Лекции по Икономика

10. Обща селскостопанска политика: селско развитие

Общата селскостопанска политика (ОСП) се създава с пред¬ложение на Европейската ккомисия от 30 юни 1960г. и започва да функционира от януари 1962г. на база основните принципи на единния пазар, преференциите на Общността и финансовата со¬лидарност. Договорната регламентация е уредена в чл. З/е/ "обща политика в областта на селското стопанство и на риболова" и чл. 32-38 от Договора за ЕС. Съгласно чл. 32 от ДЕС "общият пазар се разпростира върху селското стопанство и търговията със селскостопански продукти”, чл. 33 определя целите на общата селскостопанска политика, а чл. 34 описва стъпка по стъпка разви¬тието на аграрната политика на Съюза и условията за организи¬ране на пазара със селскостопански продукти. Най-общо тази по¬литика включва подкрепа на вътрешните цени и доходите както чрез интервениране и външна защита, така и чрез различни помощи и плащания за производителите и преработвателите на сел¬скостопански продукти. В повечето случаи такива плащания завишават равнището на цените на селскостопанските продукти на вътрешния пазар на ЕС над това на световните пазари. През годините ОСП се превръща в най-значителната обща политика и централен елемент на институционалната система на ЕС.
І.Целите на общата селскостопанска политика (чл. 33, ал. 1 от ДЕС) са:
-увеличаване на производителността в селското стопанство чрез развитието на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производ¬ство и максимално използване на производствените фак¬тории в частност на работната сила;
-осигуряване по този начин на приемлив жизнен стандарт за селскостопанската общност и в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, ан¬гажирани в селското стопанство;
-стабилизиране на пазарите;
-осигуряване на наличност от доставчици;
-гаранции, че доставяните продукти достигат до потребителите на приемливи цени.
При изработването на общата селскостопанска политика и специфичните методи за нейното прилагане се отчитат (чл. 33 ал. 2 от ДЕС):
-специфичният характер на селскостопанската дейност, оказващ влияние върху социалната структура на отрасъла и произтичащ от структурните и естествените неравен¬ства между различните селскостопански региони;
-необходимостта да се въздейства за постепенното осъщест¬вяване на нужните промени;
-фактът, че в държавите-членки селското стопанство пред¬ставлява сектор, тясно свързан с икономиката като цяло.
ІІ.Политика на пазарен контрол и преструктуриране
Развитието на селскостопанската политика съобразно чл. 34 от ДЕС се осъществява в няколко направления/ политики, които се реализират в следните аспекти:
-Политика на пазарен контрол
*пазарни регулации- включват интервениране, компенсации и правила за външна търговия;
*ценова политика- установяване на минимални цени по обективни критерии;
*доплащания по гарантирани цени.
-Структурна политика
*въздействие върху производствените фактори;
*подобряване на производствените условия;
*финансиране на такава политика на равнището на ЕС.
Ключов елемент на пазарната и ценовата политика е органи¬зацията на пазара със селскостопански продукти, която отделя вът¬решния от световния пазар. Тази политика се осъществява с цел подпомагане ефективното функциониране на пазара на селскостопапски продукти, недопускане на натрупването на излишъци от прилагането на определени инструменти, както и за преодолява¬нето на небалансираностите в социалното развитие на селскостопанските райони.
Политиката на пазарен контрол, осъществявана в рамките на ЕС, се основава на съобразяването с три принципа:
-Единен пазар иа селскостопански продукти, който е част от ЕВП на ЕС и подпомага свободното движение в рамките на ЕИП. Това обуславя възможността да се образуват единни цени и задължението да се прилагат еднакви инструменти за регулиране на пазара от всички страни-членки. Единността на пазара се изразява и в защитата му на външните граници на Съюза, прилагането на единни правила за здравен и санитарен контрол, както и контрол върху спазване на правилата за конкуренция.
-Приоритет на продуктите, произведени в ЕС. Тази регулация обуславя приоритетност на селскостопанската продукция на ЕС в случаите, когато вносът може да е на по-ниски цени. В такъв случай се използват субсидии, които да предпазят от натиска на вноса и да поддържат равнището на вътрешните цени, както и използването на импортни такси.
