Лекции по Икономика

11. Политически партии. Функции на политическите партии. Класификация. Партийни лидери и партийни маси.

Политическата партия като вид пол. организация възниква още в Древността и преживява сложно развитие, което продължава и в наши дни. Партията е организирано обединение на хора с общи интереси, идеи и възгледи. Политическата партия е устойчива организация или съюз, който обединява част от най-активните представители на дадена класа или социална група с цел да изразява и защитава техните конкретни интереси; има повече или по-малко развита идеология и се стреми самостоятелно или в коалиция да завоюва и използва властта, за да направи господстващи тези интереси и идеологии в обществото.
Отнесено към политиката и политическия процес, понятието партия се свързва с отделна, обособена позиция, със специфични социални интереси, които търсят отражение и реализация чрез пол. власт.
Всички пол. партии се създават за определени цели, за извършването на определен вид дейност, в хода на който се осъществяват политическите потребности и интереси на създателите й.
Появата и развитието на пол. партия е тясно свързана с класовата борба. Именна разгръщането на класовата борба, която до известна степен от развитието си приема формата на пол. борба, предизвиква необходимостта от политическата партия.
В политиката е известно прецизната периодизация за развитието на партийните организации на немския политолог и социолог Макс Вебер. Той изследва пол. живот в Англия и разделя развитието на пол. партии на три етапа: 1. аристократични котерии; 2. политически клубове и 3. масовите партии. Тези три етапа не са задължителни в развитието на всяка една партия. Възможни са и по-преки пътища, водещи до формирането на масовите партии от съвременен тип. В изследванията на Вебер става ясно, че основните пол. партии в Англия (партия на либералите и партия на консерваторитеторите) отчетливо са преминали и трите етапа.
Счита се, че първите пол. партии се формират по време и след Нидерландската буржоазна революция (1566-1609 г.). Това са: партията на провинциалистите – изразява интересите на богатите холандски търговци, иска пълна автономия на провинциите и идеологическите й възгледи отстъпват от ортодоксалния калвинизъм; и партията на унитаристите – обединява буржоазно-демократични елементи и се ползва от поддръжката на народните маси. Нейната идеология включва господството на ортодоксалния калвинизъм, тясно обединение на провинциите около силна централна власт, обуздаваща произвола на търговската олигархия.
По-нататъчното утвърждаване и разширяване ролята на пол. партията в обществено политическия живот се наблюдава в Англия през периода на буржоазната революция (1640-1680 г.). Тук особено ярко се откроява връзката между пол. партия и парламента, който се превръща в главен орган на властта. Партиите, като парламентарни институции, се свързват със социалните и политически структури на обществото. Очертават се партиите на презвитерианците -защитава интересите на едра лондонска буржоазия, индениендентите – отстоява интересите на средните слоеве на търговско-промишлената буржоазия и средното дворянство, левелерите – изразява искания за социални реформи и дрегерите – отразява интересите на най-бедните слоеве от обществото.
Колонизаторите и емигрантите пренасят политическите партии отвъд океана – в САЩ. Там в годините на войната за независимост против Англия (1775-1783 г.) се оформят първите партии на федералистите и на републиканците. По-късно от тяхното разслоение и разпадане възникват Демократическата и Републиканската партии.
Началото на модерните партии поставя Великата Френска революция (1789-1794 г.), по време на която те възникват като клубове, обединяващи хора със сходни политико-идеологични разбирания за властта на държавата и за начина на управление на държавата.
През 19 век започват да се създават партиите, които си поставят зя цел осъществяването на промени в съществуващата обществена система.
Процесът на възникване и установяване на пол. партии минава през четири основни етапа. Първият етап се характеризира с възникването на предпартийни образувания, наречен патронажи, наподобяващи фракции в парламентарните институции, по повод на възникването на конкретни събития или конфликти в обществото. Тяхната отличителна черта е спонтанният им характер, липсата на платформи и липсата на електорална база извън парламента, поради неразвитата пол. система.
През втория етап партиите „излизат“ навън от парламента. Те формират свои организационни структури и вече имат електорат. Това е период на експанзия, свързан с разширяването на избирателните права. Започва идейно разслоение и профилиране на партиите.
Третият етап включва началото на 20 век, когато става утвърждаването и консолидирането на партиите. Те заемат специфичното си място на посредник между обществото и държавата.
