Лекции по Икономика

23. Технико-икономически особености на автомобилния транспорт и ролята му в туризма.


Автомобилът е представител на един от сравнително по-новите видове пътнически транспорт. Технико-икономическите особености на пътническият автомобилен транспорт, определят преимуществата и недостатъците му в сравнение с оста­налите видове транспорт.
По-важните негови предимства са:
а) Висока степен па подвижност и маневреност по отношение на неподходящи пътища и неблагоприят­ни терени. Пътническият автомобилен транспорт е особено подходящ при пътувания за развле­чение и удовлетворяване на специфични туристически потребности. Той предлага и уникалната възможност за превоз "от врата до врата", т.е. да се вземат и отвеждат туристи от или до всяко желано място или туристически обект.
б) Способност за гъвкаво приспособяване към промените в търсенето па транспортни услуги, в структурата и направленията на туристопотоците.
в) Сравнително слаба зависимост от атмосферните условия в сравнение с останалите видове транспорт(с изключение на железопътния).
г) Добра видимост от транспортните средства и възможност за общуване с околната среда.
д) Благоприятни възможности за информационно обслужване на пътуващите в автотранспортните сред­ства.
е) Ниска себестойност на превозите при прео­доляване на къси и средни разстояния.
ж) По-висока експлоатационна скорост (и особено скорост па доставка на туристите) па къси и средни разстояния.
Пътническият автомобилен транспорт има и някои недостатъци, от които по-съществените за турис­тическото обслужване са:
а) създаваният в района на туристическите места и обекти шум;
б) замърсяването па околната среда с изгорели или неотработени газове;
в) по-ниската степен на комфорт на превоза и комплексност на обслужване по време на пътуването;
г) по-ниската средна експлоатационна скорост при пътувания на дълги разстояния.
Част от посочените недостатъци вече се преодоляват посредством внедряване постиженията на научно-техни­ческия прогрес, чрез функционално и конструктивно усъвършенстване на автомобила (автобуса) и ограничаване неблагоприятното му влияние върху околната среда.
Характеризираните предимства и недостатъци на пътническия автомобилен транспорт определят и не­говата роля в системата на транспортното обслужване на туризма главно за:
- осъществяване на масови туристически превози на къси и средни разстояния;
- транспортно обслужване на всички видове и форми на туризма през периода на цялата година;
- транспортно обслужване на груповия организиран туризъм във вътрешно или международно съобщение;
- провеждане на туристически пътувания с културно-познавателна цел и развлечения главно за ниско и средно платежоспособната клиентела и определени сег­менти от туристическото гьрсоне (учащи се, лица от "третата възраст" и др.);
- осъществяване па туристически обиколки с авто­номен характер или в комбинация с други видове тури­стически транспорт;
- извършване на допълнителния трансфер на тури­стите от крайните пунктове на останалите видове магистрален транспорт.

Материално-техническа база на автомобилния транспорт и организация на експлоатацията й
Специализираната материална база на пътническия автомобилен транспорт се състои от характерните два основни компонента: стационарно-технически съоръ­жения и подвижен състав.
В съдържанието на стационарната част от материално-техническата база на пътническия автомоби­лен транспорт се отнасят:
-      пътно-шосейната мрежа;
-     сградите и съоръженията на пътническия ком­плекс;
- съоръженията за съхранение, техническо обслуж­ване и ремонт на автомобилите.
Пътно-шосейната мрежа и свързаните с нея устройства са изградени съобразно особеностите и изискванията на автомобилното движение. Тя е основ­ната предпоставка за осъществяване па превозния процес. Въпреки маневреността и възможностите на автомобила за движение при различни условия, необ­ходимо е наличието на добре изградени и съоръжени пътища. Само благодарение на тях може да се постигне значима икономия на експлоатационни разходи, да се повиши сигурността на превозите и тяхната незави­симост от атмосферните условия, бързината и комфорта на пътуването.
Пътно-шосейната мрежа на отделните страни включва различни пътища, които в зависимост от предназначението си биват: селищни или междуселищни, национални или международни и пр. Съобразно количествените и качествените си характеристики те се разграничават на отделни категории или класове: автомагистрали, първо-, второ-, трето- и четвър­токласни шосета.
