През последната трета на 19в. възниква ново научно направление в икономическата теория, фундамент на което е маржинализмът. След историческата школа голямо събитие в икономическата теория е маржинализмът. За да се подчертае смисълът на това явление в икономическата литература се квалифицира като маржинална революция. Терминът маржинална революция, според Марк Блауг, се използва за да се обяснят почти едновременните явления в началото на 70-те години на 19в. на принципа на пределната полезност с автори Джевънс, Менгер, Волрас. Предпоставки за появата на маржиналната революция са свързани с критичното отношение към трудовата теория на стойността и на обстоятелството, че е подценила анализа на влиянието на потребителската стойност на стоката за да се аргументира потребителското търсене, ролята на субективната оценка на купувача при определяне на цената. Този и други въпроси са насочили вниманието към отговори, излизащи извън рамките на трудовата теория на стойността и е наложило прилагането на друго виждане за предмета и методологията на теоретическото познание. Маржинализмът има свои предпоставки в лицето на идеи, представляващи алтернативи на трудови теории на стойността. Например Жан Батист Сей твърди, че в основата на стойността на стоката е нейната полезност и субективното отношение на индивида към нейната полезност. Той приема, че полезността е 1-ят фундамент на цената на стоката.; но в лицето на различни автори подобни идеи са откъсачни, оценяват се като предтеча на маржинализма без да е изградена цялоцтна система от възгледи. Подобна система започва да се разработва най-напред от посочените автори Джевънс, Менгер и Волрас. Джевънс (Англия) публикува труда „Теория на политическата икономия”, през същата година Менгер (Австрия) „Основи на икономическата икономия”, Валрас (Швейцария) – „Елементи на чистата политическа икономия”. Те са единодушни, че полезността има субективна природа, която се променя според притежаваните блага. Обръщат главно внимание върху полезността на последната единица стока и отношението на купувача към нея. И 3-та автори с подходящи примери доказват, че полезността на последната единица стока намалява с увеличаването на нейното количество. Така се създава нова теоретична концепция – концепция на пределната (маржинална) полезност и законът за намаляващата пределна полезност. Тази концепция стана основа на маржиналния анализ – изследване на пределните прирасти на икономическите показатели. Значението има различни измерения за домакинството и фирмата.
В светлината на това главно в пределния анализ, е че придържайки се към него икономическите субекти трябва да се стремят към подобряване на своето положение – фирмата - на финансовата си стабилност и конкурентно присъствие на пазара, потребителят – своето благо състояние.
Успоредно с появата на маржиналната революция в тези три европейски държави се оформят три школи – австрийска, кеймбриджска и лозанска (математическа). Относно 3-те школи заслужава внимание да се изтъкнат по-важните методологични принципи и теоретични положения, които са характерни за тях.
За маржиналната революция е характерно, че неговите представители извеждат общите закони на икономиката от анализа на поведението на отделния индивид, а не от изследването на обществото като цяло. В тази връзка се появява субективизмът. Маржиналистите отдават изключително значение на субективните мотивации на индивида. Приемайки тази мотивация, маржиналната революция променя посоката на анализ. Вместо изследване на отношенията между класите при производство и разпределение на богатствата, те отделят главно внимание на изучаване отношението на чвека към вещта. С това маржинализмът прокламира създаването на чиста (неутрална) икономическа наука и за да го подчертаем заменя термина политическа икономия с термина икономикс. В началото на 20в. в Англия и други англоезични страни започва преподаване на учебни курсове по „икономикс”.
Стъпили на тези методологични позиции общото, което обединява различни преставители на маржинализма се отнася до споделяне на следните по-важни теоретични положения:
- пределната полезност е фундаментална категория на маржиналния анализ;
- закон за намаляващата пределна полезност;
- приемане за централен проблем на икономическата теория рационалното разпределяне и използване на ограничените ресурси
- принцип на максимизирането – поведението на всички икономически субекти е насочено към повишаване полезността на всички налични ресурси
- въпросът за пазарното равновесие като условие за максимизиране на полезността, анализът на което включва изследване на фактора време
- тезата за прилижимостта на равновесието в краткосрочен период – следоватено теорията на равновесието е статична
- концепцията за икономическия човек придобива обогатена характеристика, но маржиналната револяция интерпретира икономическия човек като рационално същество, което е изправено пред проблема за избор на варианти за най-доброто разпределение и използване на орраничените ресурси.