Инвестиционният процес е процес на материализация на инвестициите и превръщането им в материално-веществен елемент и фактор на производствено-стопанската дейност на организацията.
Инвеститори – лица, фамилии, институции, държавата (правителството или общински власти) и фирми, които осигуряват необходимите капитали за осъществяване на инвестиционните проекти.
Главни участници в ИП-с са:
1) Инвеститор – физически или юридически лица, местни и чуждестранни, които осигуряват и влагат необходимите инвестиции в различните инвестиционни обекти. Те могат да бъдат индивидуални инвеститори (лица и фамилии), инвестиционни дружества (АД, приватизационни фондова), фирми и държавата;
2) Проектант - физически или юридически лица, институции, които разработват различните видове проекти и задания, като за целта се правят необходимите инвестиционни проучвания;
3) Доставчик – физически или юридически лица, които организират и осигуряват доставката на необходимите за изпълнение на проект машини, съоръжения, оборудване, материали, горива и други;
4) Изпълнител – физически или юридически лица, организация (строителни, монтажни), които осъществяват инвестиционния процес - строителството, монтажа и изпитанието на основния обект, на спомагателните, взаимосвързани и съпътстващи обекти;
5) Банки – осъществяващи дейността по управлението на паричните средства и финансовите взаимоотношения между инвеститора, изпълнителя и другите участници в инвестиционния процес по повод реализацията на даден проект.
Видовете инвеститори са:
1) Индивидуални инвеститори или домакинства – могат да бъдат физ. лице или отделни домакинства. Всяко едно лице или домакинство взима решения, които са свързани със съотношението между потреблението и спестяването. Индивидуалните инвеститори са заинтересовани, ако имат налични средства те да им носят печалба. При вземането на решения този тип инвестиции – се инвестира и в реални и във финансови активи. Характерно за този тип инвеститори е икономическото състояние на домакинството, данъчната категория на съответното лице и/ или на домакинството, рискови съображения – комбинация между риск и доходност.
2) Бизнес сектора – х-но за него е, че привличането на средства става по два начина:
1. Инвестиране на капитала - заеми от търг. банки, от домакинства чрез емитиране на корпоративни облигации.
2. Източници за финансиране - Емитиране на акции, които са дялове от собствеността на компанията.
3) Публичен сектор – финансира своите разходи по два основни начина:
1. Чрез заеми – от международните фин. институции; банкови институции и др.
2. Чрез регулативната функция по отношение на финансовата среда
Размера на инвестициите зависи от размера на националното богатство – равнище на инфлация , равнище на безработица и др. ПС като инвеститор следва принципите на рационалният инвеститор и цели повишаване на общественото благосъстояние. Функциите, които държавната и местната администрация следва да изпълняват като инвеститор, са:
1. Разработване на инвестиционна политика и стратегия;
2. Планиране на инвестициите;
3. Организационна и функционално осигуряване на инвестиционния процес;
4. Финансиране на инвестициите: оптимизиране на структурата на източниците на финансиране, избор на нормативно определена норма на възвръщаемост и др.
5. Търсене, формиране и предварителна оценка на идеи за инвестиране;
6. Вземане на решение за инвестиране и разработване на техникоикономическо задание за проучване;
7. Организиране (възлагане) на проучването, проектирането и изпълнението на проектите, търговете и избор на изпълнители, сключване на договори и т.н.;
8. Оценяване и избор на вариант на проекта или пакет от проекти с отчитане на риска;
9. Съгласуване на инвестиционните решения с финансовите решения
10. Контрол на процесите на проучване , проектиране и изпълнение на инвестиционните проекти;
11. Слединвестиционен анализ и внасяне на корекции в управлението на инвестициите.
4) Институционални инвеститорски финансови посредници - Тяхната основна функция е да насочват спестяванията на всички останали участници към стопанския сектор. Те продават своите задължения, за да привлекат средства, които купуват задълженията на др. участници в процеса. Те са посредника между търсенето и предлагането на капитала.
• Търговските банки
• Инвестиционни
• Инвестиционни компании
• Взаимните фондове
• Пенсионните фондове
• Застрахователни компании
• Дарителски фондове
• Управляващи компании
• Компании с доверително
• Смесени фондове
Принципи на поведението на рационалния инвеститор:
При избора на инвестиционни алтернативи, характеризиращи се с различно равнище на възвръщаемост и риск, инвеститорите се ръководят от следните основни принципи;
1. По-малкият риск е предпочитан;
2. Благосъстоянието се повишава чрез максимизиране на възвръщаемостта и минимизиране на риска;
3. По-големият доход и по-големият прираст на капитала изискват поемане на по-голям риск;
4. По-високата възвръщаемост и по-високото благосъстояние са предпочитани.