-Финансова солидарност на страните-членки. Политиката на пазарен контрол и разходите за подкрепа на селскосто¬панското производство се покриват от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), с два сектора- "Гарантиране" и "Ориентиране". Той се формира в рамките на бюджета независимо от приноса на отделните държави и равнището на импортните такси върху селскостопанските продукти.
Правилата за регулация в рамките на единния пазар на селско¬стопански продукти включват следните системи за пазарен контрол:
-Гаранции и интервенционни цени. Подкрепата на цените се прилага за около 70% от селскостопанските продукти и се изразява в гарантиране на цените и външна защита. Гаранциите се използват за поддържане на минимални цени, с които интервенционните агенции изкупуват продуктите за регулиране на пазарното предлагане и съхраняването на продукцията. Тази мярка се прилага върху по-голямата част от производството, основно при зърнените култури, захарта и млечните продукти. Подобна схема съществува и за свинското месо, плодовете и зеленчуците, трапезните вина, като въздействието е предимно за подкрепа на тяхната преработка. Стоките, които не могат да бъдат продадени на интервенционната цена, се изкупуват от държавните интервенционни агенции. Поради големите разхиди този механизъм има ограничено приложение, като постепенно се заменя с поддържането на производствени квоти за отделните производители.
-Ограничено свооооно ценообразуване. Такава регулация обхваща около 25% от селскостопанските продукти извън гарантираните цени по отношение на вноса от трети страни и включва цените на яйца, пилешко месо, някои плодове и зеленчуци (обикновено извън тези в първата група), цветя и вина без трапезните. Това са продукти, които не се приемат за основни храни, често имат кратък производствен цикъл, поради което при тях вместо гаран¬тирани цени по-често се прилагат ограничения за вноса чрез такси и рестрикции. Външната защита се осъществява чрез мита, а ако цените паднат под този праг, се въвеждат и допълнителни такси.
-Извънредни плащания, които се отнасят за определено качество на продукцията. Такъв тип въздействия са налице в рамките на международните споразумения, които позволяват субсидиране на националното производство в случаите на високи производствени разходи и високи потребителски цени. Тук се включва покриването на раз¬ходи за производството на зехтин пропорционално на ко¬личеството произведена продукция, субсидии на хектар, за брой животни и др. Особено място заемат преките субсидии, които се прилагат под формата на допълнителни и изравняващи субсидии, особено за подкрепа на потреби¬телските цени. След реформата субсидиите се насочват предимно към преработването на селскостопанската продукция..За маслините, тютюна и твърдата пшеница про-изводителите получават субсидия към пазарната цена, подкрепена от външна защита и интервенционни мерки. Изравнителни субсидии се дават само за продукти, които се произвеждат в Общността в ограничени количества- лен и коноп, памук, коприна, хмел, семена и сухи храни.
Най-често прилаганото средство са интервенционните цени, които в рамките на общата селскостопанска политика се поддържат на възможно най-високите равнища и влияят в най-голяма степен върху доходите на фермерите. Поради това те са обект на дискусии в Съвета на министрите и в Европейския парламент и заемат важно място в процесите на вземане на решения.
Нарастващо значение в ОСП заема преструктурирането на отрасъла. Това в значителна степен го приобщава към общия проблем на небалансираностите в ЕИП, обобщен в структурните политики и дейността на техните фондове. Въздействията със структурен характер включват:
-Подкрепа на мениджмънта, което се изразява в поощряването на инвестиции в технологично преструктуриране чрез инвестиционни субсидии. Важно място в това направление заема стимулирането на образованието и повишаването на квалификацията на заетите в отрасъла. Повишаването на квалификацията в областта на управлението е свързано и с програми за обучение по ефективно управление на ресурсите, както и с развитието на мрежи от консултантски агенции в областта на агробизнеса.
-Развитие на каналите за продажби и преработка на селскостопанската продукция. В тази насока голямо внимание се отделя на субсидиране развитието на тьржища, опаковка и бутилиране, замразяване и други форми за насърчаване на търговията със селскостопански продукти. Стимулират се и групи от производители, които са активна страна в диалога с потребителите.
