І.Цели на политиката за изследвания и развитие
Договорът за ЕС (чл З/n/) определя като важен приоритет „насърчаването на изследванията и технологичното развитие", като „ЕС си поставя за цел укрепването на научния и технологичния потенциал на индустрията и стимулиране на нейната конкурентоспосообност на международно равнище, като подпомага всички изследователски дейности в рамките на другите глави от Договора" (чл. 163). От тази гледна точка Съюзът ще подкрепя "включването на предприемачите, научните центрове и университетите в дейностите във връзка с изследванията и технологичното развитие, сътрудничеството за използване потенциалите на вътрешния пазар и премахване на правните и фискални пречки за това".
За осъществяването на тези цели ЕС предприема редица дей¬ности, допълващи политиките на страните-членки (чл. 164 от ДЕС)
-прилагане на изследванията, технологичното развитие и де¬монстрационните програми чрез насърчаване на сътрудни¬чеството с и между предприемачите, научните центрове и университетите;
-стимулиране на сътрудничеството в областта на научните изследвания, технологичното развитие и представянето в ЕС с трети страни и международни организации;
-разпространение и оптимизиране на резултатите от дей¬ностите на Съюза в областта на изследванията, технологичното развитие и представянето;
-насърчаване на квалификацията и мобилността на изсле¬дователите в ЕС.
По такъв начин политиката в областта на изследванията и развитието е насочена главно към укрепване на научния и техноло¬гичния потенциал на индустрията, засилване конкурентоспособността в международен аспект и развитие на всички необходими научни изследвания. Такъв подход се обуславя от факта, че в ЕС броят на заетите с изследвания във фирмите и като дял от трудо¬способното население е значително по-малък, отколкото в САЩ и Япония.
Освен това, разгледано по страни и по сектори- публичен (правителствени изследователски организации и университетите) и частен, в рамките на ЕС съществува голямо разнообразие в приори¬тетите при разходите като съотношение към БВП. ЕС изразходва значително по-малко средства като дял от БВП за изследвания и развитие в сравнение със САЩ и Япония въпреки значителното разнообразие между отделните държави-членки.
В повечето страни на ЕС разхо¬дите за изследвания са приоритет на частния сектор при значително по-малко участие на държавата. Най-силно е стимулирането на научни изследвания в най-развитите държави като Швеция, Финландия, Франция, Великобритания, Германия- значително над средното за Съюза. Ако се направят оценки за заетите в тази сфера по сектори в страни от ЕС, най-голям е делът им в компа¬ниите и университетите на скандинавските държави.
Коригирането на технологичното изоставане е приоритет за ЕС, поради което се стимулират предприятията (вкл. МСП), научноизследователските центрове и университетите при техните дей¬ности в областта на научните изследвания и технологичното развитие. Подкрепата на сътрудничеството е насочена към подобряване възможностите на предприятията за използване на потенциала на вътрешния пазар и създаването на европейска технологична общ¬ност. За целта "ЕС ще стимулира координирането на дейностите със страните-членки с цел взаимната съвместимост на прилаганите политики" (чл. 165 от ДЕС).
В досегашната си практика ЕС подкрепя реализирането на редица програми за развитие, които са финансирани от бюджета и се оценяват като съществен принос за повишаване конкурентоспособността на европейската индустрия и за преодо¬ляване на технологичното изоставане.
