Геоикономиката изучава единството и взаимодействието между човешкото общество и природата в света. Геоикономиката изучава човешките, природните и социално-икономическите ресурси, развитието и териториалното разположение на отраслите на стопанството в света. Участва заедно с други социално-икономически науки в разрешаването на суровинния, енергийния, демографския, продоволствения и екологичния проблем на човечеството в глобален мащаб.
Общественото разделение на труда като обект на геоикономиката
1. Същност и етапи на проявление
Общественото разделение на труда е процес на непрекъснато обособяване на различни видове обществен труд, при който производителите се специализират в създаването на определена продукция. Териториалните различия в разпределението на природните и трудовите ресурси, на населението и социално-икономическите условия са естествена основа за общественото разделение на труда.
Мащабите и насоките на общественото разделение на труда зависят от характера на социално-икономическия слой.
При първобитнообщинния строй се проявява най-простата форма на разделение на труда – според пола и възрастта: мъжете се занимават с лов и риболов, а жените – със събиране на плодове и примитивно земеделие. Към края на това общество настъпва първото голямо разделение на труда – отделянето на скотовъдството от земеделието. Поставя се началото на частната собственост, т. е. поява на нов обществено-икономически строй – робовладелския. В резултат на това се проявява второто голямо разделение на труда – отделянето на занаятите от селското стопанство. Този процес се осъществява главно в условията на феодалния строй. Появява се стоковото производство. На пазара стоките се предлагат от търговците, т. е. налице е третото голямо разделение на труда – обособяването на търговията като самостоятелен стопански отрасъл. Увеличаващият се обмен на стоки поставя основите на световното стопанство.
По същото време, главно в началния период на капитализма настъпва период на отделяне на промишлеността от селското стопанство и обособяването й в самостоятелен отрасъл. Това е четвъртото голямо разделение на труда. Появата на класата на занаятчиите, търговците и промишлените работници довежда до обособяването на градски населени места, в които има превес на неселскостопанска производствена дейност.
2. Форми на общественото разделение на труда
Общественото разделение на труда в своето развитие се проявява в две основни форми: отраслово и териториално.
Отрасловото разделение на труда – постига се обособяване на различни отрасли от сферата на материалното производство (промишленост, селско стопанство и др.) и непроизводствената сфера (образование, здравеопазване, банково дело и др.). В резултат на труда се стига до формирането на подотрасли и производства. Групирането на отделните производства в подотрасли, а те в отрасли се основава на използването на еднородни суровини, близки технологии, на единно управление на производството и т. н.
Териториално разделение на труда - то се осъществява чрез специализация на стопанството на определена територия (икономически район, отделна страна, група страни) в производството на определени изделия, т. е. специализация на производството по териториални единици. Това зависи от природните и социално-икономическите условия на отделните териториално-стопански единици, както и от производствения опит на местното население. В резултат на териториалното разделение на труда се формира териториална структура на стопанството във всяка страна. Териториалното разделение на труда е обект на изучаване на геоикономиката. То се проявява чрез различните обществено-икономически формации. При робовладелския строй външните връзки са предимно двустранни (например връзките Атина, Спарта, Римската империя, Картаген).
При феодализма търговията има предимно вътрешнодържавен характер, тъй като стопанствата имат предимно натурален характер.
При капитализма териториалното разделение на труда придобива глобален характер.
Териториалното разделение на труда бива:
• Вътрешнорайонно
• Междурайонно
• Международно
То формира икономическата специализация на отделните райони, подрайони и микрорайони. Връзката между отрасловото и териториалното разделение на труда се определя от обстоятелството, че всеки отрасъл и подотрасъл се разполага в тази част от страната, в която има най-благоприятни природни, демографски и социално-икономически условия.
Икономическа интеграция
Отрасловото и териториалното разделение на труда са съпроводени със сътрудничество, сближаване, обединяване (интегриране) на производствената, икономическата, културната, научната дейност на групи страни. Когато страните обединяват усилията си с оглед по-доброто използване на природните и социално-икономическите условия и ресурси и повишаване на жизненото равнище на населението им, е налице т. нар. икономическа интеграция.
Интеграционните процеси спомагат за преодоляване на различията между отделните страни по степен на икономическо развитие и за по-пълното задоволяване на техните потребности.
Икономическата интеграция се реализира най-добре чрез външноикономическите връзки. Те включват следните по-важни направления: външна търговия; износ на капитали; предоставяне на кредити; съвместно изграждане на предприятия; търговия с патенти и ноу-хау; обмен на научно-техническа информация; обслужване на туристи; подготовка на кадри; международни превози на товари и пътници;
3. Школи и доктрини за териториално разположение на производителните сили.
Въпросите за географското разпределение на производството и методите на оценяване на локализационните фактори намират широко място в съвременната икономическа и географска литература. За целта се оформят американска, френска, холандска и други локализационни школи.