Автомагистралите са пътища от най-висока кате­гория. Изграждането и съоръжаването им е подчинено на редица общовалидни изисквания, които се отнасят до:
- осигуряване на възможност за високоскоростно движение чрез: задължителна еднопосочност, по-голяма ширина на платното и по-голям брой пътни ленти, забрана за движение на нискоскоростни превозни сред­ства, ограничаване минималната и увеличаване на макси­малната скорост;
- гарантиране сигурността на движение чрез: ограж­дане на платното с предпазни парапети или естествена зеленина, изолиране достъпа на животни, безопасно отклоняване или включване в пътни възли, здравина и гладкост на покритието и др.;
- създаване на условия за по-добро обслужване на автомобилистите и придружаващите ги пътници: пътна помощ, зареждане и ремонт на автомобилите, крайпътни обекти за отдих, обекти за хранене и развлечение, тър­говски обекти и др.;
Наличието на добре разгърната и съоръжена авто-магистрална мрежа е едно от основните стимулиращи условия за развитие па автотуризма в дадена страна. Наред с общоикономическото значение на тези съоръ­жения те в значителна степен улесняват и туристиче­ското движение.
Първокласните пътища имат сравнително по-ниски технико-експлоатационни показатели. Те са по-тесни от автомагистралите, нямат повече от две платна и съответно две ленти за движение във всяко платно, не са специално разграничени от останалата пътна мрежа. На тях не се изисква задължителна минимална скорост.
Второкласните пътища имат основен дял в общата дължина на пътната мрежа и важно значение за туристи­ческите пътувания. Служат обикновено като транспор­тна връзка с основната част от туристическите места и обекти. Имат трайна безпрашна настилка и осигуряват нормални условия за поддържане на съответна средна скорост.
Трето- и четвъртокласните шосета обикновено са с ниски технико-експлоатационни условия. Първите са постлани обикновено с трошено-каменна настилка (макадан) и свързват по-малки населени места. Вторите нямат особено значение за туризма, освен ако до опреде­лени туристически забележителности не е осигурена по-добра транспортна достъпност или към тях няма фор­миран достатъчен и постоянен туристопоток.
Пътническият комплекс от състава на стационарната база на пътническия автотранспорт включва сгради и съоръжения, които са призвани да създават условия за комплексно обслужване на пъту­ващите преди и след пътуване. Те имат аналогична струк­тура както при останалите видове транспорт. Характерно за тях е това, че са с по-ограничен размер и капацитет. Обикновено обслужват вътрешното съобщение.
Базата за съхранение, техническо обслужване и ремонт на подвижния състав включва: гаражи, авторемонтни заводи и технически работилници, бензиностанции и др. Те имат спома­гателна роля за осъществяване на превозния процес, но от правилното им функциониране се определя ефек­тивността па експлоатационната дейност.
Подвижният състав на пътническия автотранспорт включва различни видове автомобили. В зависимост от пътниковместимостта (единичния капацитет), конст­рукцията и предназначението си те се делят на две основни групи: леки автомобили и автобуси.
Леките автомобили в зависимост от работния обем на споя двигател се групират на: особено малки (до 1,2 л), малки (до 1,8 л), средни (до 3,5 л.) и големи (над 3,5 л). Те имат по-специфичен експлоата­ционен режим и са предназначени предимно за тран­спортни услуги с индивидуален характер.
Автобусите се класифицират пай-често в зависимост от дължината на: особено малки (до 5 м.), малки (до 7,5 м.), средни (до 9,5 м.), големи (до 12 м.) и особено големи (обикновено пад 16 м.). Те се използват за масови превози, в т.ч. и на по-големи разстояния.
Експлоатацията па материалната база на път­ническия автотранспорт се организира но различен на­чин в зависимост от неговата принадлежност (форма па собственост) от: държавата(при преобладаваща об­ществена собственост), от ведомства или предприятия (предимно за работнически или ведомствени превози) и от частни предприятия или лица.
Независимо от принадлежността си като основна експлоатационна форма за пътническия автотранспорт се утвърждава поддържането на редовни линии, които обикновено биват три категории:
-  вътрешно селищни
-  между селищни
- международни
Важно място в системата на пътническия автотран­спорт заемат таксиметровите превози. Организират се предимно от частни предприятия или лица. Имат особено важно значение за туризма при обслужване? на индиви­дуалния туристопоток предимно в рамките на туристи­ческото място.
