8. Правна рамка и нормативна база на туризма. Международни туристически организации. Държавно регулиране на туризма.

Правна рамка и нормативна база на туризма

Законовата и нормативната база на туризма се изгражда в духа и прин­ципите на Конституцията на страната. Тя определя правната рамка на ор­ганизационните и социално-икономическитс основи за реализация на на­ционалната туристическа политика и вземането на стратегически решения в тази сфера. Парламентът отговаря за разработването и приемането на за­коните. Правителството издава подзаконови нормативни актове, осигуря­ващи приложението на законите, ръководи институциите, организиращи и контролиращи приложението и спазването на нормативната база.

Сферите и аспектите на приложение на нормативната база на туризма се диференцират в зависимост от равнищата на управление на системата. Макроравнището (национално ниво) е свързано с определяне на правните принципи и норми по отношение на организацията на управле­нието, туристическото райониране на страната, координацията между ми­нистерствата и ведомствата по отношение на туризма.

Европейските стандарти изискват постепенна децентрализация - управ­лението и развитието на функциите на регионалните и местните структури. Мезоравнището определя регионалното ниво на управление на ту­ризма. Нормативната база регламентира въпросите, свързани с неговата организация, териториалното устройство и регионалното развитие, инвес­тиционната политика в курортите и курортните зони, инфраструктурата. На това ниво се координират действията на държавните органи - ред и си­гурност, здравеопазване, обучение, опазване на околната среда. Върху не­го влияят социодемографската характеристика на населението и капаци­тетът на наличните курортни ресурси.

На местно ниво (микроравнище) нормативната база определя прав­ната рамка на съвместните действия на общините и фирмите от туристиче­ската индустрия. Важен аспект в това отношение с съгласуваността на дей­ността на туристическите структури с органите на местното самоуправле­ние и местните администрации.

Туризмът е приоритетен отрасъл в икономиката на България и форму­лирането на правните принципи на държавно регулиране в тази област с от особено важно значение за правната рамка, в която той функционира и се развива. Те са основополагащи норми на правното регламентиране на туризма и критерии за законност на неговите норми, договори и админи­стративни актове.

Правото на туризъм осигурява правото на отдих, на свободното предвижване и на други права във връзка с пътуването, като компоненти на правата на човека. Важен аспект с правното регламентиране на правата и защитата на туриста като потребител на специфичен вид продукти.

Оснонен нормативен акт в сферата на туризма е Законът за ту­ризма. Неговото приложение се урежда с подзаконови нормативни ак­тове - Наредба за регистриране на туристическите дейности, Наредба за категоризиране на туристическите обекти, Национален туристически ре­гистър, Статут за дейността на Националния съвет по туризъм.

Законът урежда организацията и управлението на туризма в България и основната му цел е да осигури условия за развитие на туризма като отра­съл с приоритетно значение. В същото време негови цели са и реализация­та на регулативните функции на държавата в сферата на туризма като:

- въвеждане на единни критерии за извършване на туристическите дейности; 
- осигуряване защита на потребителите на туристическия продукт;

- определяне правата и задълженията на лицата, имащи отношение към туризма;

- регламентиране на контрола върху туристическите дейности и ка­чеството на туристическия продукт.

Предмет на Закона за туризма са единните критерии в хотелиерството и ресторантьорството както и за част от допълнителните тури­стически услуги. Те се осигуряват чрез категоризиране на туристическите обект, което обхвата: средствата за подслон, местата за настаняване, за­веденията за хранене н развлечения, местата за упражняване на туроператорска, туристическа агентска и информационна дейност, плажовете и ски-пистнте. Чрез закона се уреждат процедурите по категоризиране на обек­тите, както и правата и задълженията на кметовете на общините и министъ­ра на икономиката по определяне на категориите. Законът предвижда принудителни административни мерки, глоби и имуществени санкции, свързани с нарушаване на изискванията и разпоред­бите на нормативната база.

Териториалните аспекти на управлението на туризма се регламенти­рат чрез Закона за устройство на териториите, Закона за местното сам­оуправление и местната администрация, Закона за адмипистративпо-териториалното устройство на Република България, Наредбата за курортните ресурси, курортните местности и курортите и други закони  и подзаконови нормативни актове.

