Хотелиерството е първична и основна туристическа дейност,
докато ресторантьорството не е чисто туристическа дейност, предназначена както
за туристите, така и за местните потребители. Тези, които са създадени с цел да
обслужват туристи са първични и вторични туристически предприятия.
ХиР са основни, защото задоволяват основни човешки
потребности, от сън, почивка и хранене. Особеното е, че потребността от сън е
ограничена за разлика от тази на храна и респективно броят на заведенията за
хранене и повече от тези за пребиваване. Във високо категорийните хотели
местата за хранене са 2-3 повече от леглата. Хотелиерството е пряко свързано с
туристическите ресурси, то е териториално определено, наблюдава се двустранна
връзка с ресурсите. Туристическите ресурси определят капацитетът, периодът на
експлоатация, етажността на хотела.
Ресторантьорството не е пряко свързано с ресурсите. Установява се там, където има търсене. Х и Р са стопански, дейности, за които са валидни всички принципи на икономическата активност. Х е стопанска дейност в която се произвеждат условия за определени услуги, със 24 часов цикъл. Този цикъл е свързан с финансови проблеми, нощен труд, безопасност на труда и т.н. Много са малко заведенията за хранене със 24-часов режим на работа.
Ресторантьорството не е пряко свързано с ресурсите. Установява се там, където има търсене. Х и Р са стопански, дейности, за които са валидни всички принципи на икономическата активност. Х е стопанска дейност в която се произвеждат условия за определени услуги, със 24 часов цикъл. Този цикъл е свързан с финансови проблеми, нощен труд, безопасност на труда и т.н. Много са малко заведенията за хранене със 24-часов режим на работа.
Друга особеност на ХиР е че първото е дейност с фиксиран
капацитет, докато Р е по-еластично по отношение на капацитета и възвръщаемостта
на дълготрайните активи. Х е силнофондоемка дейност-усвоява голям обем ресурси
и има дълъг срок на възвръщаемост на началните инвестиции. За Р този срок е
по-кратък. ХиР са трудоемки, с голям обем на трудови разходи. В Р възможността
за автоматизация е по-голяма отколкото в Х. ХиР са силно зависими от пазарните
промени и трудно могат да реагират на тях. Превантивни мерки могат да се вземат
като се правят засилени предварителни пазарни проучвания и многовариантност на
предлагането.
Хотелиерските услуги притежават всички белези на туристическите
услуги. Характерно за тях е съвпадането на времето за производство с времето за
потребление. При хотелиерството има абсолютен превес на нематериалния продукт.
Р е единствената дейност в туризмът, където се реализира
реален материален продукт- кулинария. ХиР взаимодействат със социалните процеси
в обществото- колкото е по-развито то, толкова е по-развита е туристическата индустрия.
ХиР (главно хотелиерството като едър бизнес и място за събирания от всякакъв
тип) взаимодействат с образованието, политиката , законодателството и почти
всички сфери на индустрията и държавното управление.Търсенето на
ресторантьорския продукт има повече местен характер, докато Х има
туристически(неместен) характер. Ресторантьорството е обект на по-малко
изследвания и проучвания като цяло. Използват се традиционни и съвременни
методи за проучване на търсенето(интервюта, анкети, сегментиране на пазара на 9
сегмента, неподдаващи се, пресметливи, семпли, гастрономи, чревоугодници,
новатори, гризачи, еколози)
Съвременни
тенденции в хотелиерството и ресторантьорството.
Хотелиерство:
Тенденциите в хотелиерството се формират на база търсене и
предлагане. Те не са трайни, а изменчиви, действат в рамките на 10-15г.
Съвременните тенденции възникват най напред в туристически развитите страни:
- Превишаване на хотелското предлагана спрямо
хотелското търсене. Основна тензенция.
- Европа на първо място по хотелска база
- Засилва се специализацията на хотелските продукти за да удовлетворяват все по сегментирани туристически потребности тъй като характера на конкуренцията е предимно неценови.
- Засилва се специализацията на хотелските продукти за да удовлетворяват все по сегментирани туристически потребности тъй като характера на конкуренцията е предимно неценови.