През четвъртия етап става институционализирането на партиите и превръщането им в обект на конституционни и законови разпоредби. Партиите вече се легитимират като съществен елемент на демократичната пол. система. С това те получават законови гаранции, отразяват социалните интереси в обществото и ефективно ги транслират в управленските структури на държавата.
Влиянието и въздействието на политическата партия върху обществото и неговия живот се осъществява чрез нейните функции, като под функция в случая се разбират основите, възловите направления на дейността на партията, които имат систематичен и постоянен характер.
В зависимост от избраните критерии функциите на пол. партия могат да се класифицират по различен начин. Въз основа на природата, предназначението, целите и обективната роля на партията в обществото биха могли да се изведат няколко основни функции: селекция, групиране и изразяване на социално-класови и групови интереси; идеологията на обществените отношения; масово-организаторска дейност сред социалните групи и класи; участие в политическия процес.
Основната дейност на партията, а с това и една от функциите й е изразяване на защитата на коренните интереси на представляваните от пол. партия социални групи и класи. Тази функция на пол. партия цели да свърже потребностите и интересите на представителната класа и социална група с държавата, законодателната и изпълнителна власт.
Функцията по идеологизация на обществените отношения е свързана с разпространението на партийните възгледи и представи сред обществото. Този процес по идеологизация е свързан с две групи партийни дейности. Едната е свързана със създаването, формирането, развитието и усъвършенстването на партийната идеология. Другата включва разпространението, пропагандата и установяването на тази идеология от членовете и привържениците на пол. партия, както и от широките социални слоеве.
Една пол. партия може да разчита на успех в обществото, само когато е вътрешно добре организирана. Вътрешната организаторска функция на пол. партия е функция, чрез която партията регулира обществените отношения в благоприятна за нейните цели посока.
Функцията по участие в пол. процес пол. партия изпълнява непосредствено и опростено. Пряко въздействие целят исканията за провеждане на допитвания или референдуми по остри обществени проблеми, както и политическата агитация за или против дадено решение. Към непосредствения начин на въздействие се включват участието в изборите за парламент и местни органи, издигането на кандидати и агитация за избирането им и др.
Политическите партии могат да се класифицират по различен начин в зависимост от заложените принципи за класификация като: социално-класова принадлежност; организационно устройство и методи на дейност; идеологическа ориентация.
От гледна точка на социално-класовата принадлежност се обособяват два основни типа политически партии: буржоазни партии и партии на работническата класа.
Сред буржоазните партии ръководна роля изпълняват партиите на консерваторите и либералите. Съвременните представители на тези партии са Републиканската и Демократическата партия в САЩ, Консервативната партия във Великобритания, Християн демократите в Германия. Подтип на буржоазните партии са различни буржоазнорадикални, националреформистки, клерикалнодемократични и други партии.
Към работническите партии се отнасят Социалдемократическите партии, които са концентрирани предимно в Западна Европа. Разновидност на Социалдемократическите партии са Лейбъристките партии, които обикновено възникват на почвата на синдикатите и са характерни за страни със стабилна парламентарна система.
Разновидност на работническата партия са социалистическите партии, които търсят среден път между социалдемократическото и комунистическото течение в работническото движение.
Типичен представител на комунистическите партии е Комунистическата партия на бившия Съветски съюз, под чието ръководство се извърши Великата октомврийска революция и се установи диктатурата на пролетариата.
От гледна точка на организационните принципи и методи на дейност на пол. партия са възможни много варианти на групирания. Като основа на организационната типология М. Дюверже приема организационната структура на партията. Той дели партиите на масови и кадрови, като масовостта на една партия е функция на финансирането на нейната дейност. Масови са работническите партии, в които членският състав е основна субстанция. Тяхната основна задача е да мобилизират собствениците на големи капитали. Затова Дюверже пише: „това, което масовите партии постигат чрез количество, кадровите партии постигат с умелия подбор на кадрите“.
Дюверже дели пол. партии още на партии с „непосредствено“ и „косвено“ членство. Към първите се отнасят онези, които имат индивидуални членове с членски билет, а към вторите – партиите, в които преобладава колективното членство – на профсъюзи, различни дружества и др.
Идейно политическата типология – най-широко разпространен възглед, според който пол. партии се делят на десни и леви в рамките на една идейно-политическа ориентация или в дадена политическа инфраструктура.

