Целта на маркетинга в публичния сектор е най-пълното, своевременно и качествено обслужване на потребителите при максималкна икономия на ресурсите.
Маркетингът способства за:
1) Оптимално използване на кадровите и технологичните възможности;
2) Разкриване на незадоволеното потребителско търсене;
3) Обвързване на инструментите на реализацията;
4) Разкриване на възможните промени в потребителското поведение в бъдеще.
Функциите на маркетинга са:
1) Разкриване на релното и потенциално търсене на конкретни стоки и услуги чрез изучаване съответствието на пазара и неговото развитие;
2) Организация на научно-изследователската дейност за създаване на нови асортименти и модели на стоки;
3) Координация и планиране на производството, стимулиране на реализацията, рекламата и финансирането;
4) Организация и усъвършенстване на системата и начините за снабдяване и разпределение на продукцията;
5) Осигуряване на надежна информация по въпросите на актуалните тенденции в търсенето, новите технологии, рекламата, обслужването, транспорт, конкуренция и др.
Маркетингът е съвкупност от следните дейности;
1) Анализ на маркетинговата среда;
2) Анализ на потребителите;
3) Анализ на конкурентите;
4) Разработване на продуктова стратегия;
5) Разработване на ценова стратегия;
6) Разработване на дистрибуционна стратегия;
7) Разработване на комуникационна стратегия;
8) Управление на маркетинга
9) Социална отговорност.
Същност на публичните блага
Публичните блага са стоки и услуги, организирани от дьржавата в полза на стопанските субекти и гражданите. Държавата влиэа в ролята на предприемач, макар да няма в икономическия смисъл на думата договорни отношения между нея и ползвателите на услугите. Съвременната държава е не само посредник, но и участник в пазарната икономика.
Както частното, така и публичного стопанство произвежда специфични блага - управление, отбрана, лична и социална сигурност, образование, медицинско обслужване и др., които продава на своите граждани. Те купуват и заплащат тези блага посредством внасяните от тях данъци и такси в полза па държавата. На тази основа данъците се третират като цена на правителствените стоки и услуги.
Публичното стопанство получава необходимите ресурси и блага по съвършено различен начин в сравнение с часното стопанство. То получава готови, произведени вече в частното стопанство ресурси, които присвоява на задължително-принудителна основа.
Трите класически правила на финансово – икономическата политика на държавата са:
1. Умерена стопанска дейност;
2. Балансиран и бездефицитен бюджет;
3. Неутрална данъчна и финансова политика.
Публичните блага се класифицират на:
• чисти публични блага – държ. у-ие, съдът, отбраната. Тяхното потребление не може да се персонифицира или индивидуализира. Държавата осигурява тези блага по два начина: като ги произвежда самостоятелно или предоставя производството им на частни предприятия.
• смесени блага – стоки и услуги от сферата на образованието, здравеопазването, социалното осигуряване. Нито могат да се определят като чисто обществени, нито да се персонифицират. Потребителите заплащат част от цената им чрез потребителските такси.
• мериторични и демериторични блага – свързани са с интересите и ценностите на определени соц. общности.
Принципи на публичното стопанство
1.Икономически принцип или принцип на ефективността – постоянно максимизиране на ефекта чрез максимизиране на постъпленията и иминимизиране на разходите. Този принцип е основен и фундаментален.
2. Принцип на безпристрасността – пазарът е безпристрастен; свободна конкуренция и свободен избор на потребителя.
3.Принцип на справедливостта – справедливо разпределение на БВП и на доходите на отделните домакинства.
Характеристика на публичните блага
Дьржавното управление е първична обществена потребност и обществено благо, поради което се финансира изцяло от държавния бюджет.
Националната отбрана е свързана с военни разходи. При тяхното установяване се изхожда от необходимостта да се гарантира сигурността на държавните граници, целостта и независимостта на държавата.
