Основни функции на държавата в съвременните условия на промени:
1. Установяване на правова основа за функциониране на пазарното стопанство, съпроводена със спазване на човешките права. Спазване на законността в действията на институциите и адм-ята.
2. Поддържане на устойчива среда в държавата за провеждане на политика на стабилност и икономически растеж при справедливо разпределение на обществените блага, социална защита на бедните и безработните.
3. Концентриране на публичните инвестиции предимно в сферата на образованието, здравеопазването, борбата с бедността и усъвършенстването на инфраструктурата.
4. Осъществяване на съчетано регулиране на индустриалната и социалната политика с оглед подпомагане на гражданите срещу рисковете на развитието чрез съвременно пенсионно и здравно осигуряване, предоставяне на информация за трудовия пазар и др.
5. Опазване на околната среда за осигуряване на условия за здравословен живот на бъдещите поколения и подобряване на неговото качество.
Приоритети на съвременната държава: Консумация; инвестиции; социална защита; национална сигурност. Една от резултатните възможности за преодоляване на кризата на съвременната държава е научнообоснованото степенуване на 4-те основни приоритета в държавата според нейните ресурсни възможности и потребностите на обществото. Това степенуване трябва да се осъществи съобразно националните цели и идеали, наличните ресурси за осигуряване на достоен живот на гражданите, на политическа стабилност и разумно задоволяване на обществените потребности.
Приоритети на българската държава са:
1. Изграждане на институционална система в съответствие с Европейските критерии и стандарти за добро държавно управление.
2. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
3. Развитие на инфраструктурата и екологията.
4. Развитие на човешките ресурси.
5. Устойчиво развитие в регионален аспект.
Нов публичен мениджмънт. Основни характеристики:
1. Пренасяне на техниките на стратегическия мениджмънт (от бизнеса в адм-ята) за формулиране на публичните цели, стратегиите и политиките за тяхното постигане.
2. Промяна в управленската структура на бюджетните учреждения, насочена към отделяне на стопанската дейност от администрирането. Това се постига чрез създаване на административни единици-агенции към съответния колективен или едноличен държавен орган с делегирани пълномощия за предоставяне на публични услуги.
3. Намаляване на йерархичните равнища в административните структури и за силване на длъжностната отговорност за постигане на поставените задачи.
4. Въвеждане на система от показатели за оценка на изпълнението на управленските функции от дадена административна структура съобразно критериите за икономическа ефективност и ефикасност.
5. Промяна в административната култура на служителите в държавната адм-я в посока на ценностите на съвременния мениджмънт-рационалност, перфектно отношение към гражданина-клиент, висок стандарт на предлаганите публични услуги.
6. Използване на подходите на мениджмънта на човешкия капитал за отказ от колективната безотговорност в поведението на публичните служители чрез индивидуализиране на задачите и определяне на стимули и санкции, увеличаване на тяхната отговорност и мотивация.
7. Създаване на гъвкави, адаптивни и самообучаващи се публични учреждения, в които се пренасочва акцентът при предоставяне на публични услуги от предлагането към търсенето на публичните услуги.
8. Усъвършенстване на традиционните бюджетни отношения в публиния сектор и в договорната система „купувач-продавач” от гл. т. на цени, изисквания за качество и обем на публичните услуги, както и на отговорностите на двете страни по изпълнението на договорите.
9. Предоставяне на по-голяма самостоятелност на публичните учреждения чрез децентрализация, обособяване на самостоятелни звена за публични услуги с въвеждане на своеобразна конкуренция м/у тях и вътре в тях.
Модернизация в дейността на Публичната администрация:
1. Оценка на дейността на Публичната администрация по реалните резултати, а не по степента на положените усилия в административно-управленския процес.
2. Формиране на ново отношение от страна на Публичната администрация към гражданите данъкоплатци като уважавани клиенти на публични блага, а не като към досадни молители и натрапници.
3. Прилагане на пазарни методи и конкуренция в сферата на административните услуги и създаване на вътрешен пазар за допълнително платени услуги.
4. Частична „приватизация” на публичните услуги чрез възлагането им на недържавни публични организации и/или частни фирми под административен надзор и контрол.
Административна реформа в България - същност, цели и инструменти за реализиране
Промяната е постоянно състояние на модерната администрация, затова административната рефорна е изключително важно условие за преустройството на ролята на администрацията на държавата в съответствие с новите задачи и условия на съвременото общество.
Административната реформа има следните цели
1. Подобряване на дейността на държавната администрация;
2. Преосмисляне на взаимоотношенията между държавата и гражданите;
3. Приспособяване на държавната администрация за извършване на икономическа реформа.
Главните цели на административната реформа могат да бъдат разбити на следните подцели:
1. Усъвършенстването на правонормативната основа на държавната политика;
2. Въвеждане на методи на съвременния мениджмънт и механизми на конкуренция и договорно начало;
3. Държавната администрация трябва да бъде в съответствие да поема задачите, произтичащи от новата роля на държавата в условията на пазарна икономика
4. Усъвършенстване на контрола в администрацията
5. Утвърждаване на системата на държавна служба и държавния служител;
Подходи и стратегии към административна реформа;
1) Регулативна реформа или реформа в регулативните техники – включва усъвършенстване на законодателството, опростяване на регулативните форми и процедури и въвеждане на форми на пазарна икономика там където е възможно;
2) Структурна реформа:
- Стратегия за тоталната промяна на административната структура;
- Селективна стратегия;
- Комбинирана стратегия – поетапно и постепенно въвеждане на промени в цялостранта структура.
3) Изполване на опитът на ЕС
Критериите за достигане на ефективно равнище на администрация при осъществяване на реформи са:
- Качествено административно обслужване;
- Устойчивост на административната система;
- Икономичност на административната система
- Адаптивност на адмнистративната система с европейските структури.
Много важен елемент на административната реформа е нейната публичност чрез използване мерки за комуникация и информация на обществото.