично развитие.

По второто направление Районите и населените места, действията трябва да се насочат към:
• Стимулиране на ускореното развитие на налични средни градове в периферните райони без наличие на големи градове. Тези градове ще изиграят ролята на двигатели на регионалното развитие, ще окажат благотворно влияние на околната изостанала селска територия и по този начин ще компенсират отсъствието на големи градове. Мерките, които следва да подкрепят развитието на тези градове, включват изграждане на съвременна икономическа база на основата на конкурентноспособен индустриален сектор, стимулиране на предприемачеството, развитие и модернизиране на инфраструктурата и др.
• Селските територии, повече или по-малко отдалечени от големите градове, където е необходимо да се осъществява известно стимулиране на развитието на малките градове, които там са разположени достатъчно равномерно. Политиките за развитие на селските райони и малките градове в тях са насочени към разнообразяване на структурата на селскостопанската заетост и към създаване на нови връзки град-село.
По третото направление в природните територии е необходимо:
• Прилагане на активна стратегия за опазване на природното наследство и за разширяване обхвата на защитените природни територии;
• Към защитените територии да се добавят и някои територии за превантивна териториалноустройствена защита;

Създаването на модели за териториално устройство в Националната комплексна устройствена схема и в районните устройствени схеми, като се борави с едрата териториална структура на трите основни типа територии (природни, слабо урбанизирани и силно урбанизирани), ще съдейства за установяване на оптимални отношения между тези три типа територии. От друга страна устройствените модели на национално и районно равнище ще съдействат за подобряване взаимодействията между централните силно урбанизирани територии (районите за растеж) и периферните слабо урбанизирани територии (изостаналите райони).

Анализ на регионите и градовете:
Обект на методите за регионален анализ са пространственото разположение и пространствената обвързаност на стопанския живот, произходът, закономерностите и причините на това разположение. Чрез методите на анализ се изследват количествено и качествено взаимните връзки между процеса на териториално разположение на производството и произтичащите от него явления
По-важни причини, които издигат значението на методите за анализ са:
• Относително ограничените териториални ресурси;
• Необходимостта от вземането на обосновани оптимални решения за бъдещето развитие на дадена териториална система.

Методите за анализ могат да бъдат разделени в 4 групи:
• Общонаучни;
• Икономико-математически;
• Икономико-статистически;
• Интуитивно-логически.

Изборът на метод включва следните по – важни моменти:
• Определяне на обекта;
• Създаване на информационен масив;
• Определяне на изискванията,на които трябва ад отговаря информационният масив
• Определяне на метода,на който най-добре отговаря наличната информация.
Резултатите от приложението на методите за регионален анализ се представя във вид на доклад.
Градът представлява пространствена концентрация, съдържаща разнообразни дейности, за чието съществуване могат да се посочат икономически причини.по-важните причини за провеждане на анализа на градовете са:
• Намаляване на темпа на нарастване на градското население като следствие от намаления естествен и миграционен прираст;
• Запазване на концентрацията на населението в много големите и големи градове, но постепенно ограничаване на миграционния прираст.

Последните проучвания на статистиците свидетелстват, че много скоро повече от половината от човешката популация ще обитава градовете, за разлика от недалечното минало, когато огромната маса от населението на планетата населява предимно селата. Съвременната урбанизация на хората и широкият достъп до образование, култура, средства за масова информация, здравеопазване, транспорт и разнообразни услуги свидетелстват, че традиционната структура на живота в целия свят се руши и се променя.
Изменението на градовете най-често се характеризира с две основни мерни единици:
• Степен на урбанизация (количеството на цялото население на страната, живеещо в градове)
• Норма на нарастването на градското население (ежегодното процентно увеличаване на жителите на един град).

Три са основните причини за нарастването на градското население;
1) Естественото възпроизводство на населението;
2) Вътрешната миграция от селата и малките градски селища към големите градове;
3) Прекрояването на границите на градовете в резултат от тяхното разрастване и включването в техните предели на намиращите се в съседство селища.
Ако в наше време близо половината от хората на планетата живеят в градовете, то експертите са изчислили, че в обозримо бъдеще – към 2030 г., над 60 % от човешката популация ще населява градските центрове. Демографите са категорични, че към 2025 г. градското население в развитите страни ще бъде около 82 % от цялото население на тези държави. В слаборазвитите райони тенденцията е обратна. Градското население там през 1950 г. е около 18 %, към 2000 г. е близо 40 % и се предвижда да нарасне на около 54 % през 2025 г. В точни цифри това означава, че обитателите на градовете ще бъдат приблизително 3,5 милиарда души. Подобен ускорен темп на вътрешна миграция от селата към градовете вече е изживян в САЩ и другите високоразвити страни още през първата половина на ХХ век. Темповете на урбанизация на азиатския континент се очаква да бъдат високи, като ще нараснат през 2030 г. от 35 % на 50 %.
Друга важна страна от процеса на урбанизация е обстоятелството, че населението в света все повече се концентрира в най-големите градове. През 2015 г. броят на градовете, чието население надхвърля един милион, ще нарасне от 195 града, колкото са през 1975 г., до 564. Това ще става главно в Азия и Африка.
Особеност на процесите на урбанизация е и сравнително бързото нарастване на мегаполисите. С особена сила това важи за големите транспортни средища и особено за онези, които са разположени в удобните морски пристанища, край важните сухопътните геополитически точки и центрове на въздушния трафик. Ще расте и броят на мегаполисите с над 40-милионно население и висока централизация на управлението. Това създава нова форма на градско устройство и организация, много различна от известните досега модели на градски живот, които ще доведат до нови предизвикателства пред сигурността и бъдещето на огромни маси хора.