Отговорност към клиентите
Едно от основните задължения на всеки предприемач е неговата социална отговорност за продукта или услугата, която предлага на клиентите си. Тя се реализира чрез задължението на собственика да предлага и поддържа добросъвестно следните основни характеристики на стоката или услугата:
• качество, отговарящо на заявеното от собственика;
• количество, отговарящо на платената от клиента цена;
• опаковка, отговаряща на изискванията за добросъвестно съхраняване;|
• реклама, която да не води до подвеждане на клиента относно качества¬та и функционалните характеристики на стоката или услугата;
• предлагане на стоки и услуги, които не нарушават сигурността, бе¬зопасността и здравето на клиентите.
Създаване и изграждане на публичния образ
на предлагането на нови полезности за обществото
В пазарното стопанство, за разлика от централизираното планово сто¬панство, създателите на новите полезности, както и тези, които ги предлагат на обществото, носят определени публични задължения. По този причина те са длъжни:
• да обявят публично своята дейност (чрез съответното име, наимено¬вание на използваната юридическа форма на регистрация на дейността);
• да отбелязват по подходящ начин всички фирмени и на нововъведе¬нието идентификатори върху произвеждания продукт или услуга.
Така предприемачите обявяват публично своите намерения, своите задължения от сключения с обществото договор за производството на определени блага и заявяват социалната си отговорност за последствия¬та от своята дейност.
Създаване и изграждане на социалната значимост
от разкриването на работни места
Социалната отговорност на предприемача намира най-благодатно поле за проявление именно при създаването и поддържането на нови работни места. Причината за това трябва да се търси най-вече в обстоятелството, че в резултат на отдръпването на държавата от някои производства и свиване¬то на държавната икономика, се създаде значителен резерв от свободна ра¬ботна сила, част от който се насочи към новосъздаващия се частен сектор.
Следователно създаването на работни места е първата по време и най-важна социално отговорна дейност на собствениците на малък бизнес, по отношение на създаването от него социално пространство за възприемането му от обществото.
Предприемачите, с акта на наемане на новия работник, със задължения¬та за неговата социална и материална осигуровка, получават благоприятната възможност за формиране и разширяване на социалното пространство. Факт, който практически го приобщава към обществото, получавайки като следствие неговото първо признание.
Следователно, колкото повече работни места разкриват предприемачи¬те, толкова по-голямо ще става социалното пространство и по-бързо ще бъ¬де неговото приобщаване към ценностната система на обществото.
Съществено значение в развитието на този процес има една много важна черта на създаването на нови работни места от предприемачите. Тя се състои в обстоятелството, че в повечето от случаите материалните последствия от за¬емането на определена длъжност (от сключването на трудов договор) се прех¬върлят върху цялото семейство във вид на доход за семейството. По този на¬чин се формира нов социален кръг, който се наслагва върху сформираното от предприемача социално пространство, като значително го разширява.
Създаване и изграждане на социалните програми на собствениците на малък бизнес
В изграждането на новото социално пространство обществените очак¬вания се свързват с формулирането и публичното обявяване на конкретни социални програми, обясняващи целите, задачите и средствата, е които ще бъдат постигнати социалните отговорности на предприемачите. Така об¬ществото получава информация не само за социалните ориентири на дей¬ността им, но и задава параметрите на публичния контрол.
Социалните програми на новите предприемачи и собствениците на ма¬лък бизнес могат да бъдат ориентирани в следните направления:
• обучение и подготовка на персонала;
• социални дейности: почивка, храна, транспорт и пр.;
• благотворителна дейност;
• материална подкрепа на образователни и културни институции;
• материална подкрепа на екологични програми;
• материална подкрепа на спортни и физически прояви;
• материална подкрепа на публични и социални дейности: домове за
стари хора, домове за деца и юноши и други.
В същото време, предприемачите са поставени пред един много сериозен избор. Основно преимущество на новите предприемачи, пред тези които са се.установили трайно в дадена пазарна ниша, са по-ниските разходи, вклю¬чително и социалните. По този начин новите предприемачите постигат по-добро съотношение разходи-цена.
Следователно социализацията на всяка търговска, производствена или друга дейност има своята цена и тя трябва да бъде внимателно преценена от прилагащите я предприемачи.
Създаване на позитивни примери на малък бизнес за младите хора
В осъществяването на прехода към пазарно стопанство новите предп¬риемачи носят особена отговорност към нацията и особено към младите хора в страната. Тя се състои в обстоятелството, че едновременно с изгражда¬нето на собствената икономическа независимост, материално благополучие и социален престиж новите предприемачи създават практически новите по¬зитивни примери за подражание от страна на младите хора в България.
В историята на общественото развитие позитивният пример е бил, е и ще бъде един от най-конструктивните уроци за обучение и подражание от страна на подрастващото поколение.
