Лекции по Икономика

4. Разходи. Състав и структура на съвкупните разходи. Потребление и спестяване.

Стремежът на всяка една пазарна икономика е насочен към създаване на предпоставки и поддържане на стопанско равновесие на макрониво. Ако обаче пазарната система не притежава автоматичен механизъм за осигуряване на пълна заетост и икономическо равновесие, кои са факторите, които формират равнището на производството и заетостта? 
Според кейнсианската икономическа теория това е съвкупното търсене. Икономическият смисъл, който влагаме в това понятие, разкрива неговото съдържание: общите текущи разходи за покупка на стоки и услуги, включващи четири съставки:
а/ потребление на домакинствата,
б/ инвестиции
в/ правителствени разходи
г/ чист (нетен) експорт

Изхождайки от разбирането, че съвкупното търсене представлява сумата от текущите разходи за стоки и услуги от страна на посочените по-горе пазарни агенти, можем да запишем и следното равенство: съвкупни разходи = С + I + G + NX = AD

Потребителски разходи на домакинствата 
Потребителските разходи на домакинствата за стоки и услуги през определен период от време формират потреблението. Потреблението показва стойността на участието на домакинствата във взаимодействията им с държавата, фирмите и външния сектор. Потреблението е "придобиването на оскъдни блага и използването им за задоволяване на човешките потребности въз основа на търсене, изявени предпочитания и избор, позволяващ минимизиране на разходите и максимизират на ползите". За да се осъществи това потребление е необходимо наличието на няколко обективни и субективни фактора, т.е. да се определят детерминантите на самото потребление.

Потреблението е детерминирано от: 
а) разполагаемия доход; 
б) икономическата конюнктура; 
в) икономическата политика на макро ниво; 
г) народопсихологията; 
д) лихвен процент; 
е) склонност към спестяване; 
ж) равнище на инфлация и инфлационни очаквани. 

По своя характер потреблението има биологична и социална природа и е детерминирано в значителна степен, именно от тази си особеност. Всеки един индивид, всяко домакинство се ръководи в своите постъпки като потребител, както от икономически мотиви, така също и от биологични и обществено-социални при потреблението. Хората като потребители се различават по своето потребителско поведение, но същевременно са налице и редица общовалидни тенденции в това поведение, както от гледна точка на количествените, така съшо и на качествените му аспекти. Общовалидна и обективна е тенденцията към промяна на потребителското поведение в резултат на количественото нарастване на разполагаемия доход. Измененията в потреблението в резултат на тези процеси, са не само количествени, но и качествени.

Налице е:
а) нарастване на абсолютния размер на разходите за стоки от първа необходимост, но относителният им дял в общите потребителски разходи бележи тенденция към спадане; този за материални блага; краткотрайни предмети за потребление при същевременно спадане на относителния им дял в общите разходи; нехранителни стоки спрямо този за хранителните; активи, които пряко въздействат върху производствените възможности в бъдеще; непродадена готова продукция (стойността на изхабяването) плюс чистите инвестиции, имащи за източник печалбата на фирмата. на годишната амортизация.
б) нарастване на относителният дял на разходите за услуги над
в) нарастване на абсолютният дял на разходите за
г) нарастване на относителният дял на разходите за

Закономерностите в структурата на потреблението породени от динамиката на дохода според Ернс Енгел са следните:
Първо: Частта от дохода, изразходвана за прехрана е толкова по-голяма, колкото по-малък е доходът и нараства /или намалява/ по-бавно в сравнение с нарастването /намаляването/ на дохода.
Второ: Частта на дохода, изразходвана за облекло, жилище, отопление, осветление е идентична с измененията на дохода.
Трето: Частта от дохода, изразходвана за образование, култура, развлечение нараства по-бързо от дохода.

Доходи, потребление и спестяване
Обективно, с най-голямо значение за величината на потреблението с размера на разполагаемият доход (DI), който се формира въз основа на личните доходи, корегирани с личните данъци и трансферните плащания. На практика това е доходът, който домакинствата получават от другите пазарни агенти за предоставените производствени фактори. Една част от разполагаемият доход на домакинствата се изразходва за потребление (С), а друга за спестяване (S). От тази гледна точка, за дохода е валидно равенството: DI = С + S
DI - разполагаем доход; С - потребителски разходи; S - спестяване
За кейнсианският макроикономически анализ от най-голямо значение е съществуващото отношение между величината на дохода, потреблението и спестяването. Прецизният анализ изисква същевременно да се определи и съществуващите закономерности при разпределението на всяка допълнителна единица доход.
Анализът на зависимостта между потреблението и дохода се основава върху величините: средна склонност към потребление и пределна склоннност към потребление.

Средна склонност към потребление (ЛРС) - изразява отношението между величините на потреблението и разполагаемия доход. Кейнс стига до съществения извод, станал известен като, психологически закон на Кейнс, според който, когато разполагаемият доход нараства, разходите за текущо потребление нарастват с по-бавни темпове от тези на дохода, т.е. с нарастването на разполагаемият доход, средната склонност към потребление ще намалява.