Научни и технологични програми в ЕС
| Програма | Съдържание |
| ESPRITE | Европейска стратегическа програма за изследвания и развитие в информационните технологии, съсредоточена в областите микроелектроника, софтуер, обработка на информация, офисни и компютърни системи. |
| RАСЕ | Изследвания и развитие на нови комуникационни технологии, за създаването на общоевропейска комуникационна мрежа. |
| ВRITЕ | Фундаментални изследвания в индустриалните технологии на Европа, за разработване на нови технологични решения в традиционните отрасли. |
| ЕURАМ | Европейски изследвания за разработването на нови материали. |
| FАSТ | Прогнози и оценки в науката и технологиите. |
| СОМЕТТ | Европейска програма за развитие на образованието и квалификацията в технологиите. |
| ВRIDGЕ | Биотехнологични изследвания за иновации, развитие и растеж в Европа. |
| SРRINТ | Стратегическа програма за иновации и технологичен трансфер. |
| ЕUREKА | Програма, която включва проекти в областта на достъпа до пазара, околната среда, малките и средните предприятия, високи технологии. Освен страните от ЕС програмата включва и тези от ЕАСТ. |
Не всички програми обаче се оценяват като успешни, поради което са критикувани за отпуснатите значителни средства и скромните резултати. Най-големите от тях са:
| Програма | Съдържание |
| JESSI | Съвместна европейска подмикронова силициева инициатива, за развитие на микроелектронен чип, и създаване на европейска полупроводникова индустрия. |
| НDТV | Програма за развитие на електрониката, нови микрочипове и телевизия с висока разделителна способност. |
ІІ.Инструменти на политиката за насърчаване на изследванията и технологичното развитие
1.Основен инструмент за реализирането на изследователската политика са многогодишните рамкови програми, които подпо¬магат организирането и финансовата подкрепа на сътрудничест¬вото между университетите, научните центрове и индустриите, вкл. МСП. Те обхващат дейностите на ЕС и се приемат от Съвета на министрите след консултации с Икономическия и социален комитет (чл. 166 от ДЕС). Отпуснатите средства по рамковите програми нарастват, предвид важното им място. Рамковата програма включва:
-определяне на научни и технологични цели съобразно дей¬ностите, предвидени в чл. 164 и съответните приоритети;
-дефиниране на рамките на всяка дейност;
-фиксиране на максималния обем на средствата и детайлизиране на правилата на финансово участие в Рамковата програма, съответните направления и всяка предвидена дейност.
2.Рамковата програма се осъществява чрез специфични програми, които определят дейностите, продължителността им и финансо¬вите средства. Те се реализират чрез:
-Действия със съвместна финансиране- включват изследователски проекти в основни научни направления, които до 50% се финан¬сират от бюджета. В тях участват университети, лаборатории в частния сектор, компании и изследователски центрове от раз¬лични страни-членки.
-Концентрирани въздействия- реализирани със 100% финанси¬ране от ЕС и координиране на национално финансирани проекти.
-Собствени изследвания на ЕС- осъществявани от Съвместния изследователски център. Той провежда научни изследвания, свързани с гражданите на Европа и индустрията, ядрената безопасност, нови материали и сателитни наблюдения. Част от дейностите имат и търговски характер, осъществяват се съвместно с индустрията, както и с национални изследовател¬ски лаборатории. Институтите на Съвместния изследователски център, разположени в Белгия, Германия, Италия Нидер¬ландия и Испания, са:
*Институт за контрол на материалите и мерките
*Институт за трансуранови елементи
*Институт за нови материали
*Институт за системи, информатика и безопасност
*Институт за околна среда
*Институт за пространствени изследвания
*Институт за здраве и защита на потребителите
*Институт за изследване на пови технологии
3.В европейските програми се предвиждат и изследвания на социалните аспекти на научното и технологичното развитие, образованието, квалификацията и социалната интеграция. Основните направления могат да се обобщят в няколко области- енергетика, интелектуални ресурси, информационни и комуникационни технологии, индустриални технологии и нови материали, околна среда, научни и технологични изследвания.
4.Наред с реализацията на многогодишните рамкови програми попитиката на ЕС за изследвания и технологично развитие включва и следните специфични инструменти:
-Целеви въздействия. Осъществяват се от 1995г. и включват осем направления на стимулиране изследванията и техно¬логичното развитие в областта на индустриалната конкурентоспособност, заетостта и качеството на живот. Целе¬вите въздействия се насочват към насърчаване координа¬цията на европейските изследвания с националните.