Идеологически партийни фамилии в пол. пространство
крайно леви
леви
център
десни
крайно десни
комунистически
социалистически
християндемократи
либерали
фашисти

социалдемократи
зелени екологични
консерватори
неофашисти

През 20 век понятията „ляво“ и „дясно“ като чели най-ясно придобиха разделителната си характеристика въз основа на класовия произход. Леви са тези пол. партии, които защитават наемния труд и пролетариата, десни – партии на едрия капитал и буржоазията, а центристки – пол. формирования, опиращи се на междинните социални слоеве (дребна буржоазия, средни земеделски стопани и др.). Но такова разбиране в нашата съвременност все по-трудно може да се приложи.
Много автори използват като идейно-политически принцип отношението към дадена политическа система. Според този принцип Борел дели партиите на партии за системата и партии против системата. Към първата група той отнася пол. партии, които се борят за власт, като спазват правилата на партийно-парламентераната игра, а към другата група отнася тези партии, които отхвърлят борбата за власт по пътя на изборите и се стремят да разрушат пол. система.
Ж. Бордо прави своята идейна типолигия върху контраста „свобода-несвобода“. От тази гледна точка партиите се делят на партии на общественото мнение и идеологически партии. Партиите на общественото мнение обединяват хора от различни социални слоеве и организацията им се основава върху концепцията за индивидуализма. Идеологическите партии се отличават с организационна и идеологическа монолитност, предявяват високи идейни и морални изисквания към членовете си, които се основават върху общностния принцип.
Анализът на същността на пол. партия изисква да се определят най-общите черти или елементи на организацията и структурата на пол. партия. На най-долния етаж в тази структура стоят индивидуални или колективни членове, привърженици и съмишленици, избиратели или поддръжници. Всяка пол. партия има такава, по-голяма или по-малка, група от хора, чрез които извършва дейността си в обществото, така наречената партийна маса.
Организацията и структурата на пол. партия си характеризира и с наличието на система от организационни единици или командно-ръководен орган, който разполага с необходимите организационни средства, за да извършва определени дейности, за които е упълномощен от партията, в рамките на нейните функции и цели. В този командно-ръководен орган важно място заемат едноличните ръководители с определени пълномощия, така наречените партийни лидери. За да бъде лидер едни политик трябва да има нужното образование, опит; да притежава определени качества и да има организационна способност. Партийният лидер трябва задължително да се ползва не само с доверието на своята партия, но и с доверието на народа-избирател, което периодично да се препотвърждава.
Нито една пол. партия не би могла да съществува без партийна маса. Всяка пол. партия се олицетворява и индивидуализира чрез своята партийна маса. Съществуват две основни форми на връзка между партията и личността от партийната маса: членство и привърженици. Между тях има съществена разлика, но и прилика. Всеки член на партията е и неин привърженик, но не всеки привърженик е едновременно и член на партията. Като правила членът притежава членска карта, плаща членски внос, участва в партийния живот.
Привърженик на пол. партия е лице, което е последовател, сподвижник, симпатизант на нейната политика, идеология и методи. Привърженикът съдейства за постигане на целите и задачите на партията. Като правило той гласува за нейните кандидати в изборите, но формално не е обвързан с партията, няма права и задължения спрямо нея.
Политическата пария се е появила, за да обслужва определени класи и социални групи, да изразява, защитава, удовлетворява техните интереси посредством участието й във властта и управлението. Затова пол. партия не може да съществува без своята партийна маса и величината на тази маса е показател за силата на партията и е резултат от нейната всестранна дейност.
Днес политическите партии заемат важно място в живото на всяко едно общество. Пол. Партия е обществено явление, което се е появило в определени конкретно-исторически условия, възпроизвежда се от наличието на социално-икономически, политически и културно-идеологически предпоставки и ще съществува дотогава, докато тези условия и предпоставки са на лице. С тяхното постепенно изчезване ще изчезнат и източниците, които пораждат политическата партия. Но засега, а и в неопределено бъдеще, политическата партия има да изпълнява твърде съществена и важна роля в политическия живот, която роля с нищо не може да бъде заменена.