Лекции по Икономика

8. Етика и етично поведение в публичната администрация на европейските страни.

Административната етика като специфичен вид професионална етика е отражение и обобщение на моралните цели и ценности в дейността на служителите в публичната администрация.
Понятието „етика” се основава на следните понятия :
1) „Етос” – съвкупност от идеали, които формират културата в ДА;
2) „Ценности” – възприети принципи или стандарти, които определят преценката за това кое е добро и кое е лошо в дейността на адм-ята;
3) „Етика” - правила, които трансформират и внедряват общопиетите идеали и етоса в ежедневната практика;
4) „Поведение” – конкретните действия и начина на държание на държавните служители.

Терминът “етика” за първи път е използван от Аристотел от латинския етос, има две значения. Първото се отнася до нравите, а второто засяга характера на човека и неговата предразположеност. Аристотел замисля етиката като философия. Други гръцки философи я разглеждат като философия на морала.
Влияние върху етиката през 19в. оказват ницшиянството, марксизма и национализма.
През 20в. се получава развитие за етиката с нови тенденции и направления. В САЩ пред 50те години се развива приложна етика.
По традиция етиката се разработва изключително в системата на философията като философско-социологична теория на морала. Етиката възниква като философия на етоса, като философско знание за човека, за главните ориентири на неговото мислене и поведение.
Предмет на етиката е морала. Етиката анализира природата на нравствената дейност, моралното отношение и моралното съзнание.
Морала се разглежда като духовен регулатор на човешкото поведение.

Поведението са конкретни действия, съобразно степента на етичност на служителя в Публичната администрация.

Три типа лошо поведени на служителите в адм-ята:
- Неетично поведение – нарушение на етичните и морални стандарти и ценности;
- Неправилни действия – нарушение на нормалната практика;
- Незаконни действия – нарушение на законите – престъпление или административно-дисциплинарно нарушение.

Факторите, влияещи в/у административната етика са:
1. Външни фактори – интернационализация и глобализация на обществения живот; изискванията на ЕС към адм-ята; реформата на държавната адм-я; засилено обществено внимание към ад-ята; съвременните промени в социалните и морални норми; взаимодействие м/у държавния и частния бизнес; искания на гражданите (невинаги обосновани); ограничените ресурси; засилена самостоятелност на административните звена.
2. Вътрешни фактори – общите правила за работа на държавната служба; вътрешните правила за контрол и отчетност; изисквания за справедливост и еднакво третиране на всички служители според приноса и поведението им; сигурност в кариерата; отговорности и стимули; заплати и възнаграждения, периодично обучение.

Принципи в етиката:
1.Принцип на утилитаризма – това в универсален принцип и гласи: „Човек постъпва принципно и според правилата ако и единствено при условие че като приложи този принцип или правило като основа на поведението си резултатът ще е увеличаване на всеобщото щастие или благо или намаляване на всеобщото нещастие или зло”.
2.Принцип на формализма – това е принцип на човешките права. Под права се разбира системата от норми осигуряващи съвместен живот на хората на основата на личната свобода и при минимум наказания за нарушаването им.
3.Принцип на справедливостта – справедливост се употребява когато става дума за действие. Трябва да има съответствие между заслуги и признание, права и задължения, вложено и придобито. Аристотел определя три вида справедливост: уравнителна, разпределителна и въздействаща.

Етиката и стандартите в държавната служба са важен елемент в Публичната администрация. Обществото отправя нарастващо внимание към етичните аспекти на държавното управление. Етиката на държавните служители е производна на етиката на обществото като цяло в дадена държава.
Работата в държавната служба изисква много повече лични качества и чувствителност при различни ситуации, отколкото тази в частния бизнес.Най-важното е, че изисква специално посвещаване на целите на държавната служба и поведение, с което тези цели да бъдат постигнати. Висшите държавни служители в САЩ виждат себе си като пазители на широкия публичен сектор. Във Великобритания се твърди, че у сегашната генерация на публичните служители липсва посвещаването и отдадеността на държавната служба, които са притежавали техните предшественици, които сега заемат ръководни длъжности в държавната служба. През 20 век заобикалящата среда и условията на дейност на Публичната администрация в напредналите страни са се изменили бързо. Нарастването в сравнително кратък период от време на функциите на държавата, последвано от приватизацията, децентрализацията и дерегулация са засилили властта на държавните служители, като в същото време е отслабнал контролът в/у тях. Тези процеси могат да се дадат резултата като възможност за противоправно поведение и корупция. Това обуславя и появата на етични кодекси в много страни. От източноевропейските страни първи Естония и Унгария приеха етични кодекси за държавните служители.
Етичните кодекси включват следните основни ценности: служене в полза и в името на обществения интерес; уважение към конституцията и законите на държавата; отвореност и прозрачност; безпристрастност и независимост; развитие, самоусъвършенстване и професионализъм.
Етичния кодекс може да бъде акт, съдържащ етични норми, или да бъде обикновено изброяване на препоръки към поведението на държаните служители. Той очертава принципите на етично поведение, които се прилагат или към цялата държавна адм-я, или към отделни ведомства и даже към отделни учреждения.
В много страни, например в Швеция, етичен кодекс или кодекс на поведението на държавните служители съществува на две нива: На ниво-цялата държавна адм-я(общ), и на ниво – отделно учреждение (специфичен, в зависимост от предназначението и функциите). Редвид разнообразието на задачи и дейности, изпълнявани в държавната служба, по-ефективни и практически полезни се оказват кодекси, които се отнасят до отделни професии или до определени групи държавни служители, представляват етичен кодекс на отделно ведомство или учреждение.

Инфраструктура на административната етика
Етична структура – съвкупност от елементи, които трябва да изпълняват три основни функции: насочване, контрол и управление. Елементи на инфраструктурата, на които се основава етиката в страните от Европейския съюз са:
*политическо ръководство – намира израз в политическите насоки изразени в документи на политически ръководители;
*контрол и отчетност – контрола обхваща вътре в административните служби;
*отговорност и стимули – стимулите насърчават служителите;
*условия на организацията на държавната служба – това е организационната структура;
*справедливо и еднакво третиране на всички служители;
*заплати и възнаграждения – трябва да са в съответствие с техния труд;
*сигурност, стабилност;
*обучение;
*етичния кодекс като елемент на инфраструктура – може да бъде нормативен акт или изброяване на препоръки към поведението на държавен служител. Съдържа етичните норми на държавния служител;
*вътрешен етичен кодекс – може да се създаде във всяка една организация.

Корупция
Дефицитът на етиката в обществените отношения води до корупция.
Корупцията се определя като злоупотреба с обществената власт с цел лично облагодетелстване. Корупция произлиза от латинският език и означава пряко развала, изхабеност, лошо състояние. В преносен смисъл означава: лъжливост, подкупване. Корупцията е антиобществено явление, характеризиращо се с морална поквара на личността или социалната гру¬па и с противозаконно използване на служебното или друго положение за получаване на противозаконна облага. Най -ярка проява на корупцията е подкупът.
Видове:
1. Според служебното положение – политическа и бюрократична
2. Системна корупция
3. Пряка корупция
Формула ка корупцията: C = M + D – А
C – размер на корупцията’ M – монополна власт; D – чиновноческа дискреция; A – отчетност
Прозрачност и корупция. Прозрачната власт се характеризира с:
1. Свобода на достъпа до публична информация
2. Достъп до събрания и заседания на всички държавни структури
3. Публикации на решения на съда
4. Отстраняване цензурата върху медиите