Икономическите блага се
произвеждат от оскъдни ресурси. При различни комбинации от тези ресурси могат да
се произвеждат различни количества блага, затова пред тези които вземат решения в производството стоят множество въпроси. Един от тях е каква комбинация от ресурси да се използва, за
да се произвежда даден продукт. Вторият важен въпрос е при
дадена комбинация на
ресурсите как
ще се променят разходите за различни количества произвеждан продукт. Третият важен въпрос е
какви съответствия ще
са входящите и
изходящите финансови потоци, за
да може формално да се оптимизират финансовите резултати. И най-добрия мениджър се
изправя пред различни ограничения в карткосрочен и дългосрочен период. Производството е по-малко гъвкаво и по-малко приспособимо в
краткосрочен, отколкото в
дългосрочен период. Основния проблем е да можем да си отговорим на въпроса какво струва всяко едно решение, като се
отчита оскъдността на
производствените ресурси, алтернативите за
избор и стремежа към минимален разход и максимална изгода.
Производството е процес на изпозване на определена комбинация от производствените ресурси - труд, земя и капитал, в резултат на което се получават икономически блага.
Трудът е неизменно условие за съществуването на обществото. Той представлява целенасочена дейност на човека за видоизменение на предметите на природата с цел удовлетворение на човешките потребности. Според своята сложност трудът се разделя на рутинен и творчески, като творческия е по-продуктивен. Трудът е процеса на разход на физическа и психическа енергия, докато работната сила е способността към труд. Тя е съвкупност от физически и умствени качества, които човекът притежава.
Капиталът са всички онези неща, продукт на икономическата дейност, които не служат за лично потребление, а са предпоставка за осъществяване на по-нататъчно производство и получаване на доход. От веществена гледна точка в него могат да се откроят сложни компоненти:
- сгради и съоражения с производствено предназначение
- машини и съоръжения, които вършат производство в течение на дълъг период от време.
Това са съставките за основен капитал. Те участват продължително в производството, в резултат на което постепенно се износват. Има елементи на капитала, които възстановяват на веднъж стойността си при реализацията на готовия продукт. Земята като фактор на производството се третира много широко като съвкупност от плодородие, климат, географско положение, природни ресурси и т.н. Само в своето единство и в определено съответствие тези три фактора могат да водят до нараствщи темпове на производството. Производствения процес протича в условие на кооперация и разделение на труда. Разпределението на труда предполага нарастваща специализация, при което производствения процес се раздробява фази. Индивидите се специализират само в определени операции или в производството на определени детайли. Кооперацията на труда предполага все по-тесни взаимо връзки между специализиращи се предприятия.
Производството е процес на изпозване на определена комбинация от производствените ресурси - труд, земя и капитал, в резултат на което се получават икономически блага.
Трудът е неизменно условие за съществуването на обществото. Той представлява целенасочена дейност на човека за видоизменение на предметите на природата с цел удовлетворение на човешките потребности. Според своята сложност трудът се разделя на рутинен и творчески, като творческия е по-продуктивен. Трудът е процеса на разход на физическа и психическа енергия, докато работната сила е способността към труд. Тя е съвкупност от физически и умствени качества, които човекът притежава.
Капиталът са всички онези неща, продукт на икономическата дейност, които не служат за лично потребление, а са предпоставка за осъществяване на по-нататъчно производство и получаване на доход. От веществена гледна точка в него могат да се откроят сложни компоненти:
- сгради и съоражения с производствено предназначение
- машини и съоръжения, които вършат производство в течение на дълъг период от време.
Това са съставките за основен капитал. Те участват продължително в производството, в резултат на което постепенно се износват. Има елементи на капитала, които възстановяват на веднъж стойността си при реализацията на готовия продукт. Земята като фактор на производството се третира много широко като съвкупност от плодородие, климат, географско положение, природни ресурси и т.н. Само в своето единство и в определено съответствие тези три фактора могат да водят до нараствщи темпове на производството. Производствения процес протича в условие на кооперация и разделение на труда. Разпределението на труда предполага нарастваща специализация, при което производствения процес се раздробява фази. Индивидите се специализират само в определени операции или в производството на определени детайли. Кооперацията на труда предполага все по-тесни взаимо връзки между специализиращи се предприятия.
