Автомобилът е представител на един от сравнително по-новите
видове пътнически транспорт. Технико-икономическите особености на пътническият
автомобилен транспорт, определят преимуществата и недостатъците му в сравнение
с останалите видове транспорт.
По-важните негови предимства са:
а) Висока степен па подвижност и маневреност по отношение на
неподходящи пътища и неблагоприятни терени. Пътническият автомобилен транспорт
е особено подходящ при пътувания за развлечение и удовлетворяване на
специфични туристически потребности. Той предлага и уникалната възможност за
превоз "от врата до врата", т.е. да се вземат и отвеждат туристи от
или до всяко желано място или туристически обект.
б) Способност за гъвкаво приспособяване към промените в
търсенето па транспортни услуги, в структурата и направленията на
туристопотоците.
в) Сравнително слаба зависимост от атмосферните условия в
сравнение с останалите видове транспорт(с изключение на железопътния).
г) Добра видимост от транспортните средства и възможност за
общуване с околната среда.
д) Благоприятни възможности за информационно обслужване на
пътуващите в автотранспортните средства.
е) Ниска себестойност на превозите при преодоляване на къси
и средни разстояния.
ж) По-висока експлоатационна скорост (и особено скорост па
доставка на туристите) па къси и средни разстояния.
Пътническият автомобилен транспорт има и някои недостатъци,
от които по-съществените за туристическото обслужване са:
а) създаваният в района на туристическите места и обекти
шум;
б) замърсяването па околната среда с изгорели или
неотработени газове;
в) по-ниската степен на комфорт на превоза и комплексност на
обслужване по време на пътуването;
г) по-ниската средна експлоатационна скорост при пътувания
на дълги разстояния.
Част от посочените недостатъци вече се преодоляват
посредством внедряване постиженията на научно-техническия прогрес, чрез
функционално и конструктивно усъвършенстване на автомобила (автобуса) и
ограничаване неблагоприятното му влияние върху околната среда.
Характеризираните предимства и недостатъци на пътническия
автомобилен транспорт определят и неговата роля в системата на транспортното
обслужване на туризма главно за:
- осъществяване на масови туристически превози на къси и
средни разстояния;
- транспортно обслужване на всички видове и форми на туризма
през периода на цялата година;
- транспортно обслужване на груповия организиран туризъм във
вътрешно или международно съобщение;
- провеждане на туристически пътувания с
културно-познавателна цел и развлечения главно за ниско и средно
платежоспособната клиентела и определени сегменти от туристическото гьрсоне
(учащи се, лица от "третата възраст" и др.);
- осъществяване па туристически обиколки с автономен
характер или в комбинация с други видове туристически транспорт;
- извършване на допълнителния трансфер на туристите от
крайните пунктове на останалите видове магистрален транспорт.
Материално-техническа
база на автомобилния транспорт и организация на експлоатацията й
Специализираната материална база на пътническия автомобилен
транспорт се състои от характерните два основни компонента: стационарно-технически
съоръжения и подвижен състав.
В съдържанието на стационарната част от
материално-техническата база на пътническия автомобилен транспорт се отнасят:
- пътно-шосейната
мрежа;
- сградите и
съоръженията на пътническия комплекс;
- съоръженията за съхранение, техническо обслужване и
ремонт на автомобилите.
Пътно-шосейната мрежа и свързаните с нея устройства са
изградени съобразно особеностите и изискванията на автомобилното движение. Тя е
основната предпоставка за осъществяване па превозния процес. Въпреки
маневреността и възможностите на автомобила за движение при различни условия,
необходимо е наличието на добре изградени и съоръжени пътища. Само
благодарение на тях може да се постигне значима икономия на експлоатационни
разходи, да се повиши сигурността на превозите и тяхната независимост от
атмосферните условия, бързината и комфорта на пътуването.
Пътно-шосейната мрежа на отделните страни включва различни
пътища, които в зависимост от предназначението си биват: селищни или междуселищни,
национални или международни и пр. Съобразно количествените и качествените си
характеристики те се разграничават на отделни категории или класове:
автомагистрали, първо-, второ-, трето- и четвъртокласни шосета.
Автомагистралите са пътища от най-висока категория.
