Основни функции на администрацията.
- Подпомагане по същество и осигуряване дейността на съответния орган на ДВ при осъществяване на неговите законови правомощия
- Организационно – техническо осигуряване на дейността на съответния орган на ДВ
- Административно обслужване на граждани и юридически лица
Структура на Публичната администрация
1. Държавна администрация на различните власти (ЗВ, ИВ, СВ и президентска власт).
2. Администрация на организациите за публични услуги
3. Администрация на неправителствените публични организации с идеална цел
4. Администрация на публичните предприятия с държавно, преобладаващо държавно и общинско имущество
5. Администрация на м/унар. публични организации
Централна администрация на ИВ
1. Администрация на МС – осигурява текущата дейност на МС и подготовката на неговите заседания. При изпълнението на своите функции администрацията осъществява координация на дейността на централната и териториалната администрация на ИВ.
2. Министерство – администрация, която подпомага дейността на министъра
3. Държавна агенция – администрация на пряко подчинение на МС за изпълнение на дейности, които не се осъществяват от министерството
4. Администрация на държавна комисия – подпомага дейността на комисията, която е колегиален орган към МС или към определен министър
5. Изпълнителна агенция – администрация за осъществяване на административно облусжване и свързаните с това дейности към определен министър
6. Администрация на други звена на ИВ, образувани със закон или акт на МС – упражнява възложени и определени пълномощия по осъществяване функциите на ИВ
7. Деконцентрирана администрация – включва звена от състава на централната администрация на ИВ които са в щата и бюджета на съответното министерство или ведомство, но териториално са разположени по места (данъчна, полицейска, митническа, образователна администрация и др.).
Законодателна власт и Публичната администрация
Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. НС има самостоятелен бюджет. НС се състои от 240 народни представители. НС се избира за срок от четири години.
Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.
Организацията и дейността на НС се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. НС е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.
НС избира от своя състав постоянни и временни комисии. Постоянните комисии подпомагат дейността на НС и упражняват от негово име парламентарен контрол. Временни комисии се избират за проучвания и анкети. НС открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. НС приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или НС реши то да бъде тайно. Заседанията на НС са открити. По изключение НС може да реши отделни заседания да бъдат закрити.
Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет. Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение НС може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание. Другите актове на НС се приемат с едно гласуване. Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им.
Съдебна власт и администрация
Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Съдебната власт има самостоятелен бюджет.
Правосъдието се осъществява в името на народа. Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.
Независимостта на съдебната власт не е абсолютна – тя подлежи на контрол от обществото. В съдебната система са включени прокуратурата, съдилищата и следствието. Администрацията на съдебната власт са служителите в помощните звена в канцелариите . Хората които се занимават с администрацията на съдебната система се определят като висша публична администрация.
Висш съдебен съвет – занимава се с повишаването на съдиите, следователно тяхното наказание и отчети. Една част от съвета се назначава от НС а другите се избират от съдиите. Съвета е направен с цел министерството на правосъдието да не се занимава с тази дейност.