Режим нa икoномичecкa свобода
Нека да се вземе един пример. Две строителни фирми - една малка и една голяма, се срещат с един и същ проблем - неизпълнение на доставката на даден продукт - дограма за обектите им. Практиката показва, че голямата фирма много бързо се справя с проблема, а малката тьрпи загуби и в същото време не получава нuкакви компенсации за това. Ние считаме, че основната причина за това е, че двете компании - малката и голямата, живеят в два различни режима нa икономическа свобода.
Ежедневните наблюдения върху малкия бизнес у нас, разговорите и анкетите със собственици на малък бизнес, както и репортажите в ежедневниците показват, че не правото на собственост е решаващо за успеха, а степента, в която самата частна собственост е защитена. Не правото да сключиш договор, регламентирано в закона за задълженията и договорите, а степента, в която съдебната система те защитава бързо и ефективно при неизпълнението на договора от неизправната страна.
Много скоро участниците в малкия бизнес разбират, че правuлата на пазарното стопанство, на пазара не са законите, с които дьржавата регулира икономическия живот, не са прокламираните икономически права, не е достьпността до ресурсите и пр., т.е. елементите на т.нар. пряко действаща външна среда, а че “...пазарният процес на координация става възможен само, ако индивuдuте са свободнu и независими да nланират действията си и да провеждат тези планове в действие.” Така макар и интуитивно и след дълго време на проби и грешки множеството собственици на малък бизнес установяват, че формата, чрез която външната среда им въздейства, практически се изразява в режима на икономически свободи, която държавата им осигурява. Всеки индивид преценява в крайна сметка въздействието на средата главно чрез възможността за избор и преследването на собствения си интерес, т.е. да бъде индивидуално свободен и да реализира своя интерес.
Това са основанията, според които се счита, че индивидуалната оценка на режима на икономическа свобода е една от най-важните задачи при оценката на външната среда на малката фирма. В тази връзка ще посочим някои от основните икономически свободu, дефинирани от Ф.Махлуп.
Каталог на някои от икономическите свободи
Свобода на: Което означава, че всеки е свободен, без ограничение:
Работа - да работи каквато и да е професия или да не работи
да не работи изобщо;
Предприемаческа - да прилага какъвто и да е вид ресурси в какъвто и
инициатива
да е бизнес в която и да е сфера на производството;
Търговия - да транспортира, внася или изнася каквито и да е
вид и количество стоки;
Пътуване - да пътува в чужбина или навсякъде в страната;
Миграция - да се придвижва и да се установява да живее в
чужбина или където и да е в страната;
Договаряне - да прави всякакъв вид контракти с когото и да е
освен при принуда или измама или мошеничество;
Пазари - да купува или продава каквото и да е
количество на каквато и да е цена,
приемливи за него и за отсрещната страна;
Конкуренция - да влиза в който и да е отрасъл, тьрговия или
и влизане пазар и да се конкурира по какъвто и да е
начин освен чрез насилие, измами или
мошеничество;
Избор на - да използва потребителската си способност
потребление за стоките и услугите, които избира при цени,
отразяващи търсенето им и предлагането на
ресурси за производството им;
Избор на - да използва работната си сила и умения във
професия всяка професия, която избере, при надници,
отразяващи предлагането на труда и търсенето
на продуктите, произведени чрез този труд;
Коалиране и - да се комбинира с всеки за всяка цел, освен
асоцииране нанасяне на вреда другиму.
Същностните характеристики на икономическата свобода на ежедневния език на малкия бизнес, показват, че режимът на ежедневните правила на поведение в бизнеса се различава значително от предписаните от закона норми. Това подсказва, че развитието на пазарното стопанство е практически ежедневна борба за превръщането на предписаните и изпълняваните правила в едно. Там, където обществото е наложило чрез морала, правосьдието, добрите примери и пр. институции единството на предписаните и изпълняваните правила, можем да кажем, че съществува реална икономическа свобода.
Това ни дава основание да кажем, че обществата се отличават едно от друго не по степента на свобода, а по режима на свобода. Свободата не е възможността за избор изобщо, а по-скоро възможността всеки да формира свой собствен начин на действие в съответствие с намеренuята и очакванията си, да планира и реализира действията си. Противоположното означава подчиняване на чужда воля и е противоположно на свободата.