Изграждането и съоръжаването им е подчинено на редица общовалидни изисквания,
които се отнасят до:
- осигуряване на възможност за високоскоростно движение
чрез: задължителна еднопосочност, по-голяма ширина на платното и по-голям брой
пътни ленти, забрана за движение на нискоскоростни превозни средства,
ограничаване минималната и увеличаване на максималната скорост;
- гарантиране сигурността на движение чрез: ограждане на
платното с предпазни парапети или естествена зеленина, изолиране достъпа на
животни, безопасно отклоняване или включване в пътни възли, здравина и гладкост
на покритието и др.;
- създаване на условия за по-добро обслужване на
автомобилистите и придружаващите ги пътници: пътна помощ, зареждане и ремонт на
автомобилите, крайпътни обекти за отдих, обекти за хранене и развлечение, търговски
обекти и др.;
Наличието на добре разгърната и съоръжена авто-магистрална
мрежа е едно от основните стимулиращи условия за развитие па автотуризма в
дадена страна. Наред с общоикономическото значение на тези съоръжения те в
значителна степен улесняват и туристическото движение.
Първокласните пътища имат сравнително по-ниски
технико-експлоатационни показатели. Те са по-тесни от автомагистралите, нямат
повече от две платна и съответно две ленти за движение във всяко платно, не са
специално разграничени от останалата пътна мрежа. На тях не се изисква
задължителна минимална скорост.
Второкласните пътища имат основен дял в общата дължина на
пътната мрежа и важно значение за туристическите пътувания. Служат обикновено
като транспортна връзка с основната част от туристическите места и обекти.
Имат трайна безпрашна настилка и осигуряват нормални условия за поддържане на
съответна средна скорост.
Трето- и четвъртокласните шосета обикновено са с ниски
технико-експлоатационни условия. Първите са постлани обикновено с
трошено-каменна настилка (макадан) и свързват по-малки населени места. Вторите
нямат особено значение за туризма, освен ако до определени туристически
забележителности не е осигурена по-добра транспортна достъпност или към тях
няма формиран достатъчен и постоянен туристопоток.
Пътническият комплекс от състава на стационарната база на
пътническия автотранспорт включва сгради и съоръжения, които са призвани да
създават условия за комплексно обслужване на пътуващите преди и след пътуване.
Те имат аналогична структура както при останалите видове транспорт. Характерно
за тях е това, че са с по-ограничен размер и капацитет. Обикновено обслужват
вътрешното съобщение.
Базата за съхранение, техническо обслужване и ремонт на
подвижния състав включва: гаражи, авторемонтни заводи и технически работилници,
бензиностанции и др. Те имат спомагателна роля за осъществяване на превозния
процес, но от правилното им функциониране се определя ефективността па
експлоатационната дейност.
Подвижният състав на пътническия автотранспорт включва
различни видове автомобили. В зависимост от пътниковместимостта (единичния
капацитет), конструкцията и предназначението си те се делят на две основни
групи: леки автомобили и автобуси.
Леките автомобили в зависимост от работния обем на споя
двигател се групират на: особено малки (до 1,2 л), малки (до 1,8 л), средни (до
3,5 л.) и големи (над 3,5 л). Те имат по-специфичен експлоатационен режим и са
предназначени предимно за транспортни услуги с индивидуален характер.
Автобусите се класифицират пай-често в зависимост от
дължината на: особено малки (до 5 м.), малки (до 7,5 м.), средни (до 9,5 м.),
големи (до 12 м.) и особено големи (обикновено пад 16 м.). Те се използват за
масови превози, в т.ч. и на по-големи разстояния.
Експлоатацията па материалната база на пътническия
автотранспорт се организира но различен начин в зависимост от неговата
принадлежност (форма па собственост) от: държавата(при преобладаваща обществена
собственост), от ведомства или предприятия (предимно за работнически или
ведомствени превози) и от частни предприятия или лица.
Независимо от принадлежността си като основна
експлоатационна форма за пътническия автотранспорт се утвърждава поддържането
на редовни линии, които обикновено биват три категории:
- вътрешно селищни
- между селищни
- международни
Важно място в системата на пътническия автотранспорт заемат
таксиметровите превози. Организират се предимно от частни предприятия или лица.
Имат особено важно значение за туризма при обслужване? на индивидуалния
туристопоток предимно в рамките на туристическото място.