- Създаване и развитие на тематични
обекти
- Конкурентна борба за клиенти - повишава се комплексността на туристическият продукт чрез непрекъснато насищане с допълнителни услуги.
- Луксозният и икономичният пазар се развиват паралелно. При тази ситуация, средните категории отчитат най-нисък темп поради конкуренцията на ниските (подобен комфорт, но с ценово предимство) Произвежда се модерен продукт, модулен. Силно развитие на хотели от типа 1* и делови хотели.
- Участие на разнороден капитал в хотелиерството – на банкови и застрахователни институции, на авиокомпании, на мощните посредници.
- Конкурентна борба за клиенти - повишава се комплексността на туристическият продукт чрез непрекъснато насищане с допълнителни услуги.
- Луксозният и икономичният пазар се развиват паралелно. При тази ситуация, средните категории отчитат най-нисък темп поради конкуренцията на ниските (подобен комфорт, но с ценово предимство) Произвежда се модерен продукт, модулен. Силно развитие на хотели от типа 1* и делови хотели.
- Участие на разнороден капитал в хотелиерството – на банкови и застрахователни институции, на авиокомпании, на мощните посредници.
- Вертикална интеграция (развитие на хотелиерските
вериги по посока на окрупняване в рамките на непрекъснати сливания, пепродажби
и преобразувания.формират се крупни корпороации силно концентрирани в развитите
страни).
Ресторантьорство:
- Препъроки към ресторантьорския продукт: за се вдъхне доверие на клиентите като се добяват допълнителни ценности в продуктът
- Препъроки към ресторантьорския продукт: за се вдъхне доверие на клиентите като се добяват допълнителни ценности в продуктът
- Да се внедри нова концепция за качеството на
обслужване
- Идентифицирайте своя продукт! – характерен признак на
заведението (естествен стил, бягства от действителността, стил "племе",
"мечтател", "индивидуалист".
- Деструктуриране на традиционнот хранене с цел
адекватно реагиране на съвременната конюнктура
- Увеличаване на междинните хранения
- Търсене на нови форми за регулиране поведението на
консуматорите
- Оформят се два типа бъдещо ресторантьорско търсене.
Особености на
хотелиерската и ресторантьорската инфраструктура и суперструктура.
Х и Р суперструктура се отнася до материално веществената
форма. В Х суперструктура преобладават фиксираните елементи, които са около 2/3
от материално вещественият състав и 1/3 – активни елементи. В Р отношението
между фиксирани и активни елементи е 50 на 50. В Х са намалени възможностите за
автоматизация на трудовите операции и ефективността на инвестициите, защото
пасивните елементи пораждат голям обем амортизации.
В Р. Изравняването води до по-големи възможности за
автоматизация и по-еластичен продукт отколкото в Х. Х и Р суперструктури са
разнородни- различните елементи намират израз в разнообразна съвкупност от
видове заведения за основни и допълнителни услуги. Х суперструктура е в пряка
връзка със туристическите ресурси. Посочената връзка е двустранна, защото
туристическите ресурси въздействат върху Х суперструктура със своите
количествени и качествени характеристики. Качеството на туристическите ресурси
е съвкупност от специфични черти и свойства, които влияят върху хотелската
суперструктура в 2 направления: равнището на ценност – колкото един ресурс и по
малко ценен, Х суперстр. Е по-ниска категория;2) С цикличните промени в рамките
на определен период(1 год.)експлоатационен период. Влиянието е
правопропорционално- колкото цикличността се сменя по-често – сезонът е
по-кратък и обратно. Количеството на туристическите ресурси определят
максималният капацитет на Х суперструктура. То се определя по законов път
по норматив за 1 турист.
Р суперструктура няма пряка връзка с туристическите ресурси.
Х суперструктура е водеща в рамките на туристическата суперструктура. Тя е
ориентир за вид, категория, капацитет, разположеност, експлоатационен период и
на заведенията за хранене. Х и Р суперструктури не са цел на туристическото
пребиваване, защото задоволяват основни, но не и специфични потребности.
