Лекции по Икономика

46. Ценова политика при публичните блага. Видове цени. Ценообразуване.

Същност и функции на цените
Цената е най-гъвкавият и най-динамичният инструмент за въздействие на пазара. Съществуват много определения за понятието "цена":
- цената е всеобщ измерител на стойността, използвана в размяната;
- цената е паричен израз на стойността на стоката;
- цената на стоката е паричният (а в бартерните сделки - натуралният) еквивалент. който се получава в размяната срещу нея;
- цената е разменната стойност на едно благо при неговата покупко-продажба;
- цената е сумата пари, която се получава като нещо, предложено за размяна.
Цената трябва ла възстанови разходите и да даде печалба. Цената трябва да е такава, че хората да са готови да я платят. Почти всичко, което има покупателна способност – стоки, услуги, идеи, права – може да се изрази в цена.
Цените се явяват като механизъм за разпределение при решаване на трите основни въпроса: какво, как и за кого да се произвежда.
Разпределителната роля на цените може да се разглежда в три аспекта:
1. Цените показват на производителите какво да произвеждат. Повишаването на цената е сигнал за повишено търсене на стоката.
2. Цените влияят на избора на най-ефективния производствен метод и насърчават откриването на нови ресурси и технологии.
3. Цената насочва произведените блага към хората, които желаят и могат да платят.
Основни ценообразуващи фактори са: търсенето, предлагането, разхо-дите, печалбата, финансово-кредитните регулатори, каналите на разпределение, конкуренцията, потребителите, международните цени, качеството на стоките, жнзненият цикъл на продукта, периодът, за който се вземат решения.
Цената изпълнява следите функции:
- измерителна ф-ия – способността на цената да измерва стойността на стоката
- балансираща ф-ия – възможността на цената да балансира търсенето и предлагането
- стимулираща ф-ия - чрез която се въздейства върху мотивите за пред-лагане (производство) и търсене (потребление);
- разпределигелна и преразпределителна ф-ия - свьрзана с преразпределение на доходи между различни пазарни участници.
Видове цени
1. Според степента на участие на държавата в реализирането на цените:
- пазарни цени – те се предлагат при отчитане на съотношението между предлагане и търсене. Договарят се свободно, подвижни са , бързопроменящи се и реагиращи на пазарната конюнктура.
- административни цени (държавнорегулирани) – те се определят от държавата или от стопанските агенти, но при спазване на установени правила, нормативи и ограничения.
2. Според оборота, който обслужват – цени на дребно и цени на едро.
3. Според франкото – цени франко доставчика (с означено място на изпращане) и цени франко клиента (с означено място на получаване).
4. В зависимост от реалността на своето функциониране цените биват:
- реални – всички действително платени цени
- формални – ориентировъчни, справочни цени
- фиктивни - изкуствено се завишава или занижава реалната цена.
5. Според преследваните цели: поощрителни цени (стимулиращи), рекламни цени (действат за определен срок), сезонни цени, разчетни цени (важат за вътрешнофирмени плащания).
6. Според мястото, на което се продава: цени, които отразяват национал ните особености; цени, които действат на световния пазар; цени на дребно, действащи в страната, произвеждаща продукта.
7. Цени с отбиви и отстъпки: цена с отбив за количество, цена с отбив за плащане в брой; цена с отстъпки за вярност; цени с отстъпки за празнични и почивни дни; извънсезонни цени; протекционистични цени; временно намалени цени и др.

Ценообразуване
I. Ценообразуване на база разходен модел – този алгоритъм включва следната последователност:
1. Определяне на съкратената себестойност – тук се включват само основните производствени разходи.
2, Определяне на пълната себестойност - към съкратената себестойност се прибавят разходите за организация и управление и разходите за продажби.
3. Определяне на желаната печалба.
4. Отразяване на търговските отстъпки, отбиви и ДДС – търг отстъпка се определя в абсолютен размер и като процент към продажната цена.
5. Корекция на цената в процеса на продажбата – отчитат се следните фактори: какъв е пазарът ( дефицитен или недефицитен), стоката има ли заместител, доходите на потребителите.
II. Ценообразуване на основа анализа на критичната точка – метод, който позволява да се установи минималния обем производство или дейност, след който започва да се печели.
III. Ценообразуване на основата на маргиналния анализ – той показва какво става с разходите и с доходите на фирмата, когато производството или обемът на продажбите се променя с единица. Маргиналният анализ по своята същност е изследване на настъпващите промени, когато даден показател се променя с една единица.
IV. Психологически фактори за ценообразуване – те се изразяват чрез следните подходи :
- предлагане на цена на основната стока и цени на допълнителни принадлежности към нея
- предлагане на цени с отбиви
- ценови ориентири на стоките в асортиментни групи (стока в асортиментна група с по-ниска цена говори за по-ниско качество)
- психологическа цена – изразява се в комбинацията от цифри, ценовата дискриминация – една стока е продава на различни цени на различните клиенти.