Етапи,цели и принципи на териториална административна реформа:
Административно-териториалното устройство на България в миналото е следвало в общи линии тенденциите,характерни за континентална Европа.След Освобождението в България е въведена тристепенна териториална организация със следните равнища:община,околия и окръг.
Реформата от 1934г. заема важно място в административно-териториалното устройство на страната.За първи път за селските общини има закон и наредба за приложението му.
Следващата реформа е от 1959г.,която внася следните изменения:преминава се към двустепенна структура на административно-териториалното устройство.На първо равнище са общините,включващи в своя състав много населени места.Големите градове(София,Пловдив и Варна) са със статут на окръзи.
При реформата от 1964г. отпадат правата на самостоятелни окръзи – Пловдив и Варна и те поемат общините на своя територия.
Чрез реформата от 1978г. се въвежда тристранна система:окръг,община,кметство.
През 1988г. се извършва поредната административно-териториална реформа,с която окръзите се закриват и на тяхно място се създават 9 области.
С приемането на Закона за местно самоуправление и местна администрация през 1991г. се внасят нови изменение в административно-териториалната организация.Системата е четиристепенна:кметства,общини,околии и области.Въз основата на това се изгражда и сложна многостепенна система на местната администрация.Преодоляването на тази сложна и неефективна система е възможно единствено с цялостна административно териториална реформа.Нейното начало се полага със Закона за административно-териториално устройство на Република България,приет на 30 юни 1995г.Тя се характеризира с:
• Първо:Общосистемните принципи на Административно-териториалното развитие са характерни за формирането и функционирането на всяка обществена система,а именно:непрекъснатост;йерархичност и рационална разпоредителност;нормативност;икономичност и ефективност.
• Второ:Специфичните принципи на Административно-териториалното развитие,които са характерни за реформата са: демократичност;взаимообвързаност и съпоставимост; приоритетност и етапност и др.
Обхват:
Реформата обхваща следните направления на развитие:
• Определяне на основните структурни елементи на Административно-териториалното управление на държавата,на реда и условията за тяхното създаване и преобразуване;
• Определяне сферата на дейност на различните видове месни власти,което изисква ясна позиция по отношение на:
- Правата на местното самоуправление;
- Разграничаването на компетенциите.
• Съизмеримост между големината,компетенциите и ресурсите;
• Участие на населението в местното управление;
• Нов тип взаимоотношения и взаимодействие на местните власти помежду им и с държавни органи.
Успешното провеждане на реформата до голяма степен зависи от нейното „вписване” и обвързване с цялостната законодателна промяна в управлението на страната.
Могат да бъдат обособени няколко групи специализирани закони и реформи,с които се осъществяват интензивни прави и обратни връзки,а именно:
• Реформата в териториалното и селищното устройство;
• Реформата в административното обслужване;
• Реформата в регионалното развитие;
• Реформата във финансовата сфера – данъчно и бюджетно законодателство.
Условия за провеждане:
Условията за провеждане на реформите по административно-териториалното деление се определя от следните фактори:
• Политически – формирането на обща политическа воля и обществена нагласа за провеждане административно-териториална реформа.
• Нормативно-правни – осигуряването на законовата и подзаконовата уредба на реформата.
• Институционално-организационни – практическо изграждане и функциониране на органите по провеждането на реформата.
• Финансово-икономически – осигуряване на необходимите финансови ресурси.
• Технико-информационни – осигуряване на материална база и информационни системи.
• Кадрови – подготовка на специалисти.
• Международни – обвързаност и съвместимост с демократичните принципи и процедури за местно самоуправление в духа на Европейската харта за местно самоуправление.
Условна предварителна класификация по териториалната организация – райони за планиране,области,общини,кметства.
България приема условната класификация,договорена между Националния статистически институт и Евростат.С постановление на Министерския съвет са регламентирани шест района за планиране,в съответствие с договорената класификация:
• Северозападен район за планиране с център гр. Видин;
• Северен централен район за планиране с център гр.Русе;
• Североизточен район за планиране с център гр.Варна;
• Югоизточен район за планиране с център гр.Бургас;
• Южен централен район за планиране с център гр. Пловдив;
• Югозападен район за планиране с център гр. София.
Посочените райони за планиране са възприети в проекта на Законна за регионално развитие,одобрен с решение на Министерския съвет.