Американска локализационна школа
Родоначалник на тази школа е професорът по икономическа статистика в Пенсилванския университет Уйлям Айзард. Той, заедно с проф. Леонтиев, в труда си „Изследване структурата на американската икономика” (1956) счита, че печалбата на дадено предприятие зависи не само от цените на стоките и транспортните разходи, но и от техните регионални вариации.
На У. Айзард принадлежат теориите за агломерационния ефект в промишлеността, за ролята на международните товари и парични потоци, за отчитането на коефициентите на разположение на промишлеността и на регионалното разпределение на нейните отрасли, на коефициента на преместване на отраслите на промишлеността и др.
Американският икономист от руски произход В. Леонтиев е продължител на делото на У. Айзард при използване на математически методи за обосноваване на териториалното разположение на промишлеността. Той предлага метода „разходи-производство на продукция”. В него предлага, че са известни разходите за работна сила, суровини и енергия, а също и за разпределение на продукцията на отделните отрасли.
Френска локализационна школа
Широко развитие получава теорията на френския икономист регионалист Перум Будвил за „полюсите и центровете на растежа”. Според него икономическото пространство е свързано с географското чрез функционална трансформация, която отразява съществени свойства на икономическите процеси. Неговата теория спомага за решаването на следните въпроси:
• Къде да се локализират предприятията;
• Как да се обединят,за да се създадат промишлени комплекси;
• Каква трябва да бъде системата на административните райони и центрове;
• Какво трябва да бъде функционалното разделение на труда вътре в административните системи.
Теорията се отнася предимно за развиващите се страни
Холандска локализационна школа
Основоположници на тази локализационна школа са холандските икономисти регионалисти Ж. Тинберген, Серж-Хансен и Х. Бос. Тяхната теория се основава на йерархията на населените пунктове. За тях основно начало при териториалното разположение на промишлените предприятия са социалните и икономическите изгоди.
Характерно за холандската школа е, че се стреми да създаде методи, с които да се намали отрицателният ефект от стихийно развиващата се концентрация под формата на трудови промишлено-градски агломерации върху малката територия на Холандия. Представителите на тази школа считат, че главен регулатор на локализирането си остава законът за печалбата.
Критика на щандортните теории
Основен недостатък на щандортните теории е, че са изградени по примера на изолираната държава и област (регион), изкуствено откъснато от системата на световното стопанство.
В по-ново време съществен недостатък на локализацинните школи е надценяването на ролята на моделирането и цялата техника за анализ в процеса на прогнозирането и реализирането на локализацията.
4. Фактори за териториално разположение на производителните сили
Факторите за развитие и териториално разположение на отраслите на стопанството могат да се обединят в няколко групи: природно-географски; социално-икономически; демографски; исторически; технико-технологични; екологични и др.
От природно-географските условия и ресурси голямо значение за развитието на промишлеността имат полезните изкопаеми (енергийни, минерални), органичните суровини (запаси на дървесина) и наличието на води за технологично нужди. В зависимост количеството на изразходваните суровини и материали отраслите на промишлеността се отличават с различна материалопоглъщаемост, енергопоглъщаемост, водопоглъщаемост, трудопоглъщаемост и др.
Останалите природно-географски фактори (релефът, почвите, климатът, водите) влияят най-силно върху развитието на селското стопанство (особено на растениевъдството), следвани от транспорта и отраслите на леката и хранително-вкусовата промишленост.
Много важен фактор за териториалното разположение на производителните сили са населението и трудовите ресурси. Броят на населението и неговите покупателни възможности влияят много силно върху отраслите на стопанството, за които пазарите са решаващият фактор.
При избора на пункт за локализация на промишлените предприятия съществено значение придобива и факторът потребление (пазари). Към районите на потреблението преимуществено гарантират онези подотрасли, чиято продукция е предназначена за задоволяване на определение потребности на населението – хлебопроизводство, пивоварна, сладкарска, месопреработваща, мебелна, трикотажна промишленост.
Голямото разстояние между суровините и материалите, от една страна, и пазарите – от друга, налагат да се отчита влиянието на транспортния фактор при териториалното разположение на производителните сили. Неговото въздействие е в две посоки: разходи за транспортиране на суровини, материали, гориво и енергия и разходи за транспортиране на готова продукция при нейната реализация.
Важен социално-икономически фактор е наличието на производствени мощности (изградени предприятия, производствена и социална инфраструктура, ремонтна база, складово стопанство, обслужващи дейности и др.). Към този фактор се отнасят и производственият опит на работещите, потомствената професионална онаследеност на местното население и неговата трудова нагласа.
Научно-техническия прогрес е много важен извън териториален локализационен фактор. В условията на НТП нараства ролята на човека, повишава се значението на интелектуалния труд. Във връзка с това се увеличават изискванията към образованието, квалификацията и професионалния състав на трудовите ресурси намаляват различията между умствения и физическия труд. Основните направления на НТП са електрификация, механизация, химизация и биологизация на производството.