Пределната норма на потребление (МРС). Измерва се като съотношение между изменението на потреблението в отговор на предизвикалото го изменение в разполагаемия доход. Чрез пределната норма на потребление се изразява каква част от всяка допълнителна единица разполагаем доход се изразходва за потребление. В условията на пазарна икономика съвкупността от домакинското потребление и държавно-административното търсене не покриват величината на Брутния национален продукт, налице с:
- текущо потребление
- спестяване - отказ от текущото потребление за сметка на бъдещото, т.е. доходът се разпределя на доход за консумация и за спестяване.

Спестяването като икономически феномен е в тясна връзка с релацията "потребление - доход - спестяване". Функцията на спестяването изразява зависимостта на спестяването от равнището на разполагаемия доход през определен период. Средната норма на спестяване - изразява отношението между величината на спестяването и дохода. Пределна склонност към спестяване - изразява съотношението между изменението в спестяването в отговор на предизвикалото го изменение в разполагаемия доход. Пределната склонност към потребление плюс пределната склонност към спестяване е равна на единица: МРС + MPS = 1. Изследвайки въздействието на отделните групи фактори и условия, Кейнс и неговите последователи стигат до извода, че е необходимо разграничаването на два периода при зависимостта между дохода, потреблението и спестяването, а именно краткосрочен и дългосрочен период.

Според Дж. М. Кейнс са налице следните основни закономерности:
Първо: За краткосрочен период, пределната норма на потребление и пределната норма на спестяване е стабилна на всяко ниво - индивидуално и национално.
Второ: За дългосрочен период, с нарастване на дохода склонността към потребление спада, а се увеличава склонността към пределна норма на потребление.
Трето: Ако спестяването не е равно на инвестициите, настъпва инфлация, стагнация и безработица.

Инвестиции, държавно потребление и съвкупно търсене
Богатството на дадена нация зависи от множество фактори и детерминанти, един от които е и величината на инвестициите. За да функционира всяка една национална икономика и да се осигурява и осъществява разширено възпроизводство е необходимо съществуването и развитието на инвестиционни разходи. Под инвестиции трябва да разбираме поток от разходи за дълготрайни активи във вид на основен капитал плюс попълване на материалните запаси, които съвместно с основния капитал носят потребителска изгода в бъдещи периоди. Поради своята същност и особености, инвестициите пряко влияят върху величината на съвкупното търсене в настоящия и бъдещия период.
В зависимост от връзката на инвестиционните разходи с възможността, да се увеличават производствените възможности на националната икономика, можем да разграничим две основни групи инвестиции:
а) капиталови стоки, представляващи дълготрайни материални
б) инвестиционни запаси под формата на суровини

Фактът, че материален носител на инвестиционните разходи са блага за дълготрайна употреба, означава, че в процеса на тази употреба е налице и определено изхабяване, амортизиране на тези блага. От тази гледна точка, инвестициите биват брутни и нетни.
а) брутни инвестиции - равняват се на годишните амортизации
б) чисти инвестиции - брутните инвестиции минус величината

Инвестициите по своята същност, както вече знаем, са поток от разходи с инвестиционно предназначение, т.е. за да могат да се реализират е необходимо стопанските субекти, независимо от своя вид да разполагат с определени средства, с които да финансират инвестиционните разходи.
В стопанската практика се използват две групи източници за финансиране.
а) самофинансиране;
б) външни източници на финансиране - заеми, емисии на ценни книжа.
Изборът на определен източник на финансиране зависи от множество обективни фактори - величина на чистата печалба, инвестиционна политика на фирмата, величина на лихвения процент, икономическа конюнктура и други.
Емпиричните данни показват, че държавните разходи заемат трето място по своята величина в общият обем на потребителските разходи. Независимо от техният относително малък дял, те са от съществено значение за развитието на всяка една национална икономика. Чрез прякото въздействие върху тях от страна на правителството, значително се повишава ефективността на държавното регулиране на икономическите процеси. По своя характер и икономическа същност, държавното потребление се отличава с определено разнообразие от гледна точка на структурата и предназначението на правителствените разходи. 

Според политико-административната структура на извършваните разходи, респективно потребление, можем да разграничим:
а) правителствени разходи (национално ниво)
б) разходи за местни органи на власт
в) разходи за социално осигуряване

На основата на казаното, можем да групираме три направления на правителствените разходи от гледна точка на тяхната икономическа същност:
а) инвестиционни разходи
б) потребителски разходи
в) трансферни разходи

Независимо от своя характер и размер, правителствените разходи въздействат в една или друга степен върху: макроикономическите величини на стопанството, развитието на научно-техническото развитие, околната среда, социалното развитие, международната конкурентноспособност.
Определен интерес предизвиква и въпросът за политико-икономическата същност на посочените разходи. Всяко едно правителство през определен период от време извършва конкретни разходи, за да може да осъществява ефективно своите задължения, да въздейства върху икономическия бизнес цикъл, да постигне определени политически, социални или други цели. Не на последно място по значение са и правителствените разходи за поддържане провеждане на правителствената политика по отношение отбраната на страната, образование, здравеопазване и други.