При осъществяване на своите правомощия органът на изпълнителната власт в общината - кметът, се подпомага от общинска администрация. Общинската администрация има предназначение да реализира изпълнителните функции на местното самоуправление. Тя е организирана в обособени звена, образувани по различни сфери и дейности. Структурата и функциите на общинската админис¬трация се определят от общинския съвет. Общинската администрация се ръководи от кмета на общината. Той назначава и освобождава от длъжност начални¬ците и служителите в общинската администрация. Според Закона за администрацията, Общинската администрация се структурира в дирекции, отдели или сектори. Отдели или сектори могат да се организират и като самостоятелни структурни звена, без да се включват в състава на дирекции или отдели. Общинската администрация в кметствата може да осъществява дейността си, без да е организирана в структурни звена. Общинският съвет може да създава служби на общинската администрация в отделни райони, кметства, населени места или в части от тях и определя функциите им.
С оглед разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на органа на изпълнителната власт, администрация¬та е обща и специализирана.
Специализираната администрация включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на органа на властта. Наименованията и броят на звената в специализираната администрация се определят с устроиствения правилпик на общината.
Общата администрация осигурява технически дейността на органа на власт¬та, на неговата специализирана администрация и дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица. Общата администрация включва следните звева Канцелария,Финансово-стопански дейности, Правнонормативно обслужване, Управление на собствеността, Човешки ресурси, Отбранително-мобилизациопна подготовка, Информационно обслужване и технологии, Протокол, Връзки с обществеността.
Дейността в общинската администрация се осъществява от лица със ста¬тут на държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, като длъжности са определени в Единен класификатор на длъжностите в администрацията. Дльжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се наема по служебно или трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е определен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от задачи, функции и задължения, описани в длъжностната характеристика.
Длъжностите в администрацията са ръководни, експертни и технически. Ръководните длъжности в администрацията се заемат по служебно правоотношение, уредени в Закона за държавния служи¬тел. Експертните длъжности в администрацията (специалисти) могат да се заемат както по служебно правоотношение, така и по трудово правоотношение. Техническите длъжности се заемат от лица само по трудово правоотношение.
Оперативното ръководство на общинската администрация се осъществява от секретаря на общината. Той се назначава безсрочно от кмета на общината. Секретарят на общината трябва да е лице с висше образование. Секретарят на общината не може да участва в ръководни органи на политически партии и да упражиява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Секретарят на общината има следните функции:
• Организира дейността на общинската администрация;
• Отговаря за условията на работа на служителите на общината и за организационно-техническото обзавеждане на службите;
• Организира деловодството, документооборота в общината и общинския ар¬хив;
• Отговаря за дейността на службите по гражданска регистрация и административно обслужване;
• Отговаря за поддържане в актуално състояние на избирателните списъци в общината;
• Следи за изготвянето и обнародването на актове на общината;
• Отговаря за работата с жалбите и предложенията на гражданите;
• Подготвя и организира местните референдуми.
Служителите на ръководна длъжност в администрацията изпълняват следни¬те функции:
• Ръководят дейността на служителите в съответното административно звено;
• Контролират дейността на служителите в съответното административ¬но звено;
• Планират дейността на административното звено и разпределението ни задачите на служителите;
• Координират работата на служителите в съответното административно звено;
• Отчитат дейността на подопечното си звено на своите преки и висшестоящи ръководители;
• Носят отговорност за изпълнение на задачите, поставени пред съответното административно звено.
Експертните длъжности са три групи:
• Инспектор - осъществява контролни функции по отношение на дейността на администрацията и по отношение на други физически и юридически лица съгласно закона;
• Експерт - разработва предложения за решения, изготвя анализи, разработва методологически въпроси и концепции, подготвя актове на администрацията;
• Специалист - подпомага и осигурява дейността на служителите на ръководна длъжност и на служителите, заемщи висшестояща експертна длъжност в администрацията.
Отделните видове експертни длъжности се класифицират съответно на Главен, старши и младши инспектор / експерт / специалист.
В специализираните звена на общинската администрация има и длъжпост „главен архитект” и „главен инженер”, а в звената от общата администрация -длъжност „юрисконсулт" и „счетоводител".
Предлагане на местни услуги
Съобразно функциите на общините, регламенти¬рани в законодателството, предлаганите услуги могат да се класифицират в две групи - императивно предлагани услуги и факултативно предлагани услуги.
