Данъчни държавни приходи
В бюджетната система на Република България постъпват различни видове приходи. Най–общо те могат да бъдат класифицирани в три основни групи:
1. Данъчни държавни приходи
2. Данъкоподобни държавни приходи
3. Неданъчни държавни приходи
Според предмета на облагане данъчните държавни приходи биват:
1. Данъци върху личността – имат за обект на облагане самата физическа личност или определени нейни качества
2. Данъци върху имуществото – движимо или недвижимо
3. Данъци върху определена стопанска дейност (данък занаяти)
4. Данък върху продажбите – чрез него се облагат продажбите, реализацията или търговския оборот.
5. Данъци върху доходите (данък общ доход)
Към данъчните държавни приходи спадат:
1. Постъпления от ДДС (данък добавена стойност)
2. Корпоративен данък
3. Постъпления от ДОД (данък общ доход)
4. Постъпления от акцизи
5. Постъпления от мита
Данък добавена стойност
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза се плаща от потребителите на стоката или услугата.
ДДС до голяма степен определя равнището на цените на стоките. Тъй като ДДС се разглежда като данък върху потреблението, то износът на стока от страната или предоставяне на услуга в чужбина (за страните от ЕС - извън общността) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява.
Корпоративен данък
С корпоративен данък се облага печалбата на юридическите лица за упражняваната от тях стопанска дейност. База за облагане е счетоводната печалба на данъчните субекти преобразувана (в намаление и/или увеличение) според законодателството.
Данък общ доход
Данъкът върху общия доход (ДОД) е данък върху облагаемите доходи на гражданите. Данъкът е комплексен поради съществуването на различни ставки върху различните видове доход и освобождаването на някои видове доход (по-специално допълнителните помощи) и отстъпките, свързани с различните категории разходи (например разходи, свързани с трудовата заетост, благотворителна дейност).
Акцизи
Акцизите са една от най-старите форми на облагане с косвени данъци. Въведени още през 17 век, те представляват надбавка към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупката. Това именно ги прави лесна за администриране данъчна форма.
С тях се облагат предметите за лично, масово потребление, които се произвеждат и реализират вътре в страната. Акцизите автоматично се включват в цените на облагаемите стоки и увеличават тяхното равнище.
Акцизите изпълняват 3 основни функции в икономическата система.
1. Фискална функция - основен мотив за облагане с акциз.
2. Регулираща функция - регулираща производството на акцизни стоки, като “натоварва” техните цени.
3. Статистико-контролна функция - чрез постъпленията от акцизните плащания в държавния бюджет се получава информация за количеството на легално-произвежданите акцизни стоки и услуги.
Използват се различни начини за облагане с акциз.
1. Облагане на площите, засети с култури, от които се добиват акцизни стоки -като лозя, тютюневи ниви, захарно цвекло и други. Платеният акциз се включва в цената на материалитеи суровините.
2. Облагане на суровини и материали за производство на акцизни стоки.
3. Облагане на съоръжения и инсталации, с които се произвеждат стоки, облагани с акцизи.
4. Облагане на готовите изделия - често с бандерол, както напр. цигарите и алкохолът в България.
Данъчната основа и вида на акциза при различните акцизни стоки са различни.
Мита
Митото представлява такса или налог, определяни от страна на изпълнителната власт по отношение на вноса или износа на стоки и услуги от или в дадена държава.
Митата днес са фискални инструменти, употребявани по-често във връзка с осъществяването на конкретна икономическа политика, отколкото като средство за набиране постъпления в бюджета.
Вносните мита се налагат най-често за защита на селскостопанския сектор на дадена държава или група държави с цел подпомагане на местното производство и селско стопанство от чуждестранните им конкуренти. По-нататъшна стъпка при преследването на тази цел представлява и налагането на определени митнически квоти и плафони, т.е. определянето на количества вносни стоки, които могат да бъдат допуснати до даден пазар.