Показатели за характеристика на дейността на пътническия
автомобилен транспорт
Дейността на пътническия автомобилен транспорт се характеризира
с помощта на множество универсални и специфични показатели, които могат да се
групират в следните направления:
- превозна работа и
използване на автомобилния парк;
- техническо
обслужване и ремонт на автомобилите;
- общи икономически
резултати от транспортната дейност;
- качество на
автотранспортното обслужване.
Във връзка с характеристиката на превозната работа и
използването на автомобилите интерес представляват следните основни
показатели:
а) П ъ т п и к о о б о р о т .
С него се определя обемът на извършената работа в
реализирани пътник/км. Величината му (Рав) може да се изчисли като произведение
от: средната продължителност на нарядното време (Тн), експлоатационната
скорост (Уе), коефициента за използване на пробега (Ь), капацитета на
автомобилите (ц), коефициента за използване на капацитета (д), средносписъчния
брой па автомобилите (Асп), коефициента на техническа готовност (ат) и броя на
дните на календарния период (Дк), или:
Рав = Тн.Уе.Ь.ч.Асп.о.ат.Дк, (п-к/км.)
От формулата се вижда, че обемът па извършената превозна
работа е в пряка пропорционална зависимост от измененията във величините на
преобладаващата част от' експлоатационните характеристики па пътническия
автотранспорт. Следователно разглежданият показател синтезира влиянието, на
основните фактори на превозния процес.
б) Средна продължителност на нарядното време
Във величината на този показател се включва продължителността
на времето от излизането на автомобила за работа (или от гаража) до завръщането
му след изпълнение на определения за деня обем превозна работа. Величината на
средната продължителност на нарядното време за определен период се изчислява
като частно от сумата на автомобилочасовете в наряд (Е авчн) и сумата на
автомобилодните в работа (Е
адр), или:
∑ авчн
Тн =__________ , (ч.)
∑адр
в) Средна експлоатационна скорост .
В пътническия автомобилен транспорт това е основен
показател, свързан със скоростта па движение на пътническите транспортни
средства. Може да се изчисли като общият пробег на автомобилите за определен
период (Lобщ) се раздели на автомобилочасовете в наряд (∑ авчн), или:
Lобщ
Vе =_________
∑ авчн
г) Степен на
използване на пробега .
Характеризира ефективността на превозната работа чрез
съотношението между изминатия общ пробег и пълния пробег па автомобилите.
Изчислява се като коефициент или в процентно отношение.
L общ
Ь =________
L пълен
д) Степен на използване на капацитета.
Значението и начинът за изчисляване величината на този показател
са аналогични на тези при останалите видове пътнически транспорт.
е)Техническа готовност.
Характеризира степента на използване на автопарка. Определя
се като отношение на технически изправните към общия брой на автомобилите в
стопанството за определен период. За по-голяма точност може да се използва и
съотношението между сумата на автомобилодните в работа на изправните коли (∑
адри) и общата сума па атомобилодните в стопанството (∑ адс):
∑ адри
ат =________ .
∑ адс
Техническата готовност па автопарка зависи от
експлоатационните и организационните условия както и от влиянието на факторите,
свързани с техническото обслужват? и ремонта па автомобилите, средната
"възраст" на автопарка и др.
ж) Среднопревозно разстояиие
Характеризира влиянието на един от основните фактори върху
обема на превозната работа. Определя се като отношение между сумата на
реализираните пътник/км. и броя на превозените пътници. Величината му зависи
от дължината на линиите и маршрутите.
з) Производителност на автомобилите.
Използва се за измерване и оценка на превозната работа (или
превозната мощност ) и величината на някои основни показатели на икономическата
ефективност. Изчислява се в реализирани пътник/км. за един местоден или един
автомобилочас в движение.
и ) Платен пробег.
Използва се само при таксиметровите автомобили за
характеристика и оценка обема на извършената превозна работа. Изразява се в
километри изминато разстояние с пътници, за което е заплатено по съответната
тарифа.
Към по-важните специфични показатели, свързани с качеството
на автотранспортното обслужване, могат да се причислят:
а) Брой на местата в
автобусите на 10 xил. жители ( туристи).
Характеризира степента, на задоволеност на потребностите на
населението от транспортни капацитети. Изчислява се като отношение между
местодните в работа и произведението от календарните дни и броя на населението
(туристите) в обслужваната територия, умножено по 10 000.
б) Средна "възраст" на автомобилите.
