І. Развитието на ЕВС се осъществи в три етапа:
-Първият етап от изграждането на Икономическия и валу¬тен съюз започна от 1 юли 1990 г. с премахване на ограниченията пред движението на капитали между страните-членки. Увеличиха се ангажиментите на Комитата на уп¬равителите на централните банки на държавите от Съюза във връзка с координацията на паричната политика и ценовата стабилност.
-Вторият етап започва със създаването на Европейския валутен институт във Франкфурт на 1 януари 1994 г. като основа на бъдещата ЕСБ. Той имаше две основни цели:
1.Засилване на сътрудничеството между централните банки и координацията на паричните политики.
2.Осъществяване на подготвителните работа за създаването на ЕСЦБ, за воденето на единна парична политика и въвеждането на единна парична единица.
В рамките на този етап беше възприето наименованието на паричната единица и знака й, дизайнът на банкнотите и мо¬нетите и валутнокурсовият механизъм. Като допълнение Ев¬ропейският съвет прие Пакта за стабилност и растеж и регулациите за бюджетната дисциплина по отношение на ИВС.
-Третият етап на ЕВС започва на 1 януари 1999 г. с фикси¬рането на курса на националните валути на страните-участнички в Еврозоната и стартирането дейността на ЕЦБ в областта на провеждането на единна парична политика.
ІІ. Елементи на ЕВС
1. Европейска парична единица- едвро
Пускането в обръщение наевропейската парична единица от 1.01.2002 г.е съпроводено с редица подготвителни работи във връзка с производството на банкноти и монети, както и предприе¬мането на мерки за контрол върху качеството и защитата срещу фалшификации. Част от подготовката за въвеждане на еврото е и организирането на кампания от масмедиите, съсредоточена върху:
*представянето на банкнотите и монетите;
*признаците за автентичност;
*деноминацията;
*формите на обръщение.
Наред с това се реализира и програма за партньорство с цен¬тралните банки и финансовите институции за въвеждането на об¬щите правила на функциониране и счетоводно отчитане на паричната единица в условията на използването й като платежно средство. Хармонизирани са правилата за въвеждането на еврото в националните платежни системи и използването на банкомати и броячни машини.
Дания, Англия и Швеция не възприемат еврото.
2. Европейска централна банка (ЕЦБ)- седалище Франкфурт
Капиталът на ЕЦБ е 5 млрд. екю, но може да бъде увеличаван в размери, определяни от Управителния съвет чрез решение с квалифицирано мнозинство в съответствие с условията, приети от Съвета. Националните централни банки предоставят и под¬държат капитала на ЕЦБ. Размерът на участието се определя съобразно Договора на две равни части по следния начин:
*50% от дела се определя от съотношението на населението на страната-членка спрямо това на Съюза в годината, предшестваща създаването на ЕСЦБ;
*50% от дела се формира от съотношението на БВП по пазарни цени на страната-членка към това на ЕС, изчислено през последните пет години, предшестващи създаването на ЕСЦБ.
В допълнение към този капитал националните централни банки ще подкрепят ЕЦБ с валутни резерви, вкл. позиции в МВФ и Специални права на тираж в размер на 50 млрд. евро, които се структурират съобразно дела на участие в ЕЦБ. Управителният съвет може да промени пропорцията и сумите, а ЕЦБ има право да управлява валутните активи, които са и трансферирани.
Разпределението на печалбите и загубите на ЕЦБ се извършва в следния ред:
*Част от печалбата, определена от Управителния съвет, но не повече от 20%, се трансферира към обшия резервен фонд, чиито размер не трябва да надвишава 100% от капитала.
*Останалата част от печалбата се разпределя между акционерите на ЕЦБ съобразно ранга на участие.
*В случаите на загуби те се покриват от общия резервен фонд, а ако е необходимо, с решение на Управителния съвет могат да се покрият в съответните пропорции и от националните централни банки.
3. Европейска система от централни банки (ЕСЦБ)
Изграждането на ЕСЦБ е свързано с функционирането на ЕВС и прилагането на инструментите на общата парична политика. Съобразно чл. 3 от Статута нейните задачи са:
*да определя и прилага паричната политика на Общността;
*да осъществява операции с чужди валути;
*да поддържа и управлява официалните валутни резерви на участващите страни-членки;
*да съдейства за хармоничното функциониране на систе¬мите за плащания;
*да допринася за плавното осъществяване на политиките от компетентните власти свързани с надеждния надзор от кредитните институции и стабилността на финан¬совата система,.
3.1.За осъществяването на тези задачи е разработена операцион¬на рамка от инструменти на паричната политика, които се при¬лагат от ЕСЦБ, като операции на открития пазар, поддържане на резервни средства и минимални резерви по сметки от кредитни инстигуции заедно с ЕСЦБ.
-Операциите на открития пазар играят важна роля в паричната политика на ЕСЦБ от гледна точка на регулирането на лихвените проценти, управлението на ликвидността на пазара и поддържането на основите на паричната политика. Съобразно целите, регулациите и процедурите операциите на открития пазар са четири категории:
*Основни операции по рефинансиране- редовни транзакции за предоставянето на ликвидни резерви с честота една седмица и матуритет от две седмици. Те се осъществяват от националните централни банки по предварително определени процедура и график и са най-важни за рефинансирането на финансовия сектор.
