Лекции по Икономика

18. Регионална политика. Съвременни форми за осъществяване на регионална политика – агенции за регионално развитие, свободни икономически зони, офшорни зони.

І. Регионална политика. Разработване на регионални стратегии, планове и програми.
1. Районирането на страната като предпоставка за успешно осъществяване на стратегическа и планова дейност – държавната политика в областта на регионалното развитие намира израз в Закона за регионално развитие – чрез него се утвърждават основни принципи, които трябва да осигурят дългосрочно, устойчиво и балансирано развитие на районите, общините и областите в България. Стратегическата и плановата дейност имат свои особености на различните нива, но се търси синхрон и съгласуваност между тях. Районите за планиране се формират на основата на областите в зависимост от географското им разположение, икономическото им развитие, броя на населението и перспективите за развитие. На територията на Република България има шест района за планиране:
- Северозападен – Видин, Враца и Монтана
- Северен централен – Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч
- Североизточен – Варна, Търговище, Шумен, Разград, Силистра и Добрич
- Югоизточен – Бургас, Сливен и Ямбол
- Южен централен – Пловдив, Кърджали, Хасково, Пазарджик, Смолян и Стара Загора
- Югозападен – София, Софийска област, Кюстендил, Благоевград и Перник
2. Регионални стратегии – “стратегия” е военен термин и означава най-висша и компетентна възможност за насочване на определени ресурси за постигането на желани цели. В регионалната икономика под стратегия се има предвид – намиране на оптимален компромис за развитието на икономическата, социалната и екологичната сфера в дългосрочна перспектива и обвързването на тази мисия с мерки за осъществяването й. Стратегията е израз на определен тип политика. Ясната регионална политика е предпоставка за приемане на реалистични стратегически цели.
Стратегическият подход осигурява дългосрочна визия и приемственост в регионалното развитие независимо коя политическа сила доминира в управлението на страната. Той се осъществява чрез:
- Национална стратегия за регионално развитие
- Областни стратегии за развитие
Националната стратегия за развитие на Република България за периода 2005-2015г. се характеризира със следните задачи:
1. Да определи стратегическите цели на регионалното развитие
2. Да очертае изпълнима стратегия за постигането на тези цели
3. Да даде рамка на плановите и програмните документи
4. Да осигури съгласуване между политиките на регионално развитие и териториално устройство
5. Да приобщи всички заинтересовани страни към изпълнението на заложените политики

Националната стратегия за регионално развитие е в съответствие с основни принципи на регионалната политика на ЕС:
1. Принцип на програмиране
2. Принцип на партньорство
3. Принцип на допълнимост
4. Принцип на устойчивост

Областните стратегии се разработват по единна методика с препоръчителен характер. Структурата на областната стратегия трябва да включва: Въведение; Анализ на икономическото и социалното състояние; Стратегическа част; Организация и координация на дейностите за постигане на целите; Необходими действия по наблюдението, оценката и актуализацията; Схема за устройство.

3. Планове за регионално развитие – продиктувано е от необходимостта да се степенуват приоритетите при изразходването на бюджетните средства. Планирането на регионалното развитие се осъществява с помощта на:
1. Регионални планове за развитие
- анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние и потенциала за развитие на съответния район
- целите, приоритетите и мерките за развитие
- районите за целенасочено въздействие
- размера на необходимото ресурсно осигуряване
- финансова таблица
2. Общински планове за развитие – принципите, на които се основава са:
- партньорство, публичност и прозрачност
- концентрация на ресурсите
- допълване на финансирането
- междуведомствена координация
- съгласуваност

Основни структурни части на общинския план:
1. Анализ на ситуацията:
- стопански сектор
- човешки ресурси
- развитие на инфраструктурата и опазване на околната среда
2. Стратегическа част на плана - цели, приоритети и мерки за развитие
3. Описание на съвместни дейности и проекти със съседни общини
4. Финансови таблици за необходимите средства
5. Регламент за осигуряване на информация и публичност

4. Програми за регионално развитие – програмирането е начин за конкретизация и ресурсно осигуряване на регионалното развитие и се извършва с помощта на Национална оперативна програма за регионално развитие и общински програми. ОП “Регионално развитие” 2007-2013г съдържа:
- анализ на проблемите по райони на планиране
- описание на мерките по набелязаните приоритети
- система от показатели за измерване на очаквания ефект
- финансов план
- условия и ред за изпълнението на програмата

