6. Пари - същност и функции. Банки и банкова система. Фискална политика и държавен бюджет.

Независимо, че същността на парите не се изчерпва изцяло с функциите, до голяма степен тя намира проявление в изпълня­ваните от тях функции. В условията на развито пазарно стопанство парите изпълняват следните пет функции:

- мярка на стойността

- средство за обръщение

- средство за образуване на съкровище

- платежно средство

- световни пари

Мярка на стойността е първата функция на парите. Па­рите служат като всеобща сметна единица и с тях се измерва стойността на стоките и услугите посредством мащаба на це­ните. Мащабът на цените е определено количество злато (или сребро) по законодателен път, възприето като мярка под форма­та на парична единица. Мащабът на цените в отделните страни е различен.

Средство за обращение е втората функция на парите. В историческото развитие на човечеството постепенно се преми­нава от осъществяване на натурална размяна (на бартерна осно­ва) към парична, чрез която те опосредстват стоковото обраще­ние, парите се превръщат в общоприет посредник при размяната на стоките и заплащането на оказаните услуги.

Средство за образуване на съкровище. Тази функция на парите е известна и като средство за натрупване или за съх­раняване на стойността. В натуралното стопанство до налагане­то на парите като всеобщо разменно средство също е имало нат­рупване на блага (стоки). При съвременните условия „натрупванията на па­ри" под формата на спестявания се съхраняват в банките.

Платежно средство или средство за разплащане. Свързано е с това, че парите се използват за погасяване на възникнали задължения. Те могат да бъдат кредити, данъчни плащания, заплащане на раб.  заплати, наеми и др.

Световни пари - тази функция намира проявление в международните финанси и финансови отношения.Тази функция се е изпълнявала от златото или други благородни метали, а в днешно време от долара и еврото.

Паричното търсене изразява стремежа на фирмите и гражданите да задържат пари в себе си с цел осигуряване на необходимата им платежоспособност.

В научната литература от древността до наши дни могат да се намерят различни хипотези за възникването на банките. В тях обаче е изразено пълно съгласие с това, че предшествениците на съвременните банки трябва да се търсят още в най-дълбока древност и че тяхната поява и развитие във всички случаи са свързани с развитието на стоково-паричните отношения. В икономическата литература съществуват редица определения на „банка". Някои автори определят банката като „особен институт, дейността на който се състои в приемането на влогове, предоставяне на кредити, емитиране на кредитни средства на обръщението, извършване на посредничество при разплащанията и други банкови операции по нареждане и за сметка на клиентите".

Делението на банките може да се извършва на основата на различни признаци, по-важните от които са: характерът на основната им дейност; източникът на формиране на собствения капитал; правната им форма; наличието на клонова мрежа и др.

Характерът на основната им дейност, ги поставя в две групи:

- емисионни банки,

- търговски банки.

Основните разлики между тези банки се състоят в това, че емисионните банки единствени имат правото да емитират пари, а търговските - да обслужват стопанските субекти и гражданите.

Според източника на формиране на собствения капитал банките са:

- държавни,

- общински,

- частни,

- кооперативни.

Същност и структура на банковите системи.  
Финансовите системи на съвременните държави се характеризират със същест­вуването на много по брой и разнообразие финансови институции. Те могат да бъдат класифицирани по различни признаци в зависимост от националните особености на съответната държава. Българското законодателство чрез Закона за банките регламентира дейностите, които може да извършва една банка и респективно не могат да осъществяват небанковите финансови институции. Така освен банките никоя друга финансова институция не може да извършва публично привличане на влогове и използване на привлечените средства за предоставяне на кредити и за ин­вестиции за своя сметка и на собствен риск, да приема ценности на депозит, да извършва операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на друго лице, да издава и управлява банкови карти, да предоставя банкови касетки. Законът за банките уточнява, че всички изброени дейности могат да се извършват само от лице, което е получило разрешение за банка от БНБ и от банка със седалище в чужбина, която е получила разрешение от БНБ да осъществява дейност в страната чрез клон, т.е. извършването на банкова дейност е подчинено на разрешителен режим от централната банка - Българската народна банка. Развитието на банковата система съответства на развитието на стопанските от­ношения. Поради това до средата на XX век не може да се говори за банкова система в истинския смисъл на думата, тъй като тогава все още не са били изградени точно определени връзки и зависимости между отделните банки. Известни са два типа банкови системи - европейско-континентална и англо­саксонска (България). Разликата между тях е в органа, който осъществява надзора върху оста­налите банки.

Фискалната политика има задачата така да въздейства върху съвкупните разходи и съвкупното търсене, че да се постигне желаната пълна заетост. Тя се осъществява от правителството и според посоката на въздействието си бива два вида: експанзионистична и ограничителна (рестриктивна). Фискалната политика е съвкупност от мероприятия на държавата по регулиране на държавния бюджет, насочени към оказване на желано въздействие върху икономиката. По-конкретно, държавата установява данъчно облагане и бюджетни разходи, които да съдействат за изглаждане на колебанията на икономическия цикъл, за поддържане на високо равнище на производството, за осигуряване на високо равнище на заетост, за постигане на стабилно равнище на цените. Съвременната фискална политика е резултат от развитието на вижданията на икономистите за ролята на държавния бюджет в икономическото развитие на обществото.

Държавният бюджет е финансов план за образуване и използване на общодържавния паричен фонд. Той е равносметка (баланс) на държавата за нейните разходи и приходи през

определен период от време - обикновено 1 година. Чрез държавния бюджет държавата (правителството) регулира икономиката. Бюджетът има приходна и разходна част. Приходната част са данъчните постъпления - мита, такси, акцизи, държавните заеми и емисията на новите пари.
Разходната част представлява разходите за издръжка на държавните институции (управление, армия, полиция), за държавни инвестиции, за погасяване на държавните заеми.
Когато приходите в бюджета са по-големи от разходите се получава бюджетен излишък.
Когато правителствените разходи превишат приходите има бюджетен дефицит. Бюджетът е балансиран ако бюджетните разходи са равни на бюджетните приходи.

Видове бюджет

 1. Текущ бюджет - този бюджет формира приходите си за сметка на текущите данъци, които се използват за финансиране на текущите разходи.

 2. Структурен бюджет - показва как държавните разходи и дефицити ще се формират, когато икономиката функционира при равнище на потенционално съвкупно производство (пълна заетост и максимум производство).

 3. Цикличен бюджет - разкрива разликата между структурния и текущия бюджет. Той е отражение на цикличното развитие върху бюджета.