Това е основен качествен показател, с помощта, на който се
оценяват възможностите за осигуряване на необходимия комфорт при превоза.
Неговата величина се изчислява като съотношение на общия пробег за всичките
автомобили от момента на доставката и техния брой, определен като средна
хронологична величина.
г) Коефициент за изпълнение графика за движение.
Определя се като отношението на фактически изпълнените
превози (курсове) към техния общ брой.
Туристически
пътувания по автомобилния транспорт
Характерните за пътническия автотранспорт предимства и недостатъци,
както и неговите функции в съвременния туризъм, определят водещата му роля и
значение при осъществяването на туристическите пътувания. Сега автомобилът е
на първо място сред останалите транспортни видове в системата на транспортното
обслужване на туристите. Автобусът осигурява предимно колективните превози по
линия на организирания туризъм.
Туристическите пътувания по автомобилния транспорт, в
зависимост от основните форми на експлоатация, могат да се разграничат' в две
основни направления:
- по редовните целогодишни или сезонни автолипии:
- със специално организирани туристически рейсове.
Редовните линии обслужват в основната си част
неорганизираните туристи. Те предлагат разнообразни възможности както в рамките
на населените места и туристически обекти, така и в международно отношение.
Междуселищните и международните автобусни линии предлагат
възможности за директен и евтин превоз до близки или по-далечни туристически
обекти, поради което са предпочитани предимно от ниско- и сред-неплатежоспособни
клиенти.
В зависимост от
целите, продължителността и характера на транспортното обслужване,
туристическите пътувания със специално организирани рейсове биват:
а) Трансфери
Това са пътувания от началните или крайните пунктове на
магистралните видове пътнически транспорт до туристическите места и заведения
за пребиваване и обратно. При тях автобусът, респ. автомобилът, е
най-подходящото и единствено възможното за използване туристическо транспортно
средство.
б) Обиколни пътувания
.
Този вид туристически пътувания могат да бъдат с
най-различна мотивация, но се организират предимно с цел посещение на населени
места и туристически забележителности в тях или в близки околности. Тук автобусът
има монополно място в сравнение с останалите пътнически и туристически превозни
средства. То се обуславя от неговата маневреност, възможността за непосредствено
общуване с околната среда и улесненото информационно обслужване на туристите.
г) Еднодневни екскурзии до близки туристически места
и обекти.
Автобусът е незаменимо превозно средство за осъществяване
на туристически пътувания с продължителност до едно денонощие. Той успешно
обслужва крайноседмичните организирани колективни туристически пътувания както
и различни по вид краткотрайни мероприятия с туристите като: посещение на
атракционни заведения, спортни състезания, спектакли и др. Еднодневните
екскурзии са характерни и за съпътстващите програми при конгресния,
медицинския, ловния и други видове специализиран туризъм.
д)Многодневни обиколки в страната и
чужбина
Автобусът се утвърждава като подходящо превозно средство при
организиране и провеждане на пътувания по линия на културно-познавателиия
туризъм по различни маршрути. Усъвършенстването на неговата конструкция и
функционални характеристики позволяват използването му и за продължителни
пътувания в рамките на 7, 15 до 30 дни (автобусни круизи с "ротели").
Особено популярни са тематичните маршрути, които в зависимост от интересите на
участниците могат да включват различни места и обекти от културно-исторически,
архитектурен, природен и друг характер.
Туристическите пътувания с автобус са мотивирани и
задоволяват най-често три основни групи потребности:
- от краткотрайно пътуване;
- от пасивно преживяване;
- от съвместно групово общуване и съпреживяване.
Тези потребности определят и мястото на автобуса в скалата
на предпочитанията на туристите при избора на транспортно средство. Автобусът е
и незаменимото транспортно средство за провеждане на туристически пътувания с
хронично болни, инвалиди и др.
Стремежът за усъвършенстване на пътническите автотранспортни
средства и запазване на сравнително ниски цени на превозите с тях определят
сега и в перспектива нарастващото значение на пътническия автомобилен
транспорт при осъществяването на туристическите пътувания. В тази насока
съдейства и усиленото строителство на модерни пътни артерии и съоръжения,
повишаването на качеството на обслужване на пътниците в крайпътните обекти и
заведения, усъвършенстването на конструктивните и експлоатационните
характеристики на автомобилите.