В стопанския живот (основан върху частна собственост) свободата е тази, която подтиква индивида към инициативност и амбициозност, тьй като тя поставя индивида в нови условия, при които контролът върху него е намален, и той трябва да използва своите вътрешни ресурси - знания, умения, качества, за да реализира намеренията си. Свободата превръща индивида в мислещо, избиращо и преценяващо същество.
Това обяснява в много голяма степен защо у нас наличието на частна собственост не осигурява създаването на ефективен пазарен процес, на което сме свидетели през изминалите 15 годuни. Онова, което вuнаги е лuпсвало на българското общество, на неговото стопанство, е либералният режим на свобода, включително и икономическа. Само за едuн много кратьк период от българското стопанско развитие обществото се е радвало на относителна стопанска свобода. Това е краят на турското робство и първите години на освобождението, и то с уговорката, че по време на турското робство това се е отнасяло само за производителите-индустриалци и занаятчии. За тьрговците не е бuло в сила. И в двата периода причините за осигуряване на стопанската свобода са различни, но резултатите са сходни. “България тогава беше страна на неограничените възможности. Всяка кариера се правеше с лични качества и собственu сuли. Богатствата се създаваха, не се наследяваха и всеки заемаше онова обществено положение, което сам си създаваше. Това бе епохата на българскuте викинги, хора без предистория, които разчитаха само на себе си, на собствената си смелост, прозорливост и изобретателност”. Стопанската свобода, както показва нашата история винаги е бuла най-дефuцитната “стока” в българския стопански живот.
Състояние на рационалната дисциплина
Организиращата сила на рационалната дисциплина е един от най-видимите и в същото време от жизнено значение компонент на обществения живот.
Неизбежното социално обединяване на индивuдите априори активира необходимостта от спазването, подчиняването на определени норми и правuла от страна на всички тях, т.е. от дисциплина. Това позволява дисциnлината да се разглежда като планомерно провеждан опит за намаляване свободата на индивидуалните действия, желания, пориви и пр. и въвеждане на постоянна вътрешна ориентираност към постигането на общата цел.
В еволюционен план три институции са оказали решаващо значение върху състоянието и равнището на дисциnлина у съответните национални култури. Това са религията (църквата), военното дело (армията) и голямата стопанска организация. Поради ограниченията на самото изследване тук ще обърнем внимание само на третата от тях, а именно - голямата стопанска организация.
Общото, което пронизва всички големи стопански организации - от построяването на египетските пирамиди, робските nлантации до съвременните високотехнологични заводи, е необходимостта от дисциплина. Промяната в източниците на дисциплината обаче са показателни за равнището на управление и производителността на труда. “До 1910 г. работниците от развитите страни работят толкова, колкото и по-рано, т.е. най-малко 3000 часа на година. Днес японците се трудят годишно около 2000 часа, американците около – 1850, а германците - най-много до 1600 часа. Всички те за един час произвеждат 50 пъти повече от онова, което са произвеждали преди 80 години.” Основната причина за това се свежда до прuлагането на познанието за формиране на дисциплината в голямата организация. Рационалната дисциплина, т.е. дисциплината, основана на нормирането на труда, хронометража, обучението и инструктирането на работниците и въвеждането на индивидуалната отчетност за всеки работник, използвано от Ф. У. Тейлър, е може би едно от най-съществените постижения на човечеството през 20 век.
В българската стопанска история до 50-те години на 20 век големи производствени организации не се създават. Българското стопанство е бuло дребно, разпокъсано и преимуществено занаятчийско, каквото е и днес. В него рационалната дисциплина не е имала възможност за развитие. Това оказва своето негативно влияние върху развитието на цялото общество. Големите стопански организации, създадени по времето на социализма у нас, не са могли да изпълнят своята функцuя за възпитател на рационална дисциnлина, доколкото дисциплината при тях е бuла следствие от прилагането на външни - идеологически или политически фактори.
Това според нас е едно от обясненuята за нuската стопанска дисциплина у нас. Независимо дали се изразява в закъснения за работа, неуплътняване на работното време, отсъствия от работа, четене на вестници през работно време, решаване на кръстословици, безконтролни тютюневи паузи, нескончаеми катастрофи по пътищата, безразсъдни изпреварвания по пътищата, отнемане на предимство и пр. и пр., тя се възприема от външния свят като балкански синдром, или по-точно липса на елементарна стопанска и социална дисциплина.
