Лекции по Икономика

42. Процес на инвестиране в публичния сектор – същност, съдържание и фази.

Инвестиционен процес – съвкупност от дейности, които реализират инвестициите в определени обекти (строителство на предприятия, тяхната реализация, закупуване на акции). Инвестиционният процес е процес на материализацията на инвестициите и превръщането има в материално – веществен елемент и фактор за производствено-стопанска дейност на организацията, Особено значение за повишаване ефективността на инвестиционната дейност в публичния и частния сектор има времето за осъществяване на инвестиционния цикъл. Инвестиционният процес е дългосрочен. Главни участници в ИП-с са инвеститор, проектант, доставчик, изпълнител и банки

Етапи на ИП-с:
1) Подготвителен – проектиране и планиране на инвестициите, проучване на пазара, набиране на информация и разработване на проекта
2) Реален етап –непосредствената материализация на инвестициите: капитално строителство, доставка, монтаж
3) Завършващ етап – въвеждане и усвояване на мощностите, достигане на проектните техникоикономически показатели.

Форми на ИП-с:
1) Частен – дейности, свързани с инвестиции в определена технология, линия, цех. Има по – конкретни цели
2) Общ – отнася се до цялото предприятие, възможността за изграждане или реконструкция.
И двете форми включват формирането и избор на идея за процеса, разработване на идейния проект, работни чертежи, осъществяване на капитално строителство, доставка, монтаж, изпитания, крайна цел.

Фази на инвестиционния процес: Планирането на инвестициите е елемент на дългосрочното стратегическо планиране във организацията, което обхваща всички основни направления на дейността – производство, обновление, маркетинг, персонал, финансиране и т. н. Планирането има дългосрочен характер и завършва с разработване на инвестиционен план, които съдържа: цели, типове проекти, очакжани резултати, необходими инвестиции, срок на осъществяване и отговорници. Инвестиционният план е основен документ с поверителен характер, който служи като ръководство за действие за изграждането, стартирането, развитието и преструктурирането дейността на предприятието.Основните фази на процеса на разработване на ИП са:
1. Анализ на средата. Всеки ИП е част от един по-широк контекст на околната среда. Тази среда се определя от различни икономически, социални и политически процеси. Анализита се дейността, силните слаби страни в съответния регион.
2. Анализ на заинтересованите страни: Идентификация на различните заинтересовани страни: партньори, засегна страни, противници и др. Категоризация и характеристика на заинтересованите страни: бенефициенти, целеви групи, предприемачи, финансиращи страни. Анализ на очакванията, чувствителността и на взаимодействието м/у тях. Оценка на потенциала, ресурсите и възможностите на заинтересованите страни. Препоръки, обобщения.
3. Анализът на проблемите – анализ на ситуацията на сегашното състояние, като се основава на връзката причина-следствие. Да определим основните проблеми, пред които са изправени бенефициентите и работните групи. Съставяне на диаграма под формата на йерархия на проблемите и установяване на връзката причина-следствие.
4. Анализ на целите – определят се на три нива:
1) Общи цели;
2) Конкретната цел на проекта, която ще бъде постигната с изпълнение на проекта.
3) Резултати – те са пряк резултат от всички предприети действия.
5. Планиране на дейностите – дейностите представляват средствата за постигане на целите. Те описват действията, които са предприети за да се получат резултатите.
6. Планиране на ресурсите: ресурсите са материални и човешки, тяхното установява представлява разходите по проекта. Трябва да се извърши идентификация на всички ресурси. Да се извърши икономическа оценка на тези ресурси. Да се класифицират разходите според източника на тяхното финансиране.
7. Избор на индикатори за наблюдение(мониторинг). В проекта трябва да бъдат опр. количествени, качествени индикатори, индикатори по време и по място, също така и по целеви групи.Индикаторите се разработват на 3 нива:индикатори за общата цел, за целта на проекта, за резултатите. Индикаторите са основата за извършения по нататък на наблюдение, на текущата оценка и за целите на контрола на проекта.
8. Определяне на източниците на верификация (източници, на базата на които се прави проверка).
9. Анализ на рисковете, на предпоставките и предварителните условия.
Предпоставки – всички външни фактори, които влияят в/у проекта.
Предварителните условия трябва да бъдат изпълнени преди започване на проекта.
Рисковете съответстват на предварителните условия и предпоставки, които се определят като външни и вътрешни, които зависят от конкретен проект.

Организацията, координацията и управлението на дейността на инвестиционния проект е с цел осигуряване на необходимата ритмичност, качество и ефективност е решаващ фактор за намаляване времето на инвестиционния процес и по - високата производителност. При управлението на инвестициите се обхващат следните дейности:
- Разработване на инвестиционна политика и стратегия;
- Планиране на инвестициите;
- Организационно-структурно и функционално осигуряване на инвест. процес;
- Финансиране на инвестициите: оптимизиране на структурата на източниците на финансиране, избор на вътрешнофирмена нормативна възвръщаемост на инвестициите;
- Търсена, представяне и предварителна оценка на инвестиционните идеи;
- Организиране и възлагане на проучвания, проектиране и изпълнение на проекти;
- Оценка и избор на проект, оценка на риска;
- Съгласуване на инвестиционните решения на организацията с финансовите и иновационните решения;
- Контрол на процеса на проучване, проектиране и изпълнение на ИП;
- Слединвестиционен анализ и др.