Износните мита се налагат предимно върху износа на суровини, най-често от държави с доминиращ селскостопански сектор с цел поддържане на определено минимално ниво на международните цени и осъществяване на контрол върху предлагането на суровините
Таблицата с вносните мита на една държава или група държави се нарича митническа тарифа.
Данъкоподобни държавни приходи
Приходите на държавното (публичното) стопанство обикновено се разграничават на данъчни и неданъчни. Смятаме обаче, че има достатъчно основание да се обособи и трета група приходи, които не са нито изцяло данъчни, нито са напълно неданъчни. Можем да ги назовем данъкоподобни приходи. Те имат следните форми:
1. Такси
2. Самооблагане
3. Патенти
4. Приноси
5. Лихви, глоби, конфискации и други.
Таксите са стари приходни форми, които имат известна прилика с данъците, но се различават от тях.
Таксите приличат на данъците по това, че и те се събират от публичната власт, отнасят се в приход на държавния бюджет и служат за покриване на държавни разходи, за издръжката на държавни учреждения и институции. С това, обаче, формалната прилика между данъците и таксите почти се изчерпва.
Таксите съществуват, защото не всички граждани ползват равномерно услугите предоставяни от публичните институции. Справедливостта налага, тези които прибягват по-често до услугите да си заплащат това, посредством държавните и местни такси.
Таксите имат доброволен характер, но за някои услуги са задължителни – изваждането на лични документи.
Според това, в приход, на кое бюджетно звено отиват, таксите биват:
а) държавни такси;
б) местни такси.
Държавните такси се събират въз основа на закон като всички такси се определят с тарифи приети от МС.
Местните такси се събират за услуги (и действия), които се предоставят от общините на физически и юридически лица. Нормативната основа за налагане и събиране на тези такси е Законът за местните данъци и такси.
Обикновено централната власт установява някои местни такси ( а понякога и данъци) в границите от... до..., като дава право на общините да определят конкретните им величини.
У нас се прилагат 10 вида местни такси.
Самооблагане на населението
В исторически аспект „Коренът" на самооблагането на населението може да бъде търсен в т.н. трудова повинност, въведена от правителството на Ал. Стамболииски през 1920 год. Тя е имала две форми:
а) редовна трудова повинност и
б) временна трудова повинност.
Редовната трудова повинност е провеждана в полза на държавата.
Временната трудова повинност е била в полза на общините. Тя от своя страна също е разграничавана на редовна - до 10 дни и извънредна - до още 5 дни при извънредни нужди и обстоятелства.
По-късно временната трудова повинност започва да се откупува, т. е. да се заплаща с пари.
Събраните средства от самооблагането са използвани за строителни и благоустройствени мероприятия от местно значение.
Самооблагането почива само върху местната инициатива и използуването на местни ресурси. По такъв начин чрез самооблагането се облекчава бюджета и се ускорява изграждането на материално-техническата база на населените места.
През 1979 г. се счете, че самооблагането е изпълнило своята роля и предназначение и Законът за самооблагането на населението беше отменен.
От 1984 година пак се въвежда самооблагането със закона за допитването, което означава, че трябва да се проведе референдум в населените места с цел събиране на пари във фонда за водоснабдяване и др. в населените места.
Патенти
Патентите се определят в обща сума за годината, на базата на определени белези. Плащането на патенти има двойно предназначение. Първото е свързано с получаването на административно разрешение за упражняване на дейността, а второто предназначение е, форма на данъчно плащане.
Патента винаги е съществувал във финансовата практика за дейности, при които е трудно да се изчислят реалните доходи. Такива са: обущарството; фризьорството; таксиметрови услуги и др.
Приноси
Приносите са специфична данъкоподобна приходна форма, прилагана у нас в миналото. Те са провокирани от икономическата активност на държавата - изграждане на ЖП линии и гари, пътища, магистрали, пристанища и други обекти на инфраструктурата. Имотите на лицата, които се оказват в близост до подобни обекти, веднага повишават своята цена. Тези лица, притежатели на подобни имоти, фактически се явяват материално облагодетелствани за сметка на държавата, т. е. на всички данъкоплатци.