Още повече, че тези примери у нас са били заличени от обществената памет за почти 50 години и образът на self-made man са почти забравени или непознати за новото поколение.
Отсъствието на позитивни предприемачески примери, необявяването им и непризнаването им в обществото създава негативна нагласа и насочва действията на младите хора в деструктивна насока, още повече, че "лошите" примери на бизнес днес са твърде много, като се започне с този на самата държава.
Организатор на икономията на личното и общественото време (невъзвратимия ресурс) в социалните общности
Често пъти младите хора у нас (но не само те) обсъждат с часове успе¬хите на другите страни в различни сфери - организацията на обществото, на производството, спорта, продажбите на стоки и услуги, обслужването и сер¬виза на коли, хора и пр.
В същото време е много интересно да сравним ежедневието на младите хора примерно в САЩ, Дания, Холандия и други страни с ежедневието на младите хора в България.
Икономията на време и рационалното отношение към времето е част от културата на обществото и тя създава и възпитава още в началните години у младите хора култ към времето. В САЩ то битува под масовия израз "вре¬мето е пари" и непрекъснато се подхранва от примерите на успешната биз¬нес практика чрез средствата за масова комуникация, пресата, киното и дру¬ги информационни средства.
Ето защо днес е необходимо нацията да се вгледа в т.нар. успели или развити пазарни страни, в тяхната организация на живот и отношението на члено¬вете на обществото към "времето" и най-сетне да разбере, че никой друг не е създал тези условия и този стандарт на живот освен те самите.
Това те са постигнали обаче с много, много труд и икономия на време, като са дали възможност на най-способните членове на обществото, с най-висока будност, настойчивост и предприемчивост да водят нацията напред. [ователно новите предприемачи днес имат като едно от най-отговорните си социални задължения да дадат пример на обществото и най-вече на млаите хора, че не е възможно създаването, развитието и трайното утвърждане на собствения бизнес без новото отношение към най-ценния ресурс в обществото - времето.
То се изразява не само във физическото удължаване на личния работен (да работим примерно по 16-18 часа на ден), но и в рационализирането и оптимизирането на неговото използване в рамките на предприятието, пестенето и използването на всяка минута.
Създаване и организиране на публичното пространство, освободено от държавата
Изминалите години от началото на прехода към пазарно стопанство убедително показаха, че както природата, така и обществото не търпят празни пространства. Отдръпването на държавата от много от нейните доскоро изключително привилегировани сфери и дейности, като производството на материални и духовни ценности, защита на производителите, организацията и провеждането на образованието и преквалификацията на кадрите и много други за учудване на мнозина не предизвика съществуването на празни пространства и черни дупки в икономиката и другите обществени сфери. Частната инициатива много скоро и с невероятна амбиция показа на държавата, че това което тя е правила досега, може да бъде направено по-добре, по-бързо и с по-ниски разходи от новия предприемач.
Анализът на извършеното дотук от страна на новите собственици разкрива две основни линии на поведение и конкретни организационни форми:
- първата е свързана със заемането на освобождаваните от държавата и нейните организации социални пространства
Новосъздаващият се частен бизнес сам създаде потребността от своето обучение и преквалификация и практически сам я "потреби". Практиката показа, че сферата на обучение е една от първите проспериращи частни дейности и една от най-привлекателните предприемачески ниши за частния бизнес.
- втората линия на поведение е свързана със самоорганизацията на новите предприемачи във връзка със защитата на собствените си интереси.
Още в първите начални стъпки новите собственици на малък бизнес осъзнаха обективната необходимост и преимущества от създаване и развитие на органи и институции за защита на собствените интереси. Основна причина за това бе незаинтересоваността и дистанцирането на старата държавна администрация от проблемите на новия бизнес. По този начин в старото обществено пространство се появиха нови социални образувания (публини по своя характер), които направиха сериозна заявка със своята активна законодателна, организационна и информационна дейност за практическо разширяване на новото социално пространство.
Конкретният им образ придоби най-различни форми, но някои от най-важните са: търговско-индустриални камари, браншови сдружения/асоциации на застрахователните дружества, на частните туристически фирми, на частните фермери и много други. Тяхната дейност се изразява в:
• защита на интересите на членовете пред държавата и нейните институции;
• организиране на подбор, обучение и преквалификация на новите предприемачи и техните сътрудници;
• организиране и подпомагане на външнотърговската дейност на члено¬вете;
• консултантска и информационна дейност.
Всичко това новите предприемачи правят със собствени средства, по собствена инициатива, но не само в защита на собствения си интерес. С тези си действия те изграждат институционалната структура на новото социално пространство на пазарното стопанство и по този начин създават значителни улеснения за младите предприемачи, които ще имат възможността да полз¬ват всички услуги на новата предприемаческа среда.