Показатели за характеристика на дейността на пътническия автомобилен транспорт
Дейността на пътническия автомобилен транспорт се характеризира с помощта на множество универсални и специфични показатели, които могат да се групират в следните направления:
-   превозна работа и използване на автомобилния парк;
-   техническо обслужване и ремонт на автомобилите;
-   общи икономически резултати от транспортната дейност;
-   качество на автотранспортното обслужване.
Във връзка с характеристиката на превозната ра­бота и използването на автомобилите интерес представ­ляват следните основни показатели:
а) П ъ т п и к о о б о р о т .
С него се определя обемът на извършената работа в реализирани пътник/км. Величината му (Рав) може да се изчисли като произведение от: средната продъл­жителност на нарядното време (Тн), експлоатационната скорост (Уе), коефициента за използване на пробега (Ь), капацитета на автомобилите (ц), коефициента за използване на капацитета (д), средносписъчния брой па автомобилите (Асп), коефициента на техническа готовност (ат) и броя на дните на календарния период (Дк), или:
Рав = Тн.Уе.Ь.ч.Асп.о.ат.Дк,    (п-к/км.)
От формулата се вижда, че обемът па извършената превозна работа е в пряка пропорционална зависимост от измененията във величините на преобладаващата част ­от' експлоатационните характеристики па пътническия автотранспорт. Следователно разглежданият показател синтезира влиянието, на основните фактори на превоз­ния процес.
б) Средна продължителност на нарядното време
Във величината на този показател се включва про­дължителността на времето от излизането на автомобила за работа (или от гаража) до завръщането му след изпълнение на определения за деня обем превозна работа. Величината на средната продължителност на наряд­ното време за определен период се изчислява като частно от сумата на автомобилочасовете в наряд (Е авчн) и сумата на автомобилодните в работа (Е адр), или:
          ∑ авчн
Тн =__________ ,  (ч.)
            ∑адр
в) Средна експлоатационна скорост .
В пътническия автомобилен транспорт това е основен показател, свързан със скоростта па движение на пътническите транспортни средства. Може да се изчисли като общият пробег на автомобилите за опре­делен период (Lобщ) се раздели на автомобилочасовете в наряд (∑ авчн), или:
           Lобщ
Vе =_________
           ∑ авчн
г) Степен на използване на пробега .
Характеризира ефективността на превозната работа чрез съотношението между изминатия общ пробег и пълния пробег па автомобилите. Изчислява се като коефициент или в процентно отношение.
       L общ
Ь =________
      L пълен
д)  Степен на използване на капацитета.
Значението и начинът за изчисляване величината на този показател са аналогични на тези при останалите видове пътнически транспорт.
е)Техническа готовност.
Характеризира степента на използване на автопарка. Определя се като отношение на технически из­правните към общия брой на автомобилите в стопанст­вото за определен период. За по-голяма точност може да се използва и съотношението между сумата на авто­мобилодните в работа на изправните коли (∑ адри) и общата сума па атомобилодните в стопанството (∑ адс):
       ∑ адри
ат =________ .
        ∑ адс
Техническата готовност па автопарка зависи от експлоатационните и организационните условия както и от влиянието на факторите, свързани с техническото обслужват? и ремонта па автомобилите, средната "въз­раст" на автопарка и др.
ж) Среднопревозно разстояиие
Характеризира влиянието на един от основните фактори върху обема на превозната работа. Определя се като отношение между сумата на реализираните път­ник/км. и броя на превозените пътници. Величината му зависи от дължината на линиите и маршрутите.
з) Производителност на автомо­билите.
Използва се за измерване и оценка на превозната работа (или превозната мощност ) и величината на някои основни показатели на икономическата ефективност. Изчислява се в реализирани пътник/км. за един местоден или един автомобилочас в движение.
и ) Платен  пробег.
Използва се само при таксиметровите автомобили за характеристика и оценка обема на извършената превозна работа. Изразява се в километри изминато разстояние с пътници, за което е заплатено по съот­ветната тарифа.
Към по-важните специфични показатели, свързани с качеството на автотранспортното обслужване, могат да се причислят:
а) Брой  на местата в автобусите на   10  xил. жители ( туристи).
Характеризира степента, на задоволеност на потреб­ностите на населението от транспортни капацитети. Изчислява се като отношение между местодните в работа и произведението от календарните дни и броя на населението (туристите) в обслужваната територия, умножено по 10 000.
б) Средна "възраст" на автомо­билите.