Cтeпeн на доверие в средата
Мнозина собственици на малък бизнес са изпитали немалко разочарование, възлагайки големи надежди да разширят обхвата на своите продажби, когато са разкривали представителства в други градове. След разработването на обекта най-често наетият служител започва свой собствен бизнес със същuя предмет на дейност. Всички усилия отиват напразно. Това е достатъчно основание да се откаже и най-амбициозният търговец или производител. Ако ги запитате защо не продължават или защо не развиват своя бизнес, те с основание ще ви отговорят, че просто нямат доверие в никого. Подобна е ситуацията, когато много от поддистрибуторите на дадена стока прескачат след определен период от време своите дистрибутори и сключват сами договори за представителство или дистрибуция на същия продукт.
След голямото източване на българските банки през периода 1992- 1997 г. обикновено от самите им собственици или подставени фирми българските банки минаха в другата крайност. Те отпускат кредит само при 200-300 % покритие от бързо ликвидни гаранции. Основната причина за това е според тях липсата на доверие в кредитоискателите. В българските условия на преход към пазарно стопанство този списък от примери е почти безкраен.
Обобщавайки гореизложеното, може да се определи, че липсата на доверие е най-дефицитният компонент в нашето стопанство. За съжаление обаче се оказва че доверието е един от най-важните градивни компоненти на всяко едно стопанство, основано върху размяната.
Доверието е нагласата, очакванuята в дадена група, общност, че всички членове ще споделят правuлата и нормите на съответното поведение. Тези правила са твърде разнородни по естество и обхват. Те могат да бъдат от отношението към спазването на дисциплината, към кражбата или справедливостта до професионалните стандарти и норми за контрол и поведение. Доверието е публична или групова споделена ценност, потребност. Тя не съществува на индивидуално равнище. Първо възнuква в семейството като функция на способността му за задоволяване на сигурността, издръжката и възпроизводството, където съществува и до днес.
Извеждането на производството извън семейството и установяването на размяната за първи път поставя въпроса за доверието в обществото, и в частност в стопанския живот. В отделните стопански единицu - фирмите, липсата на доверие се заменя или по-точно реализира чрез въвеждането на йерархията. Йерархичната структура замества доверието главно поради обстоятелството, че собствениците или менuджърите не могат да разчитат, че всички работници и сътрудници ще споделят общите ценности или задачи на фирмата като цяло. Така те биват принудени да спазват определени правuла и норми чрез система от писани предписания за поведение. Само така йерархичната структура може да замести доверието в организацията успешно. Това обаче в рамките на общест¬веното стопанство не е възможно. Само обществата, основани върху една uдея, един управляващ център - диктатурите, могат да функционират без доверие в обществото. По тези причини в страните с централизирано планово ръководство доверието отсъстваше от споделените ценности в обществото и стопанството.
В условията на пазарното стопанство нуждата от споделянето на общи ценности, т.е. доверието е толкова важна, колкото и доверието в лекаря, при когото отиваме за операция. Ние вярваме в него, защото знаем че е подписал Хипократовата клетва. По същия начин стопанството, основано върху размяната, изисква подписването на своеобразна стопанска хипократова клетва от всички участници в него. Доверието замества семейните, патриархалните и йерархичните връзки в обществото. Без него не е възможно съществуването на сложния апарат на представителство и обещание, обхващащо: получаването на кредит, обещанието за доставката на стоки, договарянето на сътрудничество, обещанието за покупка на стоки, организирането на превози, доверие в личните преценки на контрагентите, доверието в партньорите и пр. и пр. Обществата, основани върху размяната, наричани още “договорни общества”, не могат да съществуват без споделените ценности на двете страни, че ще изпълнят своите договорни задължения.
Стопанската практика показва, че съществуват три основни социални механизма, чрез които обществото замества функцията на йерархичната структура за споделяне на общите цели: осъзнатият взаимен интерес, законовите механизми и споделените ценности. В зависимост от развитието на сложния комплекс от стопанска култура, народопсихология, място на семейството в обществото, ролята на системата от духовни ценности, религия и пр. различните страни имат различна степен на доверие в обществото.
