Лекции по Икономика

8. Европейска валутна система

Сега функциониращата валутна система в ЕС е създадена на основата на Икономическия и валутен съюз, развитието на проце¬сите на икономическо и социално сближаване и конвергенцията в Европейското икономическо пространство. Отчитайки достижения¬та на европейската интеграция и следвайки направленията в "Доклада Делор", беше изградена Европейската валутна система (ЕВС), състояща се от три основни елемента- парична единица евро (€), Европейска централна банка (ЕЦБ) и Европейска система от централни банки (ЕСЦБ).
І. Развитието на ЕВС се осъществи в три етапа:
-Първият етап от изграждането на Икономическия и валу¬тен съюз започна от 1 юли 1990 г. с премахване на ограниченията пред движението на капитали между страните-членки. Увеличиха се ангажиментите на Комитата на уп¬равителите на централните банки на държавите от Съюза във връзка с координацията на паричната политика и ценовата стабилност.
-Вторият етап започва със създаването на Европейския валутен институт във Франкфурт на 1 януари 1994 г. като основа на бъдещата ЕСБ. Той имаше две основни цели:
1.Засилване на сътрудничеството между централните банки и координацията на паричните политики.
2.Осъществяване на подготвителните работа за създаването на ЕСЦБ, за воденето на единна парична политика и въвеждането на единна парична единица.
В рамките на този етап беше възприето наименованието на паричната единица и знака й, дизайнът на банкнотите и мо¬нетите и валутнокурсовият механизъм. Като допълнение Ев¬ропейският съвет прие Пакта за стабилност и растеж и регулациите за бюджетната дисциплина по отношение на ИВС.
-Третият етап на ЕВС започва на 1 януари 1999 г. с фикси¬рането на курса на националните валути на страните-участнички в Еврозоната и стартирането дейността на ЕЦБ в областта на провеждането на единна парична политика.
ІІ. Елементи на ЕВС
1. Европейска парична единица- едвро
Пускането в обръщение наевропейската парична единица от 1.01.2002 г.е съпроводено с редица подготвителни работи във връзка с производството на банкноти и монети, както и предприе¬мането на мерки за контрол върху качеството и защитата срещу фалшификации. Част от подготовката за въвеждане на еврото е и организирането на кампания от масмедиите, съсредоточена върху:
*представянето на банкнотите и монетите;
*признаците за автентичност;
*деноминацията;
*формите на обръщение.
Наред с това се реализира и програма за партньорство с цен¬тралните банки и финансовите институции за въвеждането на об¬щите правила на функциониране и счетоводно отчитане на паричната единица в условията на използването й като платежно средство. Хармонизирани са правилата за въвеждането на еврото в националните платежни системи и използването на банкомати и броячни машини.
Дания, Англия и Швеция не възприемат еврото.
2. Европейска централна банка (ЕЦБ)- седалище Франкфурт
Капиталът на ЕЦБ е 5 млрд. екю, но може да бъде увеличаван в размери, определяни от Управителния съвет чрез решение с квалифицирано мнозинство в съответствие с условията, приети от Съвета. Националните централни банки предоставят и под¬държат капитала на ЕЦБ. Размерът на участието се определя съобразно Договора на две равни части по следния начин:
*50% от дела се определя от съотношението на населението на страната-членка спрямо това на Съюза в годината, предшестваща създаването на ЕСЦБ;
*50% от дела се формира от съотношението на БВП по пазарни цени на страната-членка към това на ЕС, изчислено през последните пет години, предшестващи създаването на ЕСЦБ.
В допълнение към този капитал националните централни банки ще подкрепят ЕЦБ с валутни резерви, вкл. позиции в МВФ и Специални права на тираж в размер на 50 млрд. евро, които се структурират съобразно дела на участие в ЕЦБ. Управителният съвет може да промени пропорцията и сумите, а ЕЦБ има право да управлява валутните активи, които са и трансферирани.
Разпределението на печалбите и загубите на ЕЦБ се извършва в следния ред:
*Част от печалбата, определена от Управителния съвет, но не повече от 20%, се трансферира към обшия резервен фонд, чиито размер не трябва да надвишава 100% от капитала.
*Останалата част от печалбата се разпределя между акционерите на ЕЦБ съобразно ранга на участие.
*В случаите на загуби те се покриват от общия резервен фонд, а ако е необходимо, с решение на Управителния съвет могат да се покрият в съответните пропорции и от националните централни банки.
3. Европейска система от централни банки (ЕСЦБ)
Изграждането на ЕСЦБ е свързано с функционирането на ЕВС и прилагането на инструментите на общата парична политика. Съобразно чл. 3 от Статута нейните задачи са:
*да определя и прилага паричната политика на Общността;
*да осъществява операции с чужди валути;
*да поддържа и управлява официалните валутни резерви на участващите страни-членки;
*да съдейства за хармоничното функциониране на систе¬мите за плащания;
*да допринася за плавното осъществяване на политиките от компетентните власти свързани с надеждния надзор от кредитните институции и стабилността на финан¬совата система,.
3.1.За осъществяването на тези задачи е разработена операцион¬на рамка от инструменти на паричната политика, които се при¬лагат от ЕСЦБ, като операции на открития пазар, поддържане на резервни средства и минимални резерви по сметки от кредитни инстигуции заедно с ЕСЦБ.
-Операциите на открития пазар играят важна роля в паричната политика на ЕСЦБ от гледна точка на регулирането на лихвените проценти, управлението на ликвидността на пазара и поддържането на основите на паричната политика. Съобразно целите, регулациите и процедурите операциите на открития пазар са четири категории:
*Основни операции по рефинансиране- редовни транзакции за предоставянето на ликвидни резерви с честота една седмица и матуритет от две седмици. Те се осъществяват от националните централни банки по предварително определени процедура и график и са най-важни за рефинансирането на финансовия сектор.
*Дългосрочни рефинансиращи операции- транзакции на ликвидни резерви с честота един месец и матуритет от три месеца, осьществяват се от националните централни банки на база стандартни процедури и предварително определен график с цел да се предостави на партньорите допълнително дългосрочно рефинансиране.
*Операции за фина настройка- осъществяват се при необходимост и целят управление на ликвидността на пазара и ре¬гулиране на лихвените проценти,в частност за изглаждане на влиянията върху лихвените проценти, причинени от неочак¬вани колебания на ликвидността. Те могат да се осъществяват чрез транзакции на резерви, но могат да имат формата на открити транзакции (прехвърляния по сметки), валутни суапове и натрупване на срочни депозити. Операциите се извършват обикновено от националните централни банки чрез бързи търгове или двустранни процедури. Управителният съвет на ЕЦБ решава кога и при какви условия двустранни операции могат да се осъществяват от ЕЦБ.
*Структурни операции- провеждат се от ЕСЦБ чрез емитиране на дългови книжа, транзакции на резерви и открити транзакции. Те се осъществяват от ЕЦБ за адаптиране от ЕСЦБ на структурните позиции на финансовия сектор. Структурните операции под формата на транзакции на ре¬зерви и емитиране на дългови инструменти се извършват от националните централни банки чрез стандартни проце¬дури, а откритите транзакции- чрез двустранни процедури.
-Поддържаищте резерви са насочени към подкрепа на ликвидността и намаляване на свръхликвидността, провеждане на парична политика и регулиране на лихвените равнища. По децентрализиран начин от националните централни банки се предоставят на партниращите финансови институции по тяхна инициатива следниете резерви:
*Пределни заемни резерви- използват се от партниращи финансови институции за получаване на ликвидни средства от националните централни банки срещу съответни активи по дългосрочен пазарен лихвен процент.
*Депозитни резерви- използват се от партниращи финансови институции за създаване на дългосрочни депозити с националните централни банки, като лихве¬ните равнища, по които се предоставят, са обикновено на долната граница на дългосрочните пазарни лихви.
-Минималните резерви се създават с решения на Управителния съвет на ЕЦБ и са насочени към стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар, създаване или разширяване на структурен недостиг от ликвидни средства и възможен принос към контрола върху паричната експанзия.
3.2.Патпиираиште институции участват в рамките на парич¬ната политика на ЕСЦБ в зависимост от вида на прилаганите инструменти. Ако се прилагат минимални резерви, само определени институции, поддържащи минимални резерви, могат да имат достъп и до поддържащи резерви и да участват в операции на открития пазар чрез стандартни търгове. Ако не се поддържат минимални резерви, рангът на партньорство ще се ограничава до кредитни институции в Еврозоната. ЕСЦБ може да избира ограничен брой партньори за участие в операциите за фина настройка. За откритите транзакции няма ограничения за броя и ранга на институциите. При прилагането на валутните суапове в контекста на па-ричната политика се използват играчи на международните валутни пазари.
3.3.Основните активи на ЕСЦБ се групират в 2 основни класа:
-Клас едно съдържа пазарни дългови инструменти, отгова¬рящи на критериите на еврозоната, определени от ЕЦБ;
-Клас две съдържа допълнителни активи (пазарни и непазарни), които се използват на националните финансови пазари и банкови системи и отговарят на критериите, оп¬ределени от националните централни банки и минимал¬ните изисквания на ЕЦБ.