Справедливостта изисква облагодетелстваните по този начин лица да бъдат обременени в някаква степен и така да върнат на бюджета и на останалите данъкоплатци част от облагата, която са получили за тяхна сметка, формата на това компенсиране е известна като приноси.
Лихви, глоби и конфискации
Лихвите са плащания, налагани за невнесени в определените срокове данъци, такси и други държавни вземания. Размерът на лихвата за невнесени в срок всякакъв вид държавни вземания е унифициран и е 1/360 от основния лихвен процент плюс 0,05% за всеки просрочен ден.
Глобата е вид финансова санкция, налагана за неспазване или за нарушаване на данъчни и други закони, т.е. при извършване на административни нарушения. Тези нарушения се установяват със съставяни по надлежния ред актове за констатиране на извършените нарушения и се определят въз основа на издадени от оторизираните органи на т.нар. наказателни постановления. Събирането на наложените по този ред глоби обикновено става от данъчните органи по реда на събиране на държавните вземания.
Конфискацията е тежка имуществена санкция. Тя се налага при грубо и драстично нарушение на законите и обществения ред, респективно при извършване на престъпления. Конфискуваното имущество обикновено се продава и получените от продажбата му постъпления се внасят в приход на бюджета.
Неданъчни държавни приходи
Към неданъчните държавни приходи спадат следните методи за събиране на средства:
1. Държавен кредит
2. Емисия на парични знаци
3. Доброволни дарения
4. Приходи от публична собственост
Държавен кредит
Държавният кредит е съвкупност от икономически отношения в парична форма, при които държавата е субект на кредитните отношения и получава част от заемния капитал на кредитна основа, за финансиране на определени свои дейности. Държавният кредит е специфичен метод за осигуряване на необходимите на държавата финансови средства. Ако сравним държавните заеми с данъците, приликата се състой в това, че и данъците и заемите са методи за осигуряване на необходимите за държавата средства. Разликата е, че данъците са законообразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на държавата, а държавният кредит има доброволен, възмездно възвращаем характер. При извънредни обстоятелства са необходими извънредни разходи, които се покреват с извънредни приходи. Именно държавните заеми се третират като клесическа форма на извънредни приходи.
Държавните заеми биват няколко вида:
1. Вътрешни държавни заеми – те се сключват с физически и юридически лица в страната.
2. Външни държавни заеми – те се сключват между държавите.
3. Гарантирани (обезпечени с имущество или приходи) и негарантирани.
4. Краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.
Външните държавни заеми са доброволни, а вътрешните могат да бъдат и задължителни.
Емисия на парични знаци
Емисията на парични знаци без обезпечение за покриване на потребностите е много рискован ход малки и икономически слаби страни, тъй като това води до обезценяване на националната валута и загуба на доверие в органите на държавното управление. В условията на валутен борд, това е недопустимо, защото бюсжетният дефицит се наблюдава от международни институции.
Доброволни дарения
Те са от частни физически или юридически лица в полза на публичните потребности. Те са доста скромни. Те могат да бъдат, както от вътрешни, така и от външни източници. Към този метод се прибягва, когато държавата е в затруднение (стихийни бедствия, епидемии и т.н.) и не може достатъчно бързо да въведе своите резерви. Даренията могат да бъдат, както в парична, така и в материална форма.
Понякога частни лица даряват архитектурни сгради, картини, книги, склуптори, за да се запазят за следващи поколения. За тяхното съхранение и поддръжка, държавата отделя средства, за това те се смятат за разход.
Приходи от публична собственост
Тези доходи са дивиденти от печалбата, която държавата получава като мажоритарен собственик на предприятия, банки или доходи от ренти, наеми, концесии и др.