-Преодоляване на големите регионални различия в производителността. Това е значителен проблем предвид миграцията от изостаналите райони, към които са насочени програми за алтернативна заетост и интегрирани програми за регионално развитие.
Прилагането на ОСП превърна отрасъла във важна част от ЕВП. В сравнение с останалите сектори обаче ръстьт му в значи¬телна степен изостава, като респективно с това намалява и заетостта в него.
Провеждането на политиката на регулиране и организиране па пазара на селскостопански продукти доведе до значителни про¬мени в структурата на фермите, особено по отношение на оптималния им размер. В резултат от това намаля делът на малките ферми, а средният размер на фермите се удвои. Нараства значително и производтелността в отрасъла, осооенов страни като Нидерландия и Дания.
Може да се отбележи, че значителните структурни проблеми в сепското стопанство правят необходимо съчетаването и интегри¬рането на структурните програми в рамките и на другите струк¬турни попитики, предвид комплексния характер на проблемите със стопанската структура на ЕИП. Особено място в тази насока заема сектора "Ориентиране" на ЕФОГСС. Нарастващото значение на този сектор е основание за тясното му сътрудничество и с другите структурни фондове.
ІІІ. Инструменти на Общата селскостопанска политика
Организацията на общия пазар на селскостопански продукти се осъществява чрез интервениране в цените на вътрешния пазар, контрол върху равнището на вноса и ограничаване на производ¬ството, въздействие върху производствените условия с подкрепа на производителите и отношенията между тях, стимулиране на маркетинговите структури, субсидии за компенсиране на неблаго¬приятните природни условия, специални програми за изостава¬щите райони и средиземноморските страни.
Основен инструмент на ОСП е Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), който изразява принципа на финансовата солидарност на ЕС. Той е най-голямото бюджетно перо и обхваща приблизително 47% от бюджетните разходи.
Сектор "Гарантиране" покрива разходите за организиране на пазара и мерките за селско развитие, които допълват подкрепата в регионите извън цел 1, както и ветеринарните разходи и мерките за информиране за приложението на ОСП, като ангажира около 90% от разходите.
Сектор "Ориентиране" финансира другите разходи за селско развитие- финансиране на структурни изменения- модернизация и технологично обновление, маркетинг и преработка на продук¬цията, диверсификация и т.н., като обхваща около 10% от разхо¬дите. Този сектор сътрудничи и с другите структурни фондове за финансиране на селските райони. Предвижданите изменения в тази насока включват развитие на регионалната децентрализация на мерките и разширяване прилагането на ко-финансирането.
За финансиране от ЕФОГСС всяка страна трябва да представи на Комисията:
-подробна информация за органите и институциите, които са акредитирани да осъществяват плащанията;
-където има акредитирана повече от една агенция- подробна информация за институцията, отговорна за сьбирането на данните, предоставяни на Комисията, и осигуряваща хармонизирането и прилагането на регулациите;
-имената, статута и нормативния акт за акредитиране на агенцията за плащане;
-подробности за условията- административни, счето¬водни, вътрешен контрол- при които се прилагат регулациите на ЕС в рамкитенаОСП.
Лицензираните агенции в страните-членки осъществяват шащанията съобразно правилата и ежемесечно представят отчети на Комисията. Финансовите ресурси, които се покриват от ЕФОГСС, се отпускат под формата на аванси за покриване не необходимите разходи. Допълнително се предоставят средства под формата на работен капитал за прилагането на програмите за селско развитие. Комисията осъществява изравняването на сметките и осьществява контрол върху извършваните плащания.
За програмния период 2000-2006г. за ко-финансиране на програмите за селско развитие в страните-членки по линия на ЕФОГСС сектор "Гарантиране" ще се отпуснат 4339 млн. евро. Освен това ще се покрият от 50 до 75% от разходите за информи¬ране и разпространяване на Европейския модел на селско стопан¬ство сред фермерите, основно по линия на семинари визити, публикации и др.