Предприемачеството също е важен производствен фактор, който наред с труда, земята и
капитала има съществено значение за производствения процес. Адам Смит смята, че предприемачът е собственик, готов на икономически риск заради резлизацията на
някаква търговска идея и получаването на
печалба. Той сам
планира и организира производството и се
разпорежда с неговите резултати. В по-късните постановки на
Йозеф Шумпетер и
Фридрих Хайск предприемачът е своеобразен тип
собственик, за който главното е използването на многообразни пазарни възможности и осъществяването на новаторски идеи. С тези виждания предприемаческите функции много се разширяват. Те вече не са само ресурс, свързан с
мобилизация на производствените фактори, но вече са и творчески. Предприемачеството е
новаторство.
Съществува определена технологична зависимост между разходите и обема на произведената от
фирмата продукция. Тя може да се
опише чрез така наречената производствена функция. Производствената функция отговаря на
въпроса - какво миниимално количество продукция може да се
произведе при определен набор от производствени фактори или какво минимално количество от ресурси трябва да се привлече, за
да се произведе дадено количество продукт. Или производствената функция показва връзката между обема на продукта и факторите за
производство при оптимално икономическо поведение на
фирмата при определено технологично равнище и
при дадено техническо знание и умение на работната сила. При дадени цени на производствените фактори при минимални производствени разходи, производствената функция показва и какво количество фактори ще се
търси на пазара. В
своята икономическа дейност фирмата учатва в два пазара - този на
факторите на производството, от
където си набавя нужните ресурси, и стоковия пазар, където продава готовия си продукт. Взаимовръзката между тези 2 пазара зависи от
производствената функция. От нея се обуславят и доходите на
учстниците в производството.
При анализ на производството при
основа на производствената функция е
необходимо да се
ограничават кратък и
дълъг период. Критерии за
това ограничаване е
наличието или отсъствието на фиксиран фактор. В
кратък срок при
наличието на фиксиран фактор се
проявява законът за
намаляващата възвръщаемост на
факторите.
Производствени
разходи.
Производството може да
се изрази като дейност свързана с
използването на факторите с цел максимизиране на производствения резултат и
печалба. Схематично производството може да
се изрази чрез производствената функция. Производствената функция може да бъде с два елемента - двифакторна. К-производствен капитал, L- производствен фактор труд. При анализна производствена функция може да се
използват следните ограничители: основна цел на всяко предприятие е максииизиране на печалбата за определен период. Цените на
факторите за производство са
известни на предприемача и той не
може да въздейства върху тях. Факторите на производството могат да се закупят по пазарни цени във всяко необходимо количество. Предприятието произвежда само един продукт с цена, която се
приема като даденост от пазара. Чрез производствената функция се изразява максималния обем, който може да бъде реализиран при определена комбинация на
факторите на производство.
При комбинирането и
взаимодействието между факторите на производство К и L, можем да
постигнем определен обем продукция, като за
всяко количество произведена продукция е необходимо определено количество от
всеки от двата фактора. Едно и
също количество може да бъде произведено при различни комбинации и количества от
факторите.
Изоквантата изразява безкрайното множество от комбинации на факторите на производство при които се получава един и същ обем продукция. Всяко по-голямо количество произведена продукция изисква ново комбиниране и нови количества на факторите на производство. Налице е нова изокванта. Особеност на изоквантата е, че те не се пресичат една с друга. Аргумент за това е допускането, че при пресичането им ще бъде налице точка, в която е неефективно комбинирането на факторите на производство т.е. по-малък обем продукция ще бъде произведен с по-голям разход на фактори на производство. Всеки един производствен процес може да се разглежда в дългосрочен или краткосрочен период. Разграничаването не е от гледна точка на астрономическо време, а в зависимост от спецификата и характера на производствения процес. Дългосрочен е този период, при който има възможност да се променят всички фактори на производството, за да се отговори на променените пазарни условия. Краткосрочен е този, при които могат да се променят само някои от факторите. В резултат на производствения процес фирмата създава определен обем продукция, който се нарича общ продукт (ТР).
ТР е количеството, което е произведено при неизменни технологии и определен размер на променливия фактор (брой работници) АР=ТP/1 . Количеството продукция, което се пада на единица променлив фактор.