-Специални мерки за малките и средните предприятия пред¬вид факта, че те нямат достатъчно средства за осъществя¬ване на изследвания и подготовка на предложения за проекти. ЕС подпомага финансово подготовката на проекти на изследователски институции, които разработ¬ват проекти, предназначени за МСП.
Новите направления са очертани в Бялата книга за растежа, коикурентоспособността и заетостта, където се акцентира на енергични мерки в посока към международното технологично развитие. ЕС предвижда използването на инициативи, програми и фи¬нансови механизми за развитието на телекомуникациите, информационните технологии и иновациите. Предвижда се разширяване¬то на трансевропейските мрежи по линия на изграждането на трансевропейска телекомуникационна мрежа, отворена към нови пазари, както и общо информационно пространство, допълващо ЕВП.
ІІІ.Европейското изследователско пространство
Идеята за европейско изследователско пространство е обусло¬вена както от изоставането на ЕС в областта на развитието и при¬ложението на научните изследвания, така и в контекста на бъде¬щото развитие на Съюза като базирано на знанията общество, съобразно решенията от Лисабон. В същото време предстоящото разширяване дава възможност да се увеличи броят на изследовател¬ски институции, които да се свържат в общи форми на действие, и да се подобри организацията на изследванията в ЕС. За целта трябва да се имат предвид съществуващите форми на европейско научно и технологично сътрудничество, регионалните потенциали и международните направления европейското изследователско пространство се дефинира в следните области:
-Изграждане на мрежи от съществуващите центрове за квали¬фикация в ЕС и на виртуални центрове чрез нови интерак¬тивни комуникационни инструменти.
-Общ подход към нуждите и средствата за финансиране на го¬леми изследователски съоръжения в Европа.
-Съвместно осъществяване на национални и европейски изсле¬дователски дейности и тясното сътрудничество между раз¬личните научни и технологични организации.
-По-добро използване на инструментите и ресурсите за стиму¬лиране на инвестициите в изследвания и иновации.
-Създаване на обща система за научна и техническа оценка на приложението на политиките.
-Разширяване на мобилността на човешките ресурси:
*по-голяма мобилност на изследователите и въвеждане на европейско направление на научните кариери; повиша¬ване ролята и мястото на жените в изследванията;
*стимулиране на младите хора да се включват в изследва¬нията и да правят кариера в науката.
-По-голямо изследователско сближаване в ЕС в областта на най-добрите практики на трансфер на знания на регио¬нално и местно равнище и по отношение ролята на регио¬ните в европейската научна сфера.
-Обединяване на научните общности, компании и изследова¬тели от Западна и Източна Европа.
-Засилване на привлекателността на Европа за изследова¬тели от целия свят.
-Създаване на общи социални и етични ценности в научната и технологичната област.
За осъществяването на тези цели в ЕС се прилагат редица инструменти и форми на въздействия, съобразно спецификата на областите и участниците в процеса. Предвид ограничеността на фи¬нансовите ресурси, те са концентрирани в следните инструменти:
-изследователски дейности- създаване на мрежи от нацио¬нални програми, центрове за квалификация, широкомащабни изследователски проекти;
-развитие на изследвания и иновации за стартиране на бизнес, особено за МСП;
-разширяване и диверсифициране на изследователски инфраструктури;
-развитие на човешките ресурси;
-наука, общество и граждани- подкрепа за изграждането на европейска система за научна оценка, насочване на из¬следванията към нуждите на обществото и диалог между тях, мястото на жените и развитие на етични норми.
Така предложените направления и инструменти за изграж¬дане ю на европейско изследователско пространство поставят вьпроса за бъдещото приобщаване на страните-кандидатки за членство. Важността на проблема произтича от недостатъчното финансиране на научните и технологичните дейности в тези държави- значително под средното за ЕС. В същото време Петата рамкова програма, която се осъществява в периода 1998-2002г., дава възможност за участие и на тези държави и финансиране от страна на Съюза на съв¬местни изследователски проекти със страни-членки.