ІV. Селско развитие
Глобализацията на световната търговия, нарастващите изисквания към качеството от страна на потребителите и разширяването на ЕС са значителни предизвикателства към Европейското селско стопанство. Промените са свързани не само с пазарите на селскостопански продукти, но и със състоянието на местните икономики в селските райони и бъдещето на сектора. Това обуславя потребността от насочване към балансирано развитие на селските райони, които са 80% от европейската територия. При това съчетаването на ОСП и селското развитие трябва да допринасят за икономическото и социално сближаване в ЕС. Така новата политика на селско развитие ще бъде "втори стълб" на общата селскостопанска политика. Като съществена част от Европейския модел на селско стопанство тя ще укрепи и разшири рамката за гарантиране на бъдещето на селските райони и ще стимулира поддържането и създаването на заетост. Политиката на селско развитие се основава на следните принципи:
-Многофункционалност на селското стопанство- свързано както с производството на хранителни продукти, така и с развитието на различни услуги за фермерите.
-многосекторност и интегрираност- насочено към диверсифициране на селската икономика, създаване на източници на доходи и заетост, както и защита на селското етнографско наследство.
-Гъвкавост на помощите за селско развитие, базирано на допълняемостта, стимулиране на децентрализацията и кон¬султациите на регионално, местно и партньорско равнище.
-Прозрачност при прилагането и управлението на програмите, основаващо се на опростени процедури и регулации.
Съществен елемент на новата политика е прилагането на нов метод на интегриране на различни политики, които да гарантират устойчиво и балансирано развитие на европейските селски райони. Главните направления на това развитие са:
-въздействие върху селскостопанския и горския сектор;
-повишаване конкурентоспособността на селските райони;
-опазване на околната среда и селското етнографско наследство.
Политиката на селско развитие включва прилагането на след¬ните мерки:
-Инвестиции във фермерство- за модернизиране, обо¬рудване, подобряване условията на работа и труд. Ще се покриват разходи до 50%, (до 55% за проекти на млади фермери) в изостаналите райони и до 40% (до 45% за проекти на млади фермери) в другите региони.
-Развитие на човешките ресурси- главно привличането на млади фермери (еднократна помощ от 25000 евро или субсидии за сключени заеми на същата стойност), по-ранно оттегляне от заетост на фермери и работници под 55 години (помощта за фермери е до 150 000 евро, но не повече от 15 000 годишно и за работници 35 000, съответно 3500 годишно), квалификация- усвояване на нови методи за производство на качествени продукти и опазването на околната среда.
-Подпомагане на изостанали райони и райони, обект на екологични ограничения, определено на база от 25 до 200 евро на хектар.
-Развитие на горското стопанство- подкрепят се финансово собственици на гори (физически и юридически лица, местни власти) за инвестиции за икономическо, еколо¬гично и социално развитие, производство и маркетинг на дървесина, създаване на сдружения на заети в дърводобива, устойчиво развитие и околна среда и др. Плащанията ще бъдат за подобряване на мениджмънта (не повече от 5 години), за компенсиране при залесяване за период от 25 години (725 евро на хектар за фермери и асоциации и 185 евро на хектар за други частни собственици).
-Развитие и маркетинг на селскостопанските продукти-подкрепят се инвестиции до 50% от разходите в региони, покрити от цел 1 и по 40% за другите.
-Агроекологични мерки- ще се подпомагат програми за пеггодишен период, като помощта ще бъде до 600 евро на хектар за едногодишни зърнени култури, 900 за специ¬фични многогодишни и 450 за друг тип земеделие.
-Мерки за общо развитие на селските райони (съобразно чл. 33 от ДЕС)- засилване и консолидация на земята, развитие на услуги и маркетинг на качествени продукти, развитие на селските икономики и населените места, децентрализация па дейностите, управление на ресурсите, развитие на туризма и опазването на околната среда, подобряване на финансирането.
Финансирането на селското развитие ще се осъществява чрез прилагане от структурните фондове на принципите на програмирането. Програмите са три типа:
-Хоризонтални програми за селско развитие- прилатани главно по линия на ЕФОГСС/ Гарантиране, отразявайки ролята на селското развитие като "втори стълб на ОСП".
-Програми за регионите, покрити от цел 1- целеви регио¬нални програми като елемент от политиката на икономи¬ческо и социално сближаване.