Пределен продукт - изразява прираста в общия продукт в резултат на увеличение променливия фактор с единица MP=TP/L
Изоквантата изразява безкрайното множество от комбинации на факторите на производство при които се получава един и същ обем продукция. Всяко по-голямо количество произведена продукция изисква ново комбиниране и нови количества на факторите на производство. Налице е нова изокванта. Особеност на изоквантата е, че те не се пресичат една с друга. Аргумент за това е допускането, че при пресичането им ще бъде налице точка, в която е неефективно комбинирането на факторите на производство т.е. по-малък обем продукция ще бъде произведен с по-голям разход на фактори на производство. Всеки един производствен процес може да се разглежда в дългосрочен или краткосрочен период. Разграничаването не е от гледна точка на астрономическо време, а в зависимост от спецификата и характера на производствения процес. Дългосрочен е този период, при който има възможност да се променят всички фактори на производството, за да се отговори на променените пазарни условия. Краткосрочен е този, при които могат да се променят само някои от факторите. В резултат на производствения процес фирмата създава определен обем продукция, който се нарича общ продукт (ТР).
ТР е количеството, което е произведено при неизменни технологии и определен размер на променливия фактор (брой работници) АР=ТP/1 . Количеството продукция, което се пада на единица променлив фактор.
Пределен продукт - изразява прираста в общия продукт в резултат на увеличение променливия фактор с единица MP=TP/L
При увеличаване на
променливия краткосрочен период е налице тенденция към намаляване на
ТР, АР и MP. Първоначално обшия продукт нараства, но след определено равнище на
променлив фактор, той също започва да
спада. Причина за
това е намалената пределна производителност, чието действие е изразено в закон за намаляваща пределна производителност. Закона гласи: с нарастване количеството на променливия фактор при неизмеиност на
всички останали фактори се достига до точка, от която допълнителното разширяване на
този фактор води до намаляване на
общия продукт. Действието на
този закон е валидно само в краткосрочен период и
под въздействие на
научнотехнически прогрес.
Изоквантата е линия, която изразява величината на разходите, които фирмата прави, за да
постигне определен обем продукция при определени цени на факторите на производство. TC-FC+VC. Разходите, които са
необходими за производството на
общия обем продукция се наричат общи разходи (ТС). В краткосрочен период тези разходи могат да се групират - фиксирани разходи и променливи разходи (FC и VC). Разграничаването на
разходите на фиксирани и променливи е
от гледна точка на връзката им
с обема на
производствената функция. FC (фиксирани) са тези, които нямат пряка връзка върху обема на продукцията. Такива са разходите за
административен персонал, за наеми и лихви, за електрическа енергия и
горива за отопление. VC (променливи) се
тези, които имат пряка зависимост с
обема на производствената продукция (материали, суровини, и др.).
Печалба. Максимизация на печалбата.
Решенията за производство на стоки и
ослуги в пазарна икиномика се вземат от фирмите. Формата избира колко продукт да
произведе и да
предложи на пазара в зависимост от
неговата структура и
своята мотивация. Често се
твърди че тази мотивация се предопределя от стремежа към
максимална печалба.Това е много оспорвано решение напоследък. Изходното положение е, че
всеки участник в
икономическия живот в
това число и
собственикът, респективно предприемачът е рационален икономически субект, който се стреми към
максимална изгода при
минимални разходи. Приемаме че
фирмата действа в
условията на тъй
наречената съвършена конкуренция. Това означава, че нито един от производителите не може да влияе на
пазарните цени. В печалбата като остатъчен доход трябва да
се разграничават две основни съставни части - нормална и икономическа печалба. Ако се опита да
продаде продукцията си
на по-висока от равновесната пазарна цена просто няма да има кой
да я купи. Затова тъй наречената крива на търсене на
продукта на фирмата е хоризонтална, защото при формиралата се
равновесна цена тя
може да продаде колкото желае от
своя продукт. Тъй като при съвършената конкуренция продажбата става при наложена цена (пазарната), то пределния приход е равен на пазарната цена. Но за производството на допълнителна единица фирмата прави допълнителни разходи, докато все
още пределния приход от единица продукт е по-голям от пределния разход за нейното производство тя все още
не е достигнала пределна печалба. Това става когато пределния разход се изравни с пределния приход. Печалбата е разлика
межу
общия приход и
общия разход.