Икономически възгледи на Сей
Бързото разпределение на идеите на А. Смит в началото на 19в. се дължи много на френския икономист Жан Батист Сей (1767-1832). Според общото признание на „Богатството на народите” на Смит е крупно произведение, но недостатъчно систематизирано, затова усвояването на възгледите на автора е по-трудно. Една от големите заслуги на Сей е, че е 1-ят икономист в Европа, който първо направил правилна оценка на принципите на Смит и второ допринесъл за развитието в определени посоки на класическата политическа икономия.
В историята на икономическата мисъл Сей се ползва с признанието на автор, който пръв систематизира учението на Смит, като го разделя на три части:
1. производство;
2. разпределение;
3. потребление.
Това деление на политическата икономика свидетелства, че той се намира в логиката на класическата теория и в частност на А. Смит, затова посоченото структуриране на теорията намира израз и в дефинирането на основния труд на Ж. Сей „Трактат на политическата икономия” с подзаглавие „Изследване за това как се произвежда, разпределя и потребява богатството”.
Сей започва своя труд по политическа икономия с въпроса „що е производство?”. За разлика от предшествениците си, Сей пише, че в производството не се създава материя, че се създават полезности за задоволяване потребностите на човека. Всяка трудова дейност в производствените отрасли в тесния смисъл на думата или в други отрасли (образование) създава полезности, които той приема, че представляват производството.
„Ето в такъв смисъл, пише Сей, трябва да се разбира думата производство в политическата икономия”. От тази интерпретация на производството се преминава към ценността (стойността на стоките). Според него полезмостта предава на стоката ценност в очите на купувача о обяснява неговата готовност да плати за стоката определена цена. От това следва, че пазарната цена се определя не от разхода на труд, а от ценността на стоката и величината на тази ценност зависи от полезността на самата стока.
Доколкото в производството на полезните вещи участват три фактора- труд, земя (природни ресурси) и капитал. Всички те са равнозначни източници на богатство, е с принос към създаването на полезността и ценността и той е основание за съответното възнаграждение - трудът с работна заплата, земята с рента, капитала с печалба. Част от печалабата получава предприемача, а друга част приема икономическа форма на лихва, която предприемачът предоставя на заемодателя. Изводът на Сей е, че доходите на основните класи са породени от производителността на факторите на производство, които са способни да създават полезност.
Сей напуска позоциите на трудовата стойност, неговите възгледи за полезността са изиграли определяща роля за развитието на икономическата теория и по-специално за формирането на маржинализма във втората половина на 19в.
С неговото име се свързва и друго ново теоретично положение, прието за принос. Теорията за реализацията, известна още като теория за пазарите. Тази теория става актуална, т.к. от 20-те години на 19в. капиталистическата държавна система се наблюдават икономически кризи на свръхпроизводство. В този случай проблемът е бил: присъщи ли са на капитализма икономическите кризи. Сей дава отрицателен отговор. Той счита, че общите кризи на свръхпроизводство са невъзможни, защото реалната възможност за реализация на продуктите се създава от самото производство. Доколкото производството винаги поражда съответни на неговата величина доходи, всеки продукт от неговото производство открива за себе си реализация срещу други продукти. Производителят, създавайки стоки, се стреми да ги продаде и срещу тях да купи нужните му други стоки. Доколкото парите играят минимална роля при размяната и в крайна сметка стоките се разменят срещу стоки, общото свръхпроизводство на стоки се оказва невъзможно. Сей обаче признава възможността за частично нарушаване равенството търсене и предлагане, т.к. може да има свръхпроизводството на отделни стокови пазари, но това трябва а се съпровожда с недопроизводство на други пазари.
Теорията на Сей получава наименование „Закон на Сей” и въпреки горещите дискусии около него, останал е калсика и включен във всички учебници по икономическа теория. Само в резултат на великата депресия през 30-те години на 20в. с появата на кейнсианската теория законът бил подложен на критика и преосмисляне.
