Стратегическото мислене е важен и нужен компонент от стратегическото ръководене на организацията. В света настъпват глобални промени, които обуславят края на епохата на неограничените възможности, неограничените ресурси и неограниченото време. Стратегическото мислене представя нови идеи и оформя нови възгледи за бъдещото развитие. То е насочено към извличане на ползи от измененията в обкръжаващата среда чрез преориентиране на организацията.
Стратегическото мислене е ориентирано към постигането на дългосрочни завоевания и представлява антипод на традиционното мислене, което е насочено към реализирането на краткосрочни постижения. В него успешно се съчетават разумът и интуицията, обуславящи абстрактното и конкретното мислене на мениджърите. Абстрактното мислене е насочено към създаването на стратегически виждания за бъдещето на организацията, които се излагат в управленската философия на нейните мениджъри. Компанията според К. Мацушшпа1, основател на японската корпорация „Мацушита Илектрик", за да си осигури стабилен растеж, трябва не само да се адаптира към обществените промени, но и да взема необходимите мерки в очакване на промените. Тя може да бъде преуспяваща само когато подпомага развитието на човешкото общество чрез своята дейност. Конкретното мислене изисква разкриване на естеството на стратегическия проблем и предлагане на подходящо стратегическо решение. То трябва да е насочено към създаването на конкурентни предимства на компанията чрез умело използуване на възможностите в обкръжаващата среда. Необходими са значителни усилия за спечелване и задържане на инициативата в конкурентната борба, което е свързано с решаването на следните проблеми:
• изясняване на същността на бизнеса;
• идентифициране и използуване на основните фактори за успех в бизнеса;
• сегментиране на пазарите за търсене на конкурентни предимства;
• използуване на подходящи стратегии въз основа на анализиране на възможностите в обкръжаващата среда;
• предвиждане на реакцията на конкурентите и противодействуване чрез съответни конкурентни стратегии;
• контролиране на инициативата в избраните целеви пазари;
• преразпределяне на фирмените ресурси за постигане на стабилен растеж и др.
Стратегическото мислене е необходимо на всички етапи на стратегическото ръководене. То представлява непрекъснат процес, който направлява стратегическото развитие от формирането до реализирането на стратегията. Стратегическото мислене тясно се преплита с перспективното, системното, и ситуационното мислене. Перспективното мислене помага при търсенето, оценяването и използуването на.стратегическите изгоди. Системното мислене се прилага при изследване на общите и частните стратегии. То включва декомпозиране на цялото на отделни елементи, обясняване на тяхното поведение и композиране на елементите в цяло. Системното мислене се базира върху анализа и синтеза, които взаимно се допълват. Анализът позволява да се опишат прилаганите стратегии, докато синтезът - да се обясни начинът на тяхното действие. Системното мислене позволява всяка организация едновременно да се представя като част от по-голяма система (суперсистема) и като съставена от по-малки системи (подсистеми). Тя може да се разглежда, от една страна, като изкуствена, сложна, йерархична, динамична и отворена система, и от друга - като управляема, икономическа, производствена, ресурсна и социална система, която е заобиколена от обкръжаваща среда, фирмата представлява сложна система, която се състои от вход, процес и изход. Входът и изходът осъществяват връзката с обкръжаващата среда. Процесът преобразува входа в изход съобразно възприетата технология и организация на работа. Поведението зависи от множеството последователни състояния във времето. Развитието се определя от фазите на жизнения цикъл - възникване, растеж, зрелост и упадък. Ситуационното мислене подчертава необходимостта от приспособяване на организацията към измененията в обкръжаващата среда. То насочва вниманието на мениджърите към извършването на промени съобразно обстоятелствата. Настоящите и бъдещите ситуации се обуславят от появата и действието на различни събития, фактори и условия. Стратегическото мислене според К. Хикман и М. Силва2 цели откриването, привличането и задържането на клиентите. То акцентира върху решаването на следните задачи;
• сегментиране на пазара; ,
• оценяване на реакциите на потребителите;
• проучване на неудовлетворените желания;
• прогнозиране на бъдещите потребности;
• анализиране на действията на конкурентите;
• откриване на пропуските на конкурентите;
• предвиждане на реакцията на конкурентите; .
• изследване на предлаганите стойности;
• определяне на силните и слабите страни на компанията;
• търсене на нови области на действие;
• установяване на перспективите за собствения бизнес;
• разкриване на възможностите и заплахите за компанията.
Откриването, привличането и задържането на клиентите се реализира чрез задоволяване на техните желания и изисквания, което се постига чрез високо качество, съвършено обслужване и предоставени ценности. Основната цел на компанията според С. Уолтън, основател и президент на търговската верига „Уол Март", е да предложи на всеки клиент превъзходно обслужване в нейните магазини. Това се постига чрез своеВре-менно адаптиране към променените потребности и желания.
Стратегическото мислене цели създаването на определени предимства пред основните конкуренти на компанията. То насочва вниманието на стратегическите мениджъри към спечелване и запазване на инициативата в конкурентната борба. В този смисъл познаването на конкурентите е от изключително значение. Компаниите според Ф. Котлър3 трябва да знаят кои са техните конкуренти, какви са техните цели и стратегии, кои са техните силни и слаби места, какъв е моделът на поведение и др. Това налага системното събиране на съответна информация. Нейното съдържание се определя от конкурентната среда. Необходимо е да се изясни какво трябва да се знае, откъде и по какъв начин може да се получи нужната информация, как ще се анализира и интерпретира събраната информация, как ще се съхранява и разпространява тази информация, кой и при какви условия може да я използува и др.
Стратегическото мислене според Д. Морисън и Д. Ли4 служи за създаването на концепция за развитие на организацията, която се базира върху идеята за ключовите фактори за успех в бизнеса. То позволява на всяка кампания да открие своя път за постигане на съвършенство чрез използуване на нейните силни страни в сравнение с основните конкуренти.