Източниците на финансиране разделяме на две групи:
1. Вътрешни източници на финансиране – включва финансиране за сметка на амортизационни отчисления и финансиране за сметка на не разпределена печалба. За ПС, вътрешните източници са приходи от фискална политика; приходи от управлението и разпореждането със собствеността (приходи от приватизация, от концесии и др.); приходи от отдаване под наем, дарения, спонсорство; приходи от глоби и санкции, свързани с използването на собствеността. В частния сектор източниците са печалбата на съответната фирма, част от която се реинвестира; дарения, спонсорство, грантови схеми.
2. Външни източници на финансиране – включва финансиране чрез акционерен капитал, заемен капитал, лизинг и факторинг.
- Заеми от банкови институции – обикновено банките предоставят краткосрочни или средносрочни заеми (не позволява финансиране на мащабни проекти);
- Облигации – дългосрочен инструмент, типичен финансов инструмент в по-развитите страни; не се изисква обезпечение; обикновено лихвените равнища са по-благоприятни; обикновено облигационния заем се изплаща с всички приходи на организацията.
- Институционални инвеститори
- Международни банкови и финансови институции
- Структурни и кохезионни фондове на ЕС
Партньорството между държавата и бизнеса при осъществяване на публични инвестиции: Публично-частното партньорство са споразумения между обществения сектор и организации в частния сектор с цел изграждане на публична инфраструктура и други сгради и съоръжения и представянето на съответните услуги. В тези споразумения се разпределят инвестициите, отговорността, риска и ползите от това сътрудничество между партньори. Причините за образуването на тези партньори са различни, пр. проектни финансирания и др.
възниква в следствие на различни причини, като:
1. Икон. растеж в една държава е силно зависим от изграждането и развитието на инфраструктурата
2. Преструктуриране на стопанството
3. Значителна част от публичните ресурси се инвестират в типични за обществения сектор сфери и ангажирането на частния сектор в самото производство на тези услуги могат да доведат до повишаване на ползите за обществения сектор
Видовете публично-частно партньорство могат да се различават по 4 осн.признака:
1. Степента на разпределение на отговорността м/у партньорите
2. Ясно разпределение на риска
3. Опита, който имат партньорите за сключване или управление на договорите
4. Възможните резултати за данъкоплатците
Видове:
1. Проектиране и изграждане на инфраструктурата или др. публ. съоръжения, които трябва да отговарят на спецификацията на изпълнение на ПС. Това проектиране и изграждане се извършва при фиксирана цена.
2. Договор за експлоатация и поддръжка - Частният партньор експлоатира даден актив, който е публ. собственост за определен фиксиран срок от време.
3. Проектиране, изграждане, финансиране, експлоатация - частният партньор проектира, финансира и изгражда нов обект. Изграждането най-често се осъществява на дългосрочен лизинг и експлоатира обекта до изтичане на срока на лизинга.
4. Изграждане на собственост, експлоатация – частният партньор изгражда съответния обект, финансира го, притежава го и го експлоатира и накрая предлага съответната услуга.
5. Изграждане собственост, експлоатация, прехвърляне – всичко се извършва от частния сектор, след което предава собствеността на публичния сектор
6. Купуване , изграждане, експлоатация – публичният сектор прехвърля на частни партньори публичните активи с цел тяхното модернизиране или реконструкция за определен период от време.
7. Самофинансиране – частната фирма има ангажимент само за изготвяне на финансовата част и самото финансиране
8. Образуване на смесени дружества
Предимства на тези видове сътрудничества
1. При изграждане на даден обект в значителна степен се намаляват разходите , свързани с реализирането на проекта
2. Разпределя се риска
3. Подобрява се качеството на предлаганата услуга или по-добро техническо изпълнение на проекта
4. Подобрява се публичния мениджмънт
Недостатъци:
1. Може да има загуба на контрол от страна на публичния сектор
2. Може да доведе до увеличаване на разходите – занижаване на отчетността
3. Политически риск
4. Ненадеждно качество на узлугите
5. Трудово-правни проблеми