Особености на инвестициите в публичния сектор:
1. Основната цел на всяка държавна институция е да се провежда политика на подобряване на живота на своите избиратели, повишаване на общественото благосъстояние. Реализацията на тази политика следва да се търси най-вече в инвестиционната програма на държавната институция .
2. Инвестиционните проекти на държавните организации могат да водят до производството на обществени блага – стоки и услуги или частично консумирани.
3. Инвестиционните проекти могат да произвеждат и двата вида блага, което изисква и различни аналитични процедури за оценяване, съобразно спецификата на проекта. Проектите предлагащи частично консумиране на стоки и услуги, трябва да се анализират с методите на финансовия анализ, т.е. вземат предвид приходите и разходите с пазарните им цени, тъй като потреблението на стоките и услугите става в съответствие с пазарните механизми.
4. За проектите предлагащи публични блага следва да се приложи икономически анализ, т.е. анализ на обществените ползи и разходи, за които не е удачно използването на пазарни цени. В този случай пазарният механизъм се заменя с намесата на държавата. Анализът на обществените ползи и разходи се използва за да се установи не само финансовият резултат, но и влиянието им върху обществените интереси и общественото благосъстояние.
За да се разглежда един ИП с методите на финансовия и икономическия анализ, той трябва да отговаря на следните условия:
• Да се реализира от ПС или с негово участие
• Да е дългосрочен, т.е. приходите (ползите) и разходите не трябва да са ограничени в рамките на 1 календарна година.
• Да е мащабен, т.е. трябва да ангажира относително големи ресурси.
Целта на подобен анализ е да се определи ефективността на проектите, произвеждащи публични блага. Особено важен е изборът н подходяща обществена норма на дисконтиране на публичните проекти.

Особености на процесите на инвестиране в реални и във финансови активи
Основни направления и форми на Инвестиционния процес (ИП-с) при реалните инвестиции са:
1. Ново на строителство - обуславя се от динамиката на потребителите в отраслите в ПС, динамиката в прогреса, необходимостта от разкриване на нови работни места. Новото на строителства е форма на ИП-с при която се изграждат нови предприятия, по специално разработване на проект на нови площадки. Новото строителство води до издигане на технологичното, иконом. и образователно равнище на населението в районите и задоволяване на икономическите, социалните и културните потребности. Наред с тези причини Новото строителство има определени проблеми: изисква големи инвестиции и повече време, голяма част от инвестициите са насочени към сградите, съоръженията и др.;
2. Разширяване на действащите предприятия – направление на ИП-с, при което се извършва строителство или допълнително или спомагателни цехове по специално разработен проект, с налични кадри и налични финанси. Продукцията е съществуваща или нова по изключение. Резултатите, които се получават изискват по-малко време. Разрешението изисква по-малко инвестиции. Има подготвени кадри и необх. инфраструктура. Проблем се явява, че не малка част от инвестициите са насочени към сгради и съоръжения.
3. Реконструкция на действащото предприятие – направление на ИП-с, при което се извършва пълно или частично преобразуване в производството на базата на най-новата техника и технология, по специално направена програма или проект. В резултат на това по-бързо се достигат соц. и икон. резултати и по-добре се решават икон. проблеми.
4. Модернизация на предприятието и оборудването – форма на ИП-с, при която се извършва частично усъвършенстване, чрез замяна на определени детайли. Модернизацията дови до използване на съвременни технологии в производство, по добро качество и по добри условия на труд, води до опр. икон. предимства – по-малко време и по-висока производителност;

Особености на процесите на инвестиране във финансови активи: Финансовите активи са акции и облигации. Акцията е част от собствеността на една корпорация и тя дава право на глас на съответния притежател на общото събрание и право на дял от фин привилегии от собствеността. Облигацията – ценна книга, която се издава от заемоискател (д-ва, община). Тя задължава издателя й да прави определени плащания на нейния държател (физ лице,община, ф-ма) в продължение на даден период от време. Облигациите биват обикновени (корпоративни) и лихвоносни (ч/з тях издателя е задължен да прави лихвени плащания за срока на живот на облигацията и съответно да изплати нейната номинална стойност на падежа).
Видове ЦК с фиксиран доход (облигации, ипотеки) са:
1) Съкровищни облигации – могат да бъдат средносрочни до 10г и дългосрочни от 10 до 30г. Емитират се на номиналната стойност или близо до нея.
2) Общински облигации – освободени са от данъци. Разделят се на 2 вида – общи и доходни облигации. Общите са обезпечени с пълния кредит на емитента. У нас се емитират главно за набиране на средства за инвестиционни проекти. Доходни – издават се за финансиране на определен ИП. Те са целеви и се обезпечават от приходите на този проект.
3) Корпоративни облигации - това са облигации, които се емитират от частните фирми. Те са дългосрочни и се изплащат на 6 месеца.
4) Ипотеки - задължения с фиксирана лихва или с коригиране на лихвата.
5) ЦК гарантирани с ипотека – дава се право на собственост в/у общ ипотечен фонд. Обединяват ипотеки, к/о се продават в пакет като притежателят на този вид акции получава всички плащания, извършени от длъжника.
Деривати:
1. Опциите ( за покупка или продажба) При опцията за покупка се дава право на държателя да закупи актив на определена или на фиксирана цена.Това право на купуване може да бъде упражнено на или преди посочената крайна дата. Опцията за продажба дава право на държателя й да продаде даден актив при определена цена на или преди посочената крайна дата. Цената й се увеличава с цената на упражняване.
2. Фючърен договор – ч/з него търговците на ЦК се задължават съответно да купят или продадат даден актив за договорената цена на определената бъдеща дата. Тази дата определя срока на живот или датата на падежа.

Стадии на инвестиционният процес на финансовите инвестиции:
1. Анализ на ценните книжа – включва: Макроикономически и отраслов анализ, Оценяване на акциите и основните ЦК и Анализ на финансовите отчети
2. Управление на портфейли – има три аспекта: Управление и избягване на риска, Разпределение на капитала между рисков и без рисков и Определяне на оптимални рискови портфейли