Социално–културните дейности (образование, наука, здравеопазване, соц. подпомагане, култура, спорт) са смесени блага и за тях е характерно смесено финансиране.
Изграждане на инфраструктурата, икономическо регулиране и екология. За изгр. на инфраструктурата са необходими огромни инвестиции с бавна възвращаемост. Регул. на икономиката се извършва с помощта на преки субсидии за комунални дейности (водоснабдяване, градски транспорт, топлофикация), които имат безспорно социално значение. Възможни са и субсидии за държавни предприятия. Косвен метод за икономическо регулиране са преференциалните данъци за определени дейности. Екологичният мониторинг се извършва изцяло от държавни органи. Държавата поема част от разходите за почистване на замърсени територии, а общините – изграждането на депа за твърди битови отпадъци и инсталации за тяхната преработка.
Обслужването на държавния дълг е съществено перо от бюджетните разходи в България.
Външноикономическото и външнополитическо сътрудничество се обуславя от факта, че при съвременните мащаби на производство и търговия нито една страна не може да се развива успешно без политика на отвореност и международни контакти.
Блага от стопанската дейност на държавата – става въпрос за стопанска дейност, която държавата осъществява чрез общински или държавни предприятия или чрез отдаване на имущество под наем.
Продажба на държавно имущество (приватизация). Това е временна дейност, чрез която държавата се освобождава от преки стопански функции чрез продажба на част от своите материални дълготрайни активи.
Продуктова стратегия
От гледна точка на маркетинга продуктът представлява полезен ефект с веществен характер или услуга, предназначена за пазара. Развитието на пазара стимулира обособяването на продуктово-ориентирани клонове на маркетинга:
1. Маркетинг на промишлени стоки:
а) с потребителско предназначение;
б) с производствено предназначение.
2. Маркетинг на услуги:
а}маркетинг в образованието;
б) туристически маркетинг;
в) банков маркетинг;
г) маркетинг в охранителната дейност;
д) маркетинг в здравеопазването;
е) маркетинг на развлекателни услуги;
ж) маркетинг на битови и обредни услуги и и др.
Стоковата политика включва набор от дейности, свързани с определяне вида на стоката, с която фирмата ше отговори на потребностите на пазара, асортиментната структура, дизайнаопаковката, позиционирането на пазарния сегмент и др.
Стоковата политика е свързващо звено между производствените възможности и стратегията за развитие на фирмата от една страна, и потребностите на пазара от друга страна.
Асортиментната политика определя отношението на фирмения мениджмънт към стоковото разнообразие, с което предприятието се представя на пазара. Тя включва преценка на необходимостта от разработване на нови продукти, поддържане, разширяване или свиване на разновидностите на продуктите вземане на решения относно бъдещото производство на слабо търсени или бъдещи продукти.
Маркировката на стоките включва всички знаци и надписи, поставени върху стоката и върху нейната опаковка. Тя служи за :
- идентификация на производителя, търговеца или конкретната стока
- поясняване на предназначението, основните съставки и начините на използване на продукта, дата на п-во, срок на годност
- указване на начина на експлоатация
- безопасност на самия продукт
- реклама
Опаковката на стоките е своеобразно ''облекло'', което пакетира, предпазва, идентифицира и рекламира стоките, прави ги удобни за транспорт, съхранение и използване.
Жизненият цикъл на продукта представлява времето за съществуване и пазарния успех на всеки отделен продукт. Изучаването му дава възможност да се прогнозират продажбите и да се адаптират маркетинговите действия според очакваните изменения. Индикатор за фазата от жизнения цикъл, в която се намира стоката, е обемът на продажбите за единица време.
Стратегия за разработване на нов продукт – основните етапи при разработването на ново изделие са следните:
1. Генериране на идеи
2. Оценка и подбор на идеи
3. Пазарни проучвания
4. Разработване на продукта
5. Експеримент чрез прототип (пробна продажба)
6. Комерсиализация на продукта