Институционални структури и субекти на управление на туризма

Международни туристически организации

Международното институционално развитие в сферата на туризма е свързано с ООН и нейната организации ЮНЕСКО, под ръководството на която през 50-те години се разработва Програма за развитие на туризма. Редица международни форуми дават тласък на неговото развитие. На про­ведената през 1963 г. в Рим Конференция на ООН за международния ту­ризъм пътуванията се учредява Международният съюз на официалните туристически организации, преименуван през 1968 г. в Световна организа­ция по туризъм (СОТ). В нея членуват институционалните структури на много държави -министерства, комитети и официални национални органи­зации по туризъм. Основна цел на СОТ осъществяване на международно сътрудничество в редица направления, свързани с туристическата индус­трия СОТ се ръководи в своята дейност по устав, приет на 27.09.1975 г,- дата, която от тогава се чества като Световен ден па туризма. Ръ­ководен орган на СОТ е Генералната асамблея, която се свиква на четири години. Тя е приела редица основополагащи документи - „Харта за туриз­ма",„Кодекс на туризма", Резолюция за ролята на туризма за укрепването на мира, Резолюция за младежкия туризъм и др.

Световни конференции за туризъм се свикват от СОТ за  важни съ­бития в институционалното управление на туризма в световен мащаб, на които се вземат стратегически решения. През 1980 г. се приема Манилската харта за международен туризъм (Филипините). 

Международни неправителствени туристически организации

Съществуват многобройни браншови организации в различните про­фесионални сфери на вътрешния и международния туризъм - хотелиерство, туроператорска дейност, превозвачи, туристически информационни центрове и офиси, видове туризъм. Тези браншови организации имат за цел да работят в сътрудничество с националната туристическа администра­ция. В редица страни по-големите организации са представени от различни консултативни съвети като Икономически и социален съвет и Съвет за ту­ризъм, както и в парламента. В международен мащаб те се групират в неправитслствени специализирани организации. Такива са Световната асоци­ация на пътническите агенции и туроператори, Международната асоциация на екскурзоводите, Европейската федерация на конферентните центрове.

Държавно регулиране на туризма

Присъединяването на България към Европейския съюз създава нова институционална рамка за развитието на туризма, както и освобождаване­то от редица бюрократични изисквания в структурата на туристическите услуги, свързани с паспортно-визовия режим, правомощията на държавни­те органи и др.

Институционалното управление на туризма се осъществява от съот­ветните държавни органи и неправителствени организации. Техните цели са свързани със създаването на подходяща бизнес-среда за успешната дей­ност на туристическите фирми.

Държавни органи за управление на туризма са:

- министерство на културата и туризма (или съответното ресорно ми­нистерство);

- агенция по туризъм;

- областни управи;

Органи на местното самоуправление и местната администрация - общински съвет и кмет.

Функциите на държавните органи на управление са свързани с развитието и функционирането на туризма и се реализират на национално, регионално и местно равнище.

Първата група функции е свързана с развитието на туризма като сек­тор от националната икономика с приоритетно значение и се осъществява чрез:

- създаване на нормативна база за развитието на туризма, както и стандарти и изисквания за туристическите дейности и обекти, в съответ­ствие с международното законодателство и обичайната практика;

- разработване на стратегия и програми за развитие на туризма;
- провеждане на национален маркетинг, промоция и реклама в област­та на туризма;
- провеждане на стратегия за диверсификация на туристическия продукт;
- разработване на национални стратегии за продуктовите структури на туризма;
- съдействане, контролиране и координиране на изграждането на инфра- и супер структурата на туризма;
- разработване на критериите за кон­трола върху качеството на туристическия продукт;
- участие в управлението на финансите и човешките ресурси в област­та на туризма съвместно с компетентните ведомства.

Координиране на дейността по привличане на инвестиции

- осъществяване на международното сътрудничество и представлява­не на държаната пред международните организации в областта на туризма.

Функциите на държавните органи за управление на туризма са свързани преди всичко с координацията и контрола. От изключително важ­но значение за ефективността на туризма е успешната координация на дей­ността на министерствата и ведомствата, касаеща различните структуро­определящи компоненти и аспекти на управлението на туризма. 
Такива са:

- идентификацията, оценката и туристическата интерпретация на ре­сурсите, както и тяхната охрана и опазване,

- устройството на туристическите територии и свързаните с тона териториално-устройствено планиране и изграждане на туристическата база и инфраструктура;

- туристическият достъп до дестинацията и съответните въпроси, свързани с транспорта;
- гранично пропусквателния  режим;
- паспортни и ви­зови формалности;
- ред, охрана и сигурност;

- реализацията на различните видове и форми на туризъм, ценообразуването, промоцията, рекламата и дистрибуцията на туристическия про­дукт;

- санитарно-хигиенните изисквания, квалификацията на туристическия персонал, организацията на търговската дейност, снабдяването и други.

Други функции на държавните органи са тези, свързани с контрола върху качеството на туристическия продукт и дейност.

