1. Характеристика, обект, предмет. Науката представлява система от знания. Най-общо науките се делят на два вида – природни (естествени) и обществени. Централен елемент от системата на обществените науки са икономическите науки. Сърцевината на икономическите науки са микроикономическите науки, една от които е Икономика на предприятието. Икономиката като наука има за обект на изследване и анализ икономическата система като цяло заедно с нейните подсистеми на различни равнища на управление, а за предмет стопанската дейност, икономическите закони, закономерности, по които се развива тя и особеностите на тяхното проявление в конкретния обект.
От гледна точка на равнището на управление на икономическите явления и процеси и обхвата на обекта различаваме 3 вида икономически науки:
• Макроикономически – макроикономика, световна икономика, прогнозиране и планиране, публични финанси, управление на националното стопанство и др. Обект на всички тях е националното стопанство, а техен предмет са процесите и явленията в националното стопанство. Те обясняват: растежа на производството в държавата; икономическата нестабилност или просперитет и др.
• Отраслови – икономика на търговията; на индустрията; на транспорта; на туризма и т.н. Обект е отрасълът, подотрасълът и техните особеност, предмет са явленията, процесите, закономерностите, съвременните особености и очакваните резултати в отрасъла. Съществено място при тях се отделя на ресурсите за развитие на отрасъла, на икономическите регулатори и резултатите от дейността на тези отрасли и подотрасли.
• Микроикономически – свързани с изучаването, изследването и анализа на обектите на микро ниво – стопанските организации, фирми, предприятия и техните поделения. Такива са икономика на предприятието, маркетинг на предприятието, счетоводство, статистика и др.
Икономика на предприятието, сред системата от икономически науки, по своята същност представлява система от икономически знания за създаването, изграждането, стартирането и развитието на стопанските организации – фирми.
Предприятието е самостоятелна производствено-стопанска единица, юридическа личност, основна структурна и икономическа единица в националното стопанство. То разполага с необходимото имущество и кадри, на входа получава необходимите ресурси, осъществява производствения процес и на изхода реализира продукция или услуги с цел печалба или задоволяване на определени потребности.
Многообразието и качествените различия между предприятията е наложило те да се диференцират съобразно следните критерии:
• Според размера – малки, средни, големи;
• Според предмета на дейност – производствени, сервизни, търговски;
• Според формата на собственост – индивидуални, семейни, колективни, кооперативни, публични;
• Според юридическата форма – ограничено отговорни, неограничено отговорни, акционерни.
Обект на Икономика на предприятието е предприятието (фирмата) заедно с неговите поделения – цехове, участъци, работни места (неговата вътрешна среда) и връзките му с други предприятия, организации и институции (министерства, ведомства), т.е. неговата външна среда.
Предмет на Икономика на предприятието са производствено-стопанската дейност на фирмата, икономическите явления, процесите, закономерностите и техните особености на проявление при изграждане, стартиране, развитие и преструктуриране на предприятията. Те са отражение на общоикономическите закони, които най-общо коментират двата полюса на икономиката – производството и потреблението.
Няма потребление без производство, защото природата не ни дава в готов вид онова, от което се нуждаем, но няма и производство без потребление, защото то ще бъде ненужно. В този смисъл:
• Производството е сфера на икономиката, която преобразува ресурсите в продукти;
• Ресурсите са всичко, което се изпозлва – труд, природни дадености и капитал, за да се произведе продукт;
• Продуктът е всичко, което е на изхода на производствено-стопанската единица и е необходимо за потребностите на хората или за по-нататъшно производство;
• Потреблението е процес на задоволяване на потребностите на хората.
2. Връзки на Икономика на предприятието с другите научни дисциплини. Икономика на предприятието като микроикономическа дисциплина има пряка връзка с всички икономически дисциплини:
• Макроикономически дисциплини – макроикономика, финанси, световна икономика. Икономика на предприятието трябва да отчита законите, закономерностите, тенденциите и проблемите разкрити от тези науки. Икономика на предприятието трябва да отчита макрорамката. Макроикономическите дисциплини се основават на постиженията и резултатите от изследванията и развитието на Икономика на предприятието.
• Отраслoви – Икономика на предприятието има пряка и силна връзка с отраслoвите дисциплини – тенденциите и особеностите в развитието на отрасъла са определящи за външната среда. Стратегията се основава на тези тенденции.
• Микроикономически – Икономика на предприятието има пряка връзка с някои микро дисциплини – статистика, счетоводство, маркетинг. Изследването на инвестициите, иновациите, бизнес плана, анализа на финансите и ефективността на предприятието се основават на постиженията на тези микроикономически дисциплини. Не може да се направи добра експертиза, анализ без познавания на Икономика на предприятието.
• Технически дисциплини – Икономика на предприятието е икономическа, но има и елементи на техническа дисциплина. Тя има косвена връзка с техническите дисциплини – управление на техническия прогрес.
3. Структура, логика и методи. Щом Икономика на предприятието е система от знания, тази система има структура (съвпкуността от елементи и техните връзки):
Структура:
I. Предприятието като основна структурна и икономическа единица
II. Организация, производствена програма, капацитет
III. Ресурси – информационни, финансови, човешки и др.
IV. Фактори на производството – инвестиции, иновации, управление и др.
V. Резултати – цени, себестойност, качество, финанси, оценка, ефективност.
Методи на Икономика на предприятието:
I. Метод на диалектиката – предприятията и техните поделения при използването на този метод се изучават, изследват и анализират в развитие и динамика; във взаимна връзка и обусловеност;
II. Исторически метод – предприятието се разглежда в исторически план. Отчитат се грешките от миналото;
III. Математически методи – свързани са с изследването на тенденциите;
IV. Статистически методи;
V. Управленски методи – свързани с дърво на целите и др.
Икономика на предприятието е основна микроикономическа дисциплина. Обект на Икономика на предприятието е фирмата, а предмет – явленията процесите, законите и тенденциите. Предприятието е основна структурна и икономическа единица. Икономика на предприятието е в пряка връзка с икономическите и в непряка връзка с техническите дисциплини. Най-силна е връзката с микроикономическите дисциплини. Основни методи, които използва Икономиката на предприятието са диалектическия и историческия, в единство със статистическите, математическите, счетоводните и др.