Императивно предлаганите услуги са задължителни за местната власт и тяхното произ¬водство и предлагане се обуславят от статута на общината като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление. Императивно предлагани услуги са комунални услуги, градоустройствено планиране, издаване на задължителни документи, технически услуги: изготвяне на техническа документация, лицензиране и категоризиране, обредни услуги, изграждане на инфраструктурни обекти за общо ползване, физическа охрана на обществени места и други обекти.
Факултативно предлаганите услуги са тези, които общината може да предлага съвместно с други институции или на основата на принципа на субсидаритета са. Като типични могат да се посочат следните социални услуги, здравни услуги, изграждане и отдаване на помещения и площи под наем за жилищни нужди, лекарствено снабдяване за определени категории граждани, културни дейности, предоставяне право на ползване (концесия) на местни източници на енергия, природни ресурси от местно значение, информационни услуги, образователни услуги, изграждане на инфраструктурни обекти с локално или индивидуално значе¬ние и др.
За да се постигнат основните цели - повишаване качеството на предлаганите услуги и намаляване на разходите за тяхното производство, като главни задачи могат да се посочат следните:
1) Регулиране на приватизацията на публичния сектор, включително „приватизацията" на услуги;
2) Усъвършенстване на правния режим на собствеността, включващ нейното управление и разпореждане;
3) Утвърждаване на принципа на фискална децентрализация, свързан главно с начина на определяне на броя, вида и размера на местните данъ¬ци и такси;
4) Въвеждане на защита и контрол при производството и пред-лагането на местни услуги - дефиниране на рисковете при потребление на местни услуги, контрол върху ефективността им, гарантиране право¬то на избор на клиентите;
5) Дефиниране и разграничаване на отговорностите между производи¬телите на местни услуги и субектите, които ги предлагат;
6) Повишаване на контрола от страна на местната власт върху местната администрация, пряко изпълняваща общинската политика и пряко взаимодействаща с гражданите;
7) Стимулиране на конкуренцията както между различните звена в рамките на общинската администрация, така и използване на конкурсно¬то начало при избор на субекти, предлагащи местни услуги.
Общински центрове за информация и услуги
Цели: 1) Да се подобри ефикасността на услугите;
2) Да се осигури комплексно обслужване;
3) Да се въведат преки контакти с гражданите.
Задачи: 1) Да се обособят информационните услуги от останалите звена на Общинската администрация
2) Да се съкрати времето па обслужване;
3) Да се изгради система за наблюдение и контрол на обслужването;
4) Да се подобрят взаимоотношенията между административните звена.
Етапи на реализация
Първи етап: Определяне на нуждите на клиента
• проучване мнението на гражданите;
• изготвяне въпросник по услугите;
• изготвяне на формуляри за обратна информация;
• изготвяне на анкетна карта.
Втори етап: Типични предлагани услуги
• заплащане на такси;
• закупуване на формуляри;
• молби, запитвания, оплаквания, предложения;
• получаване на писмена и устна информация;
• достъп до база данни с информация;
• консултации;
• регистрация и разрешителни
Трети етап: Начини на предлагане на услуги
• център за услуги;
• свързани сателитни офиси;
• телефон;
• автоматизирана телефонна система;
• интернет.
Четвърти етап: Управление на обслужването
• обучение на персонала;
• използване на реклама и медиите;въвеждане на нови техники и технологии;
• финансиране на обслужването
Етика и корупция
Етиката се базира на:
• Възможността реалистично и точно да възприемеш себе си:
• Обективно да възприемеш другите;
• Да оцениш правилно, безпристрастно и коректно взаимните ползи и неизгодни от взаимодействате което предизвикваш и ръководиш;
Етиката може да бъде само инструмент, или като крайно средство, но необходимо средство. Правителствената етика осигурява предпоставките за правене на добра обществена политика. Етиката и антикорупционната политика в администрацията имат единстве¬ната цел да запазят общественото доверие към управляващите. От етична глед¬на точка 4 са ценностните предпоставки за взимането на политически решения, които водят до запазването на общественото доверие:
• Запазване на живота на населението;
• Запазване на автономията на личността;
• Истинност (правдивост) и откритост;
• Справедливост в смисъл на равнопоставеност при разпределението на ресурсите.
Дефицитът на етиката в обществените отношения води до корупция. Корупцията се определя като злоупотреба с обществената власт с цел лично облагодетелстване. Корупция произлиза от латинският език и означава пряко развала, изхабеност, лошо състояние. В преносен смисъл означава: лъжливост, подкупване. Корупцията е антиобществено явление, характеризиращо се с морална поквара на личността или социалната гру¬па и с противозаконно използване на служебното или друго положение за получаване на противозаконна облага. Най -ярка проява на корупцията е подкупът.