Отделните елементи на Х и Р могат да са атрактивни, тоест да са самостоятелен
мотив за посещение. Х и Р суперструктура имат водещо значение в структурата на
Х и Р на хотелският продукт. Х и Р супер структури са основни в туристическата
дейност и първостепенно условие за реализиране на Х и Р продукти.
Х инфраструктура се дели на обща и специализирана(хотелска).
В тази инфраструктура се включват всички форми на съоръжения над и под земята,
свързващи дадени територии с останалите, и позволяващи интензивна активност
върху нея. Хотелиерската инфраструктура включва достъпът и комуникациите до т.
място, комуникациите в самото туристическо място; общи елемнти като
водоснабдяване, ел., паркинги. Добре развитата инфраструктура е фактор за развитието
на туризма, така че е абсолютно необходима. Х суперструктура като част от
туристическата е скъпо струваща и непосилна за индивидуалният собственик,
затова се включват повече участници, което води до сблъсък на интереси.
Проблемът е набирането на значителни капитали. Р инфраструктура в повечето
случаи е част от общата инфраструктура или ако се намира на туристическото
място е част от специализираната инфраструктура.
Национални системи
за категоризацията в хотелиерството и ресторантьорството.
Разделянето на заведенията според качеството на предлагане е
обективен процес. Той се разгръща постепенно с историческото развитие на
хотелите, първичните производители са предоставяли различни услуги, но на
базата на своите идеи за обектите. В началото разделянето е било стихийно и
непредсказуемо. Постепенно се изграждат критерии и стандарти, които представят
качеството на предлагане на туристическият пазар. Категоризацията има следните
функции:
Има информационен ефект, - клиентите са информирани за
очакваното ниво на предлаганите услуги.;служи и като ориентир за основните
параметри на предлагането. регулираща функция- усъвършенства се механизма
за държавно регулиране на туризма.;икономически ефект- категоризацията е фактор
на ценообразуването. Създава се връзката между количество и цена,; прогнозна
функция- подобрява се цялостния анализ защото е удобно да се групират обектите.
Чрез категория малките и средните обекти излизат от анонимност и се включват в
борбата за позиции на пазара.
Най-общо туристическите страни използват следните показатели
за категоризиране на зав.за пребиваване 1.инсталации (отоплителна,
климатична,асансьари, водоснапдяване, телефони и др.) 2.площ на стаите и на
общите помещения 3. асортимент на допълнителните услуги. 4. квалификация на персонала
5. санитарно-хигиенни изисквания. 6. обзавеждане на стаите и общите помещения.
За да изпълнява функциите си на ориентир и регулатор, нормативите за
категоризация придобиват задължителен характер. Най-важната особеност на
нормативите за категоризация е техният минимален характер.
Във Франция категоризацията се извършва от общините-
децентрализирано. Има 6 класа 0-5. В Германия категориите се означават с букви
от азбуката. В Испания са 1-5* хотели, 1-4* пансиони и т.н. Същността на
разглежданите централни системи се определят от националните особености. Те
формират и защитават националното предлагане и са проводник на националната
политика. В някои страни централизираната система е частична- само някои видове
заведения имат стратегическо значение за туризма и се категоризират. Има
държави в които официалната система е обща по характер със силно ограничен брой
показатели и защитава търговската марка. Примери са Япония, Норвегия. Има
страни без каквато и да е система за категоризация- Швеция, Кения, Нова
Зеландия. Клиентът се води от имиджът на търговската марка. В някои държави
държавното регулиране няма силно присъствие, а категоризацията е задача на
частни организации за категоризация- САШ, Великобритания, Дания. Примери за
такива организации са Американска автомобилна асоциация, Кралски автомобилен
клуб, ААА Tour Book. Много се държи на качеството на предлагане. В Германия
асоциацията на немските хотелиери и ресторантьори съчетава звезди и балове с
които категоризира качеството на предлагане. Частни институции, които правят
собствени класификации са и хот.вериги.
Националните особености са много силни в развитите
туристически страни и унифицираната международна система с малък брой норми,
които гарантират сигурност, безопасност, чистота и хигиена, качество на
обслужването е в бъдещето на таи индустрия.