1. Предмет и методология на научно познание
Д. Рикардо е роден 1772 и умира 1823. живее в по-развита социално-икоомическа действителност, съвременник е на 1-та индустриална революция. Основният му труд е „Принципи на политическа икономия на данъчното облагане”. Публикуван е 1817. Между „Богатството на народите” и този труд е период, богат на световни исторически събития като шествието на 1-та индустриална революция в Англия, великата френска революция, прехода от манифактурния към машинния стадий на развитие на производството. С утвърждаване на машинното производство капитализмът намира присъщата нему техническа база. Машинното производство по своята природа не е капиталистическо, но капиталистическото производство по своята природа е машинно. Промишлената революция в Англия води до сериозни икономически последствия:
1) пълна промяна в икономическите отношения, окончателно се изтласкват от феодализма и се утвърждава пълното господство на капитализма;
2) образува се истинска промишлена работническа класа;
3) засилва се диференциацията на дребностоковите производители и разорението на значителна част от притежателите на дребна собственост;
4) капиталистическите отношения в Англия се утвърждават в селското стопанство напълно;
5) явно се очертават 3-те основни класи на английското общество: наемни работници, капиталисти, едри земевладелци. С увеличаване броя на наемните работници се създават условия за изграждане на професионални организации, проявяват се наченки за изграждане на профсъюзи.
Епохата на Рикардо е преломна и в идейно отношение. Обособяването на класите означава по-ярко отстояване на техните интереси и необходимост от теоретичното им осмисляне. На фона на такава атмосфера се изявява творчеството на Рикардо. Той се превръща във виден икономист на началото на 19в., възприел традициите на класическата икономия и формулирал класическата концепция в най-пълен и завършен вид. Той по нов начин формулира предмета на политическата икономия. В своя труд отбелязва, че главна задача е да се занимава с принципите на разпределението на богатството. До него се разглежда разпределението на доходите във вид на работна заплата, рента и печалба, но новото е че Рикардо съсредоточава своя анализ за изследване върху това, че основните доходи в икономическото общество са свързани помежду им.
За да реши главната задача на икономиката, Рикардо естествено се придържа към определена методология на научен анализ:
- разглежда икономиката като цялостна система, действаща с обективни закони аналогични на законите на природата и им придава универсален характер;
- широко използва дедуктивния метод, като си служи с условни абстрактни примери;
- за разлика от Смит, който приема действеност в поведението на индивида: от една страна не е чужда симпатията, алтруизма, а от друга главно място в действията му заема егоизмът. Рикардо напротив последователно се придържа само към принципа на егоизма;
- фундамент на икономическата система на Рикардо е теорията за стойността. Тя е начален пункт и обединяващо звено на всичките му възгледи;
- от методологично гледище целият му анализ има количествен, а не качествен аспект.
Като класически привърженик Рикардо, подобно на Смит, се придържа към трудовата теория на стойнотта на стоката. Той е по-аналитичен наблюдател, като заявява, че стоките черпят размерната си стойност от два източника:
• тяхната оскъдност
• от количеството труд за създаване на стоката
Той признава, че отделните стоки са оскъдни и тяхната стойност се определя от тази оскъдност. Но този вид стоки са много малко на брой, затова когато говорим за стоки, тяхната стойност, разменна стойност и законите , които регулират относителните им цени. Рикардо има предвид стоките, за чието създаване се ползва човешки труд и в производството на които действа конкуренция без ограничения. Той формулира закон за промените на разменната стойност. Тази стойност е правопрпопорционална на количеството на изразходвания за нейното производство труд и обратнопропорционално на производителността на труда. Следващата стъпка в теорията на стойността е засягане на въпроса: „Кой труд определя разменната стойност на стоките?”. За да отговори на този въпрос Рикардо въвежда необходим труд за производството на разменната стойност. Така той отбелязва, че стойността се определя не от практически изразходвания труд, а от необходимия за рпоизводството на стоката труд. За необходимия труд той приема труда при най-неблагоприятни условия на производство.
2. Възгледи за разпределението и образуването на доходи
Теорията за разпределението е крайъгълен в учението на Рикардо, затова голямо внимание се отделя на работната заплата, рентата и печалбата. Той се интересува, както от факторите, които определят тези доходи, така и от въпроса в какво отношение те се намират помежду си. Относно работната заплата Рикардо споделя схващането, че нейната величина се определя от стойността на средствата за потребление на работника и семейството му. Рикардо застъпва становището си, че с увеличаване на богатството, реалната заплата не може да се променя, може да се променя само паричната заплата, чийто размер се определя в следствие поскъпване на селската продукция.
По отношение на печалбата Рикардо е по-последователен в разбирането, че тя е продукт, създаден от труда на работника. Разсъждава,че:
• Стоките се продават по стойност, определена от разходите на труд;
• От тази стойност се възстановява работната заплата, определена от стойността на средствата за потребление на работника и семейството му;
• Остатъкът образува печалбата
Разглеждайки печалбата като остатъка на стойността на стоката минус работната заплата, Рикардо достига до извод, решаващ за цялата му система от възгледи:
1. Изменението на печалбата зависи от изменението на работната заплата
2. Печалбата се увеличава само тогава, когато работната заплата намалява и обратното
Рикардо развива теорията за рентата от единна теоретична основа – определяне на стойността с работното време и разхода на труд. Рентата се формира като доход, поради обстоятелството, че не всички участъци от земя са еднакви по плодородие и за да задоволи потребностите си обществото е принудено да обработва не само най-добрите и средните по плодородие земи, но и относително по-неблагородни участъци земя, а това означава, че общата сума за земеделския продукт струва по-скъпо и има по-висока стойност. Тази стойност се определя от разхода на труд в най-неплодородните земи следователно от количеството труд за производство. Пример: за 1кг.жито в най-лошите участъци определя стойността на всеки килограм в средните и най-добрите земи, затова при продажбата на житото по стойност фермерите обработващи най-лошите ще получат средна печалба, а тези обработващи средните – допълнителна печалба, която фермерите наели земята от поземлените собственици я предават под формата на рента.
Рикардо включва в обяснението на поземлената рента закона за намаляващия добив на почвата. Той допуска, че ако се обработват само най-добрите земи, нарасналото търсене на зърнени храни би могло да се задоволя с допълнителни инвестиции на капитал за разширяване на производството. Рикардо обаче приема, че от известен момент нататък, всяко допълнително количество капитал върху единица площ ще се характеризира с намалявашия ефект, но тъй като потребностите растат те не могат да се задоволят само от най-добрите земи, дори и да се влага повече капитал в тях. Ето защо обществото е принудено да обработи и земи с по-слабо плодородие. От тук Рикардо прави важни изводи:
• разменната стойност на селско стопанските продукти показва тенденция за повишаване;
• работната заплата ще се повишава;
• печалбата ще намалява, рентата ще се увеличава, т.е. ще се включват в обработка все повече неплодородни земи.
Тази тенденция безпокои Рикардо, защото в нея той съзира перспектива за намаляване нормата на печалбата. Именно теорията на Рикардо за разпределението разкрива противоположността на интересите на работниците и капиталистите, но нейното острие е насочено срещу едрите поземлени собственици. Оказва се , че интересите на едрите земевладелци са противоположни на интересите на цялото общество. Рикардо не прави изводи за съдбата на едрата собственост, но по-късно други достигат до идеята за национализация на земята в рамките на капитализма.