Неправителствени организации в сферата на туризма (НПО)

Неправителствените организации са изградени на доброволен принцип и са независими от държавата и властовите структури. Те реализират дейности, нямащи икономически цели (печалба). За развитие и изпълнение на функциите им държавата може да подпомага тези структури (фондации, организации, сдружения) с материални и информационни ресурси, да им делегира в определени случаи пълномощия, да им възлага поръчки и пр.

Туристическите сдружения подпомагат дейността па държавните и на местните органи на властта ча осъществяване на политиката в областта на туризма и в управлението и контрола върху качеството на туристическия продукт. 

Те им партнират чрез:

- участия в разработването на стратегии и програми за развитието на туризма на национално, регионално и местно равнище;

- участия в регистрирането на туристическите дейности и категоризи­рането на туристическите обекти;

- съдействие за реализацията на маркетинговата дейност, промоцията и рекламата на туристическия продукт;

- съдействие за повишаване на професионалната квалификация на пер­сонала в туризма;

- участие в контролната дейност и в регламентирането на професионалната етика в туризма и недопускането на нелоялна конкуренция.

Туристическите сдружения се легитимират чрез вписване в Национал­ния туристически регистър и участват в Националния съвет по туризъм при условия и ред, определен от Правилника за неговата дейност. Неправителствените организации в областта на туризма се изграждат на териториален и професионален признак и са типологизирани в три ос­новни групи - браншови туристически сдружения, продуктови туристически сдружения и регионални туристически сдружения

Българската туристическа камара (БТК) изпълнява функциите на федеративно сдружение с нестопанска цел на български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица. Координира организацията и управлението на стопанската дейност на фирмите от туристическия сектор. Изпълнява ролята на федерация, защото включва повечето от браншовите организации. Към БТК са изградени комисии за провеждане на консулта­ции по хотелиерство, ресторантьорство, обучение на персонала, финансо­ви и икономически проблеми, разработване на бизнес-програми.

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) обединява хотели и туристически комплекси, включително и малки семей­ни хотели и ресторанти. Тя работи по програма за развитие на хотелиерството и ресторантьорството в страната, осигурява участие във всички български и чуждестранни туристически борси, изложения, семинари, кон­султира и реализира провеждането на рекламни и РR кампании, ангажира се с професионална квалификация и обучение на кадри, маркетинг и стан­дартизация на хотелите. БХРА работи активно с различни държавни и об­ществени организации.

Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА) е добро­волно сдружение с нестопанска цел. Тя подпомага, представлява и защита­ва икономическите интереси на туристическите агенции и туроператорите. Член с на Световната федерация на асоциацията на туристическите аген­ции н развива активна международна дейност. Защитната си функция реа­лизира чрез Комисията по търговия и защита на потребителите, Комисия­та за професионална етика и нелоялна конкуренция. Комисията за развитие на детски и младежки туризъм.

Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) има за основна цел да развива алтернативни форми и видове туризъм. В нея чле­нуват неправителствени организации и регионални сдружения в областта на туризма, екологията и предприемачеството, общински съвети.

Българската асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ) има основен предмет на дейност насърчаване, пропагандиране и развитие на селския и екологичния туризъм в неурбанизираните райони на Бълга­рия. Освен частни лица, в БАСЕТ има и колективни членове общински съвети, селищни кметства, администрация на природни паркове, неправи­телствени организации. Асоциацията разработва национални програми за туризма на места, които са перспективни за селския и екологичния ту­ризъм, а също и Национална програма „Български екопътеки".

Българската асоциация по балнеотуризъм има за цел запазване и раз­витие на традициите на балнеологията в страната, популяризиране на този вид туризъм, координация на интересите и действията за реализацията на продукта. В нея членуват общини, балнеолечебни бази и хотели с балнеолечебна част, а също и отделни физически лица, Основни цели са запазва­не и развитие на традициите на балнеологията, изработване и изпълнение на Национална стратегия по балнеология и балнеотуризъм в сътрудничес­тво със законодателната и изпълнителната власт.

Бургаската регионална туристическа асоциация обединява местни туристически сдружения  н регионални браншови организации в Бургаска област и има ча цел да подпомага и насърчава туризма в региона и да рабо­ти за развитието му като туристическа дестинация. Член е на Националния съвет по туризъм. Регионалното сдружение за развитие на туризма „Северозападен Балкан" е учредено през 2001 г. Регионалната асоциация „Родопи" е създадена през 2003 г. в град Смолян от представители па туристически организации и фирми, органи па местно самоуправление и държавни институции.