Икономически възгледи на Малтус
В началото на 19в. на теоретичния фронт се изявява английският икономист Томас Малтус (1766-1834). В края на 18в. Малтус публикува неголяма книга „опит за закона на народонаселението”.
Този труд може да се разгледа в известен смисъл като полемика със Смит и като развитие на неговите идеи. Ако Смит дава отговор как да се повиши богатството на народите, Малтус показва какви препятствия могат да попреча повишението му, възможно ли е тези пречки напълно или частични да се отстранят. Малтус приема, че една от най-важните причини за бедността е тясно свързана с човешката природа, със закон, съгласно който съществува стремеж във всички живи същества постоянно да се размножават по-бързо, отколкото се допуска намиращото се в тяхно положение количеството хранителни продукти.
Приемайки за отправно положение посоченият закон, Малтус се опитва да формулира закономерността. Не можем да признаем положението, че ако растежът на населението не се задържа от препятствия, то ще се усвоява на всеки 25 години и следователно се увеличава във всеки последващ период в геометрична прогресия.
Обръщайки се към проблема за повишаване на производството на предмети за потребление, Малтус подчертава, че то не може да действа със същата пропорция, както повишаване на населението. При ограничеността на плодородните земи повишаването на потреблението би могло да се достига чрез подобряване на по-рано заетите зами, но резултатът от това постепенно ще отслабва. В този случай той се позовава на действието на Закона за намаляващия добив на почвата. По силата на действието на този закон Малтус обощава, че ако населението расте бързо и това се задържа, то ще влезе в противоречие с ограничените възможности да бъде осигурено необходимото количество за препитание. За да се запази равновесието между броя на населението и производството на средства за съществуване е необходимо размножаване на населението да се задържи с препятствия, които според Малтус биват два вида:
• Разрушителни;
• Предупредителни
Разрушителните се отнасят до високата смъртност в резулатат на тежък труд при лоши условия, епидемии, недохранване, войни и др. Предупредителните се отнасят до съзнателно съкращаване на раждаемостта. Това може да постигне според Малтус чрез „нравствено обуздание” – има се предвид „създаване на семейство с гаранции, че ще има неговата материална издръжка”.
Именно върху тези мерки Малтус отдава предпочитание за решаване на проблема за запазване на равновесие между броя на населението и производството на предмети за потребление.
От теорията на народонаселението произтичат и възгледите на Малтус за работната заплата. Съгласно тях величината на работната заплата не може да се повиши повече от размера на средствата, с които да се поддържа физическото съществуване. Високата бедност се задържа при повишаване на населението и по този начин неговият брой ще се съгласува с количеството на произведените предмети за потребление.
От възгледите на Малтус за народонаселението става ясно, че той дава отговорността за бедността на самите бедни, които без да предвиждат последствията на семейството си встъпват в брачни съюзи рано и създават деца.
Икономическите идеи на Малтус не се ограничават само с теорията на народонаселението. В друг по-късен негов труд „Принципи на политическата икономия” засяга един от фундаменталните проблеми на теорията за реализация на съвкупния продукт на нацията. За разлика от Сей, Малтус застъпва възгледа, че ниското равнище на работната заплата създава недостиг на потребителското търсене, който не може да бъде компенсиран за сметка на търсенето на капиталистите, т.к. значителна част от доходите си те превръщат в спестявания, инвестирани в производството и резултиращо в растежа на създадените потребителски стоки и настъпване на несъответствие между търсенето и предлагането им. Следва при тези условия неизбежно се затруднява реализацията на брутния продукт. Изход е допълнително търсене от 3-ти лица в лицето на непроизводителните класи, които сами нищо не произвеждат, но потребяват голям обем обща продукция. Така Малтус формулира две положения, противоречащи на възгледите на Смит:
1. проблемът за реализацията на съвкупния продук, който според Смит не съществува;
2. чрез спестяване пр натрупването на капитали могат да бъдат с негативна роля, докато при Смит натрупването се дължи на увеличеното богатство
3. Смит приема, че непроизводителните класи съществуват паразитно, а Малтус твърди, че от тези класи зависи просперитет на нацията.
