Има различни определения за комуникацията. Тя е съобщаването, предаването или размяната на идеи, познания и прочее. Комуникация е пренасяне на мисли и съобщения. Основните форми на комуникацията са чрез знаци (гледане) и звуци (слушане).
Комуникацията е процес, чрез който разбираме другите, както и те нас. Отделните фактори в комуникацията са източникът, темата (словесният израз на определена теза, идея) и аудиторията. В чист вид това е достатъчно за осъществяване на комуникация между двама партньори, обединени от обща тема. Целта на осъществената комуникация е да бъде предадено съобщение, което да изпълни определена задача. За всеки акт на човешко общуване са необходими поне три елемента - лице, което говори, реч, която това лице произнася, лице, което слуша. Следователно комуникацията е базирана на взаимоотношение. Това взаимоотношение може да съществува между две лица или между едно лице и много други лица.
Една от характерните черти на съвременното общество е повсеместното присъствие на масовата комуникация.
Развитието на комуникационния процес в публичната администрация е подчинено на следните принципи:
• Стимулиране на диалога и дискусиите;
• Прозрачност;
• Координация;
• Ефективност на разходите;
За изграждането на ефективен комуникационен процес в публичната администрация в България е разработена комуникационна стратегия, която е насочена към две нива на въздействие;
1) Национално ниво
2) Международно ниво
Комуникационната стратегия,която е изготвена от Публичната администрация, е комплекс от дейности, насочени към българските обществото, които имат за цел да разясни ползите и предизвикателствата на бъдещото на страната и да предостави информация по актуални въпроси.
Комуникационната стратегия e механизъм за партньорство между държавните институции, местните и регионални власти, бизнеса, неправителствените организации, медиите.
Национален план на стратегията
Основната цел на Националния план на Комуникационната стратегия е да създаде една среда на прозрачност и информираност на българските граждани като стимулира съпричастността и подкрепата им за повишаване на качеството на държавното управление и административното обслужване.
Специфични цели
• Да стимулира активния диалог и съпричастността сред българите към процеса на интеграция в Европа;
• Да предоставя на българските граждани изчерпателна информация за всички аспекти на държавното управление и за права и задължения като граждани;
• Да разяснява цялостния ефект от управлението.
Целеви групи
• Икономически и социално активни граждани; младите хора;
• Групи граждани, изразяващи скептично отношение към Европейския съюз;
• Групи в неравностойно положение;
• Неправителствени, браншови и други представителни организации;
• Лидери на мнение;
• Медии - регионални и национални, с фокус върху регионалните и специализираните медии;
• Широката общественост
Основни форми на комуникация
Националният план на стратегията се основава върху няколко основни подхода в комуникацията: директна комуникация, комуникация чрез масовите медии и работа с партньори и неправителствени организации.
1) Директна комуникация
2) Комуникация чрез масовите медии
3) Работа с партньори
4) Работа с неправителствени организации
5) Повишаване на капацитета за планиране и осъществяване на дейностите по Комуникационната стратегия - Провеждане на обучения за експертите на институционалните отдели за връзки с обществеността за осъществяване на комуникационни дейности.
Международен план на стратегията
Основната цел на Международния план на Комуникационната стратегия е да развива и утвърждава положителния образ на България като пълноправен член на Европейския съюз чрез координирани действия на всички въвлечени институции.
Специфични цели:
• Да подпомага страната в процеса на вземане на решения за Европейския съюз и изработването на политики в Европейския съюз;
• Да популяризира усилията на страната в изпълнение на политиката на ЕС за развиване на отношенията със съседни страни, нечленуващи в Европейския съюз;
• Да популяризира позициите на страната в дебата за бъдещето разширяване на Европейския съюз;
• Да утвърждава българската културна и езикова идентичност като част от общото европейско културно пространство
• Да подпомогне преодоляването на негативните нагласи към България чрез предоставяне на информация за постиженията й като новоприета страна-членка;
• Да оказва подкрепа в усилията на страната за пълно прилагане на четирите свободи в Европейския съюз.
Целеви групи
1) На ниво Европейски съюз:
• Депутати в Европейския парламент и техните сътрудници;
• Журналисти, акредитирани към институциите на Европейския съюз;
• Високопоставени служители на европейските институции;
• Признати лобистки организации и неправителствени организации;
2) На ниво страни-членки на Европейския съюз:
• Високопоставени политици;
• Водещи журналисти;
• Представителите на посолствата на страните-членки и на мисиите на международните организации в България;
• Професионални организации, групи за натиск и експертни групи;
• Европейски предприемачи, които са заинтересовани от бизнес средата в България;
• Гражданите на страните членки на Европейския съюз.
3) Уникалната геополитическа позиция на България предполага обособяването на целеви групи в страни от региона, нечленуващи в Европейския съюз:
• Политически институции;
• Представители на бизнеса;
• НПО;
• Лица с двойно гражданство.
Основни форми на комуникация
1) Интернет - Поддържане и актуализиране на секциите на чужди езици в интернет страниците на българските държавни институции и дипломатическите представителства на Р България; разпространение на електронни бюлетини.
2) Информационни материали - Разпространение на информационни материали за България чрез българските посолства и партньорски мрежи и организации.
3) Работа с представители на чуждестранните медии - Поставя се акцент върху работата с чуждестранни журналисти, базирани в страната си, и с кореспонденти на чужди медии в София. От най-голямо значение са медиите със силно влияние в Брюксел.
4) Публична дипломация - България представя себе си - като активен и уникален член на Европейския съюз - и своите позиции по значими въпроси не само пред правителствата на останалите страни в Европейския съюз, но и пред техните граждани.
