Теориите на германиския неолиберализъм за социалното пазарно стопанство и за формираното общество.
Идеите на неолиберализма намериха най-широко разпространение в Западна Германия след Втората световна война. Те бяха разработвани от т.нар. Фрайбургска школа, ръководена от професора във Фрайбургския университет – Валтер Ойкен. Неолибералните идеи бяха възприети като официална политика от канцлера Аренауер, а по-късно от Хелмут Кол. Задачата на социалното пазарно стопанство е от една страна чрез известна намеса на държавата да се постигне необходимата съгласуваност във функционирането на пазарната икономика, а от друга страна чрез прилагането на пазарните механизми да се осигурят необходимите стимули към предприемачивост и стопанска активност. Основният замисъл на теорията за социалното пазарно стопанство е да се докаже, че може да се съчетае капиталистическата стопанска система с принципите на социалната справедливост. Това изисква упражняване на контрол върху едрите монополистични обединения в защита на потребителите, а също така провеждане на активна социална политика за по-справедливо разпределиние на доходите. Този тип стопанство се представя като алтернатива, както за класическия капитализъм, така и за досегашния модел на социализма. Разбира се, по същество това е разновидност на капиталистическата пазарна систем.
Друга теория на немския неолиберализъм в смисъл на социално интегрирано общество. Тя е разработена от Людвиг Едхар в книгата му "Благосъстояние за всички". Тази теория е продължение на теорията за социалното пазарно стопанство. Главната задача е да докаже възможността от преодоляване на класическите различия и осигуряване на национално единство и сътрудничество между социалните групи. Това е предпоставка за изграждане на т.нар. индустриално общество, което осигурява благосъстояние за всички. Според тази теория общественото развитие през последните два века е преминало през три фази:
– Класовото общество на ХІХ в., което се характеризира с две противоположни класи: капиталисти и работници, между които съществува остра класова борба;
– Плуралистично общество на ХХ в., което се характеризира с неизживян още класов антагонизъм, но с многообразие на класите и социалните групи;
– Формирано общество, което започва от края на ХХ в. – при него постепенно се преодоляват класовите противоречия и се формира единство на интересите. Притъпява се класовата борба и се постига сътрудничество между всички социални групи. Това общество се представя като особен вид кооперативно общество, в което се осъществява сътрудничество между хората.