Активи на ЕСЦБ за осъществяване на операции на паричната политика
Критерии
Клас едно
Клас две
Тип иа активите

•Дългови сертификати на ЕЦБ
•Други пазарни дългови инструмекти (с изключение на "хибридните" инструменти)
•Пазарни дългови инструменти
•Непазарни дългови инструменти
•Акции, търгувани на финансовите пазари
Процедура на разплащане
•Инструментите трябва да бъдат централно депозирани и счетоводно отчитани в националната централна банка или институция, отговаряща на минималните стандарти на ЕСБ
•Активите трябва да бъдат лесно достъпни за национал­ната централна банка, която ги включва в своята листа от активи клас две
Емитет
•ЕСЦБ
•Публичен сектор
•Частен сектор
•Международни и наднационални институции
•Публичен сектор
•Частен сектор
Кредитен стандарт
•Емитентьт (гарантът) трябва да бъде оценен финансово от ЕЦБ
•Емитентът/ заемателят (гарантът) трябва да бъде оце­нен финансово от националната централна банка, която включва активите в своята листа от активи клас две
Място на установяване на емитента (гаранта)
•ЕИП

•Еврозоната

Място на активите
•Еврозоната

•Еврозоната

Валута
•Евро
•Евро
Трансгранично използване
•Да
•Да

ІІІ. ЕЦБ и националните централни банки могат да осъществяват и външни операции:
-създаване на отношения с централни банки и финансови институции на други страни и международни организации;
-да придобиват и продават чрез спот и форуърдни сделки всички видове валутни активи и ценни метали, вкл. ценни книжа и други видове активи;
-да поддържат и управляват активи съобразно чл. 23 от Статута;
-да осъществяват всички видове банкови транзакции с трети страни и международни организации, вкл. операции по заемане и предоставяне на средствата.