*Дългосрочни рефинансиращи операции- транзакции на ликвидни резерви с честота един месец и матуритет от три месеца, осьществяват се от националните централни банки на база стандартни процедури и предварително определен график с цел да се предостави на партньорите допълнително дългосрочно рефинансиране.
*Операции за фина настройка- осъществяват се при необходимост и целят управление на ликвидността на пазара и ре¬гулиране на лихвените проценти,в частност за изглаждане на влиянията върху лихвените проценти, причинени от неочак¬вани колебания на ликвидността. Те могат да се осъществяват чрез транзакции на резерви, но могат да имат формата на открити транзакции (прехвърляния по сметки), валутни суапове и натрупване на срочни депозити. Операциите се извършват обикновено от националните централни банки чрез бързи търгове или двустранни процедури. Управителният съвет на ЕЦБ решава кога и при какви условия двустранни операции могат да се осъществяват от ЕЦБ.
*Структурни операции- провеждат се от ЕСЦБ чрез емитиране на дългови книжа, транзакции на резерви и открити транзакции. Те се осъществяват от ЕЦБ за адаптиране от ЕСЦБ на структурните позиции на финансовия сектор. Структурните операции под формата на транзакции на ре¬зерви и емитиране на дългови инструменти се извършват от националните централни банки чрез стандартни проце¬дури, а откритите транзакции- чрез двустранни процедури.
-Поддържаищте резерви са насочени към подкрепа на ликвидността и намаляване на свръхликвидността, провеждане на парична политика и регулиране на лихвените равнища. По децентрализиран начин от националните централни банки се предоставят на партниращите финансови институции по тяхна инициатива следниете резерви:
*Пределни заемни резерви- използват се от партниращи финансови институции за получаване на ликвидни средства от националните централни банки срещу съответни активи по дългосрочен пазарен лихвен процент.
*Депозитни резерви- използват се от партниращи финансови институции за създаване на дългосрочни депозити с националните централни банки, като лихве¬ните равнища, по които се предоставят, са обикновено на долната граница на дългосрочните пазарни лихви.
-Минималните резерви се създават с решения на Управителния съвет на ЕЦБ и са насочени към стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар, създаване или разширяване на структурен недостиг от ликвидни средства и възможен принос към контрола върху паричната експанзия.
3.2.Патпиираиште институции участват в рамките на парич¬ната политика на ЕСЦБ в зависимост от вида на прилаганите инструменти. Ако се прилагат минимални резерви, само определени институции, поддържащи минимални резерви, могат да имат достъп и до поддържащи резерви и да участват в операции на открития пазар чрез стандартни търгове. Ако не се поддържат минимални резерви, рангът на партньорство ще се ограничава до кредитни институции в Еврозоната. ЕСЦБ може да избира ограничен брой партньори за участие в операциите за фина настройка. За откритите транзакции няма ограничения за броя и ранга на институциите. При прилагането на валутните суапове в контекста на па-ричната политика се използват играчи на международните валутни пазари.
3.3.Основните активи на ЕСЦБ се групират в 2 основни класа:
-Клас едно съдържа пазарни дългови инструменти, отгова¬рящи на критериите на еврозоната, определени от ЕЦБ;
-Клас две съдържа допълнителни активи (пазарни и непазарни), които се използват на националните финансови пазари и банкови системи и отговарят на критериите, оп¬ределени от националните централни банки и минимал¬ните изисквания на ЕЦБ.
Активи на ЕСЦБ за осъществяване на операции на паричната политика
Критерии
|
Клас едно
|
Клас две
|
Тип иа активите
|
•Дългови сертификати на ЕЦБ
•Други пазарни дългови инструмекти (с изключение на "хибридните" инструменти)
|
•Пазарни дългови инструменти
•Непазарни дългови инструменти
•Акции, търгувани на финансовите пазари
|
Процедура на разплащане
|
•Инструментите трябва да бъдат централно депозирани и счетоводно отчитани в националната централна банка или институция, отговаряща на минималните стандарти на ЕСБ
|
•Активите трябва да бъдат лесно достъпни за националната централна банка, която ги включва в своята листа от активи клас две
|
Емитет
|
•ЕСЦБ
•Публичен сектор
•Частен сектор
•Международни и наднационални институции
|
•Публичен сектор
•Частен сектор
|
Кредитен стандарт
|
•Емитентьт (гарантът) трябва да бъде оценен финансово от ЕЦБ
|
•Емитентът/ заемателят (гарантът) трябва да бъде оценен финансово от националната централна банка, която включва активите в своята листа от активи клас две
|
Място на установяване на емитента (гаранта)
|
•ЕИП
|
•Еврозоната
|
Място на активите
|
•Еврозоната
|
•Еврозоната
|
Валута
|
•Евро
|
•Евро
|
Трансгранично използване
|
•Да
|
•Да
|
-създаване на отношения с централни банки и финансови институции на други страни и международни организации;
-да придобиват и продават чрез спот и форуърдни сделки всички видове валутни активи и ценни метали, вкл. ценни книжа и други видове активи;
-да поддържат и управляват активи съобразно чл. 23 от Статута;
-да осъществяват всички видове банкови транзакции с трети страни и международни организации, вкл. операции по заемане и предоставяне на средствата.