-Програми, допринасящи за ре конверсия в селски региони, покрити от цел 2, които са тясно свързани с приложението на други структурни фондове.
V. Бяла книга на Комисията за безопасни храни и създаване на Регистър на фермите
Приемането на Бялата книга цели разработването на мерки за по-голяма степен на защита на потребителите на храна в ЕС. Тя е програма за законодателни реформи и създаване на Регистър на фермите и други институции с оглед подобряване стандартите за безопасност на храните. Основен принцип на политиката на безопасност на храните е комплексният интегриран подход при строго дефиниране на отговорностите на ОСП и индустриалната политика и за повишаване конкурентоспособността на европейската хранително-вкусова промишленост. Главните инициативи са:
-Създаване на Европейска институция за храни.
-Разработване на законодателство за безопасност на хра¬ните, базирано на принципите:
*отговорност на лицата, заети с производството и пре¬работката на храни;
*определяне състава на фуражите;
*анализ на риска с научни оценки, управление и информация;
*прилагане на принципите на превенция, ако е необходимо.
-Контрол върху приложението на законодателството- създаване на критерии от Комисията, принципи на прилагането им и сътрудничество между националните ин¬ституции.
-Информиране на потребителите.
-Мерки на международно равнище.
VІ. Инициативи на ЕС
Инициативата LEADER+- за селско развитие е една от чети¬рите финансирани в рамките на приложението на структурните фондове. Тя е насочена към насърчаване и подкрепа на висококачествени и амбициозни интеграционни стратегии за местно селско развитие и ще оказва съществено въздействие върху сътрудничеството и създаването на мрежи между селските райони. Като правило всички селски райони могат да се финансират от инициативата, но ще се предпочитат най-добрите проекти по направления 1 и 2, като същевременно ще се прилагат други качествени критерии. Получа¬тели на средствата ще бъдат "Местни групи за действие", създадени от партниращи си региони.
Инициативата LEADER+ има следните направления:
-Направление 1- подкрепя интеграционни и иновативни стратегии за селските райони на база партньорството на местно равни¬ще и приоритет за инициативи насочени към местното население.
-Направление 2- подкрепя междурегионалното и транснационалното сътрудничество.
-Направление 3- създаване на мрежи между селските райони на ЕС, които получават или не средства по инициативата за включването им в селското развитие.
За програмния период 2000-2006г. ще бьдат отпуснати 2020 млн. евро по линия на ЕФОГСС, сектор "Ориентиране". В регионите, покрити от цел 1, ще се финансират до 75% от разходите по LEADER+ и до 50% от общите разходи в други региони.
VІІ. Предприсъединителна помощ за разширяването на ЕС- програмата Сапард (Sapard)
Програмата Сапард е предприсъединителен инструмент за ко-финансиране на програми за селско развитие в кандидатстващите държави Полша, Унгария, България, Чехия, Латвия и Словения, с което да се подпомогне подготовката им за членство в ЕС. В своите планове страните-кандидатки трябва да гарантират, че приоритет се дава на мерките, целящи подобряване на пазарната ефективност, стандартите за качество и хигиена, както и мерките за създаване на нови работни места в селските райони в съответствие с изискванията за опазване на околната среда.
Основните условия за стартиране на програмата са разработването на одобрен от Европейската комисия Национален план за развитие на земеделието и селските райони, и сьздаването на Акре¬дитирана агенция по прилагане и разплащане (Агенция по Сапард), както и подготовка на надеждна система за прилагане, мониторинг контрол на програмата.
При разработването на програмите трябва да се имат предвид следните принципи:
-Действията за развитието на селските райони да са интегрирани с други мерки на тази политика.
-Подобряването на конкурентоспособността на земеделските стопанства и преработвателните предприятия да се съчетават с усъвършенстване на инфраструктурата за на¬появане на земята и маркетинга на земеделските продукти.
-Насърчаване на устойчивото развитие в селските райони чрез повишаване конкурентоспособността на селскостопанския сектор, стимулиране на алтернативна заетост и подобряването на предлагането на услуги, развитие на инфраструктурата и културата в селските райони.
-Селските общности да координират дейностите си на надрегионално равнище за осигуряване на съвместимост между общинските и националните цели на развитие.