Лекции по Икономика

7. Джон Стюарт Мил и упадъкът на класическата школа

В трудовете на Малтус и особено на Рикардо в исвестна степен е била поставена под съмнение вярата в действието на „невидимата ръка” на пазара в организирането на личните „обществени интереси”. На тази основа в класическата политическа икономия се проявява процес на еволюция и основно участие заема Джон Ст. Мил (1806-1873). За него в литературата съществува мнение, че той е един от главните интелектуални фигури на 19в. в неговото творчество класическата школа достига връхната си точка на развитие, но заедно с този автор тя започва да върви към упадък. Главният икономически труд на Мил е „Принципи на икономическата теория” (1848). В този труд се поставя за задача не само да обощи постиженията на политичесаката икономия, но и да се установи връзката между икономическите явления в обществото и най-добрите социални идеи на съвременността.
Трудът на Мил е най-ясно и методочно изложената теория, синтезирала трудовете на Смит и Рикардо и техните последователи. Именно в този труд идеите на калсиеската школа намират най-точен израз и е бил основен учебник до края на 19в и началото на 20в в Англия и други страни. Заедно с това в своята изследователска работа той достига до идеите за реформи и така се разграничава от други икономически класици, тъй като създадената от него програма предвижда премахване на наемния труд, организация на поземлената рента и ограничаване на правата на онаследяване на имуществото. Освен, че излага последователно и методично основните идеи на класическата школа, до него Мил внася и нови моменти в политическата икономия.
1. Пръв той разграничава Законите на производството от Законите на разпределението. Мил приема, че законът на приозводството на богатството имат характер на истини, присъщи на естествените науки. В тези закони няма нищо такова, което може да се промени. Мотивът му е, че характерът и обемът на създадената продукция зиси от първичните свойства на материята, физические и умствените способности на човека, натрупването на капитала, усъвършенстване оръдията на труда и упражняване на естествените закони, например Закона за намаляването плодордието на почвата. Мненията и желанията на хората по всички тези въпроси не могат да променят природата на вещите, следователно и законите на произвоството.
По друг начин може да се осмисли разпределението на богатството тъй като то зависи от традициите и обичаите на обществото. Правилата определящи разпределението на богатството са такива, каквито ги правят мненията и желанията на хората, най-вече на управляващата част от обществото и са твърде различни през отдлните векове и различните страни.
Този подход в анализа на традициите на икономиката и особено на традициите на разпределението открива възможност за поставяне на дневен ред в провеждането на социални реформи.
2. Мил разграничава статичното от динамичното състояние на икономиката. Ключовият въпрос, който го вълнува е динамичното развитие на обществото и икономиката. В светлината на това той застъпва ролята на техническите изобретения, връзката на същите с конкуренцията, а това е идея, която всъщностт е зародиш на учение за иновацията, което икономическата теория на 20в ще развие на по-широка основа. Тази идея всъщност се противопоставя на песимистичните нотки на Малтус и Рикардо относно развитието на капитализма.
Мил е виждал отбелязаните по-горе негативни процеси в развитието на икономиката и е приемал, че за тяхното преодоляване е необходимо подобряване на отношенията на преразпределянето в рамките на капиталистическата система като установява същинските недостатъци на икономиката, Мил не достига до извод за ликвидиране на капитализма, а за неговото развитие чрез постигане на среден път на развитие. За него това предполага съчетаване на пазарните принципи на производството и социалните принципи на разпределение на богатството, усъвършенстване на частната собственост и предоставяне пълно право на всеки член на обществото в получаване на полагащите му се изгоди. Програмата му за реформи се обединява върху три основни пункта:
a. замяна на наемния труд с изграждане на система от кооперативни предприятия. Според него, когато броят на кооперативните сдружения достигне голями размери, тогава ще се постигне премахване на социалните различия. Изразява надеждата, че съществуващите отношения между господарите и работниците постепенно ще бъдат изтласкани от отношения на партньорство в една от две възможни форми: 1) обединение на работниците с капиталистите; 2) обединяване на всички работници помежду им.
b. въвеждане ограничения в наследяването с цел да се сложи преграда за получаване на доход без съответни трудови усилия
c. социализиране на поземлената рента, т.е. превръщане на земята в държавна собственост.