Изграждането на всяка една дейност, създаването на всяка една нова фирма, нов офис, на всяка една пазарна или публична институция в пазарното пространство неизбежно е подложено на критичната социална преценка от обществото. Основанията за това са заложени в очакванията на голяма част от обществото, че новите хора, предприемачите, заемайки съответната част от пазарното пространство, ще имат същото отношение, същите отговорности към културата, образованието, науката, такива, каквито е имала държавата, освободила същото това пространство. В това пространство и под натиска на очакванията на обществото се формират и обективните изисквания към социалната отговорност на предприемача.
По своята дълбока същност и характеристики пазарното стопанства основано върху договора, което дава основанието то да се нарича още общество, основано на договора. Един от основните договори, които обществото очаква да бъде подписан (между тези, на които обществото отдава доверието да създават материалните му основи, и останалата част от гражданите), е за тяхната социална отговорност. Ето защо новите предприемачи, успоредно с изграждането на материалната основа на своята дейност трябва да създават и изграждат адекватно (на своята материална база) социално пространство. В рамките на това пространство се срещат интересите на три общности – на предприемачите, на оная част от обществото, отдаваща своя труд срещу заплащане, и на всички други обществени агенти, включително и държавата. По тази причина социалната отговорност на предприемача приема формата на обществено съглашение, своеобразен обществен договор, в основата на който стоят няколко много важни предпоставки, а именно:
• дейността на предприемача да бъде печеливша;
• законодателна регламентация и стимулиране на социалната отговорност на предприемача от страна на държавата;
• еднопосочност на интересите на предприемачите и работниците в новите организации.
След подписването на този "обществен договор" новите собственици и предприемачи могат да разчитат, че ще бъдат приети като градивни, съзидателни членове на конкретните социални общности, включително и от държавата.
Изгражданото от тях социално пространство, практически ги свързва с останалите части на обществото, то е техният социален мост към новото общество. От това как те ще изградят този мост, ще зависи и как ще бъдат приети от обществото.
Ако това пространство не бъде заето от тях и в същото време държавата няма достатъчно средства за неговото поддържане, то се превръща в поле на социално недоволство и поражда съпротива срещу новите собственици и предприемачи и практически започва да работи против тях.
По тази причина всеки предприемач трябва да изгради своя политика по отношение на изграждането и развитието на собственото си участие в "социално пространство".