Това е основен качествен показател, с помощта, на който се оценяват възможностите за осигуряване на необходимия комфорт при превоза. Неговата величина се изчислява като съотношение на общия пробег за всичките автомобили от момента на доставката и техния брой, определен като средна хронологична величина.
г) Коефициент за изпълнение графика за движение.
Определя се като отношението на фактически изпълнените превози (курсове) към техния общ брой.

Туристически пътувания по автомобилния транспорт

Характерните за пътническия автотранспорт пре­димства и недостатъци, както и неговите функции в съвременния туризъм, определят водещата му роля и значение при осъществяването на туристическите пъту­вания. Сега автомобилът е на първо място сред оста­налите транспортни видове в системата на транспорт­ното обслужване на туристите. Автобусът осигурява предимно колективните превози по линия на организирания ту­ризъм.
Туристическите пътувания по автомобилния тран­спорт, в зависимост от основните форми на експлоа­тация, могат да се разграничат' в две основни напра­вления:
- по редовните целогодишни или сезонни автолипии:
- със специално организирани туристически рейсо­ве.
Редовните линии обслужват в основната си част неорганизираните туристи. Те предлагат разнообразни възможности както в рамките на населените места и туристически обекти, така и в международно отношение.
Междуселищните и международните автобусни линии предлагат възможности за директен и евтин пре­воз до близки или по-далечни туристически обекти, по­ради което са предпочитани предимно от ниско- и сред-неплатежоспособни клиенти.
В зависимост от целите, продължителността и ха­рактера на транспортното обслужване, туристическите пътувания със специално организирани рейсове биват:
а) Трансфери
Това са пътувания от началните или крайните пунктове на магистралните видове пътнически транс­порт до туристическите места и заведения за преби­ваване и обратно. При тях автобусът, респ. автомобилът, е най-подходящото и единствено възможното за използ­ване туристическо транспортно средство.
б) Обиколни  пътувания .
Този вид туристически пътувания могат да бъдат с най-различна мотивация, но се организират предимно с цел посещение на населени места и туристически забе­лежителности в тях или в близки околности. Тук авто­бусът има монополно място в сравнение с останалите пътнически и туристически превозни средства. То се обуславя от неговата маневреност, възможността за не­посредствено общуване с околната среда и улесненото информационно обслужване на туристите.
г) Еднодневни екскурзии до близ­ки туристически   места   и   обекти.
Автобусът е незаменимо превозно средство за осъ­ществяване на туристически пътувания с продъл­жителност до едно денонощие. Той успешно обслужва крайноседмичните организирани колективни туристически пътувания както и различни по вид краткотрайни меро­приятия с туристите като: посещение на атракционни заведения, спортни състезания, спектакли и др. Едно­дневните екскурзии са характерни и за съпътстващите програми при конгресния, медицинския, ловния и други видове специализиран туризъм.
д)Многодневни обиколки в стра­ната   и   чужбина
Автобусът се утвърждава като подходящо превозно средство при организиране и провеждане на пътувания по линия на културно-познавателиия туризъм по раз­лични маршрути. Усъвършенстването на неговата конст­рукция и функционални характеристики позволяват използването му и за продължителни пътувания в рамките на 7, 15 до 30 дни (автобусни круизи с "ротели"). Особено популярни са тематичните маршрути, които в зависимост от интересите на участниците могат да включват различни места и обекти от културно-истори­чески, архитектурен, природен и друг характер.
Туристическите пътувания с автобус са мотивирани и задоволяват най-често три основни групи потребности:
- от краткотрайно пътуване;
- от пасивно преживяване;
- от съвместно групово общуване и съпреживяване.
Тези потребности определят и мястото на автобуса в скалата на предпочитанията на туристите при избора на транспортно средство. Автобусът е и незаменимото транспорт­но средство за провеждане на туристически пътувания с хронично болни, инвалиди и др.
Стремежът за усъвършенстване на пътническите автотранспортни средства и запазване на сравнително ниски цени на превозите с тях определят сега и в пер­спектива нарастващото значение на пътническия авто­мобилен транспорт при осъществяването на туристи­ческите пътувания. В тази насока съдейства и усиле­ното строителство на модерни пътни артерии и съоръ­жения, повишаването на качеството на обслужване на пътниците в крайпътните обекти и заведения, усъвър­шенстването на конструктивните и експлоатационните характеристики на автомобилите.