Основни раздели на програмата:
1. Международни и вътрешнорегионални различия
- демографско развитие
- икономическо развитие
- човешки ресурси
- иновации
- инвестиции
- околна среда
2. Териториално – урбанистична структура
3. Регионално развитие
4. Описание на агломерационните ареали
5. Използване на туристическия потенциал
6. Регионално сътрудничество
7. SWOT – анализ
В програмите за реализация на общинскките планове се включват и конкретизация на мерките на развитие, проектите за изпълнение по мерките, необходимите финансови ресурси, звена отговарящи за изпълнението на проекта, дейнисти за осигуряване на информация и публичност и начини за контрол за изпълнението на проекта.
ІІ. Съвременни форми за осъществяване на регионална политика – агенции за регионално развитие, свободни икономически зони, офшорни зони
Формите за осъществяването на регионалната политика могат да се разглеждат в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл регионалната икономическа политика се основава на междудържавни отношения с икономически интереси, реализирани на базата на обединения и съюзи.
Членуването на България в такива съюзи е въпрос на политическа воля и на реални възможности за поемане на предизвикателствата, свързани с осъществяването на равноправно партньорство. Формите за осъществяване на регионалната политика трябва да привлекат инвестиции в изостаналите райони, да намалят безработицата, да стимулират предприемачеството и т.н. Очаквания ефект е забавянето на миграцията, използването на местни суровини и материали за ограничаване на вноса и много други.
1. Агенции за регионално развитие – представляват ефективна форма за ускоряване и подпомагане с организационен опит на местното икономическо развитие. Агенциите за регионално развитие, Центровете за насърчаване и подпомагане на бизнеса и Бизнес инкубаторите са учредени през 1995г. в България. Основната им цел е:
- Борба с бедността
- Подобряване на условията на човешко развитие
- Реален принос за изграждането на устойчива социална среда
Задачите, които са поставени пред Агенциите за регионално развитие и Центровете за насърчаване и подпомагане на бизнеса, отговарят на:
1. Мисията на международната организация на труда за създаване и поддържане на качествени работни места.
2. Мисията на Програмата за развитие на ООН за прекратяване на обедняването и спада в качеството на живот.
3. Два основни приоритети на България:
- повишаване на трудовата заетост на населението
- подпомагане на развитието на малките и средни предприятия
2. Зони с особен икономически статут
2.1. Свободни икономически зони – това са територии с благоприятно географско и транспортно разположение, в които режимът е либерален по отношение на мита, данъци, такси, ползване на недвижима собственост за продължителен период от време и др. Свободните икономически зони се наричат още: свободни безмитни зони, свободни митнически територии, специални икономически зони и др. Свободните зони съществуват като икономически образования, където държавите предоставят изключителни облекчения, като с това преследват определени цели.
Свободните зони могат да бъдат:
1. Общи
- привличане на инвестиции
- осигуряване на нови работни места

2. Специфични
- потребление на местните суровини
- нови технологии
- повишаване квалификацията на човешките ресурси
- повишаване на покупателната способност на местното население

Териториалният обхват на свободните зони може да представлява град, пристанище или цяла държава /Сингапур/. Те освен стимулиращ икономически ефект могат да предизвикат и отрицателни резултати, които се изразяват в дискриминация на местното производство.
Решаващи фактори за успеха на зоните са:
1. Привлекателност на региона
2. Привлекателност на страната
3. Привлекателност на отделната зона

2.2. Офшорни зони – територии или държави, придобили официален статут в международните финансови среди. Като такива са се обособили някои малки европейски страни като Ватикана и Лихтенщайн. Съвременните офшорни зони са обособени територии с много висок жизнен стандарт, квалифицирана работна сила, липса на безработица и различен международен престиж.
Обичайните дейности, за които се регистрират офшорни компании са:
- Инвестиционни фондове за закупуване на акции
- Холдингови компании с акционерен капитал, които спестяват част от данъците
- Търговски фирми
- Застрахователни компании
- Банки