Обособяването на „идеологически фамилии“ за западно-европейските демокрации е факт. Изградени са и функционират стройни системи от либерални, консервативни, социалдемократически, християндемократически, комунистически, неофашистки и зелени партии. Всяка от тях има своя политическа ориентация. Характеристиката на партиите от дадена идеологическа фамилия се извършва по следните показатели: фундаментални възгледи за отношението индивид-общество; за ролята на държавата при регулирането на икономиката, социалната и духовната област и позиции в рамката на партийната система. При анализа на модерния политически живот все по-трудно се прилага традиционната схема ляво-дясно. Десните се олицетворяват от партии с политика против радикални политически, икономически и социални промени, привързаност към монархията, привилегии на база имущество и т.н. Докато левите се придържат към републиканската форма на управление, премахване на привилегиите на база собственост и защита на широките маси. Тази схема е типична за 19 век, но днес се смята за остаряла. В практиката постепенно се налага понятието „широк демократичен център“, като към него се причисляват партиите, които признават основните конституционни принципи на либералната демокрация. Разбира се, има крайно леви и крайно десни партии, които поначало отхвърля съществуващата конституционна система – като се започне от антикапиталисти и се стигне до ултранационалисти, расисти и др.
Възникването на социализма като течение в Европа през 19 век предизвиква съществени изменения в политическия живот. Организирани в международен мащаб, социалистите започват да оказва въздействие върху една определена класа – работническата, като се обявяват за една открита борба срещу буржоазията.
Съвременните партии от тази фамилия, са последователи на социалистическата тенденция, която има съвсем друго значение, различно от марксисткия постулат за неизбежната гибел на капитализма и прехода към комунизма. Ето защо по-голямата част от тези партии се наричат социалдемократически, за да се разграничат от болшевизма. Но дори и тези, които продължават да се наричат социалистически (Австрия, Холандия, Франция и др.) са последователни привърженици на либералната демокрация.
Социалистическите и социалдемократическите партии поставят в центъра на своята стратегия държавната намеса в политиката. За социалдемократите регулирането на пазара е условие и предпоставка за функционирането на демокрацията и в името на това той трябва да бъде ограничен чрез държавна намеса. Водени от такива разбирания, тези партии са в процес на постоянно търсене на механизми за преразпределението на благата.
В средата на 19 век в британския политически живот се създава либерална партия като последовател на идеите, издигащи в приоритет свободата на индивида. Така либерализма се превръща в символ на борбата срещу абсолютизма и за установяване на конституционно управление, за издигане на неприкосновеното право на собственост и за балансиране на политическа система на обществото в Западна Европа.
Основа на либералната идеология е оптимистичната вяра в човека и неговия разум. Либералите се обявяват не само за икономическа независимост чрез свободен пазар, но и за духовна свобода, която позволява на личността самостоятелно да определи своето поведение. За партиите от тази идеологическа фамилия е характерно отрицателното им отношение към държавата и нейната бюрокрация поради склонността и да се намесва в личния живот на гражданите. В своите програми те не отричат необходимостта от намесата на държавата, но тя да бъде предимно в социалната област.
Като цяло либералните партии в Европа малки и имат ограничено влияние. Според някои изследователи те просто са изиграли своята историческа роля. Изключение в това отношение правят Швейцарските свободни демократи.
Терминът „консервативен“ възниква в началото на 19 век и с него са се означавали тенденциите в обществото, появили се като реакция в обществото след Френската революция. В политическия живот консервативните партии са характерни със своите позиции, насочени към търсене на компромиси с цел да се избегнат конфронтацията и прагматизмът. В основата на идеологията на „консерватизма“ е виждането, че човешката природа не се изменя. Според консерваторите личността се нуждае от пряко ръководство и не бива да се допуска тя сама да определя поведението си. Във връзка с това е и характерната за консерватизма привързаност към традиционния живот, религията, семейството, социалното разслоение. Необходима е силна държавна власт, която да компенсира ограничеността на отделната личност. Консерваторите се обявяват за защита на държавните институции. Йерархичната структура на обществото е естествен закон. Консервативните партии не са против социалните програми и борбата с бедността, а са за това тя да се води така, че да не се нарушават естествено протичащите процеси, резултат на свободния пазар. Те обикновено стоят зад картелите и тези обединения, които водят до силни и стабилни позиции в икономическа структура на обществото. Монополизацията в икономиката се смята за естествено състояние.
Християндемократическите партии се превръщат в твърде влиятелна сила в края на 40-те години на 20 век. Генезисът на християндемократическите идеи се свързва с политическия католицизъм, проявил се като защитна реакция на либералните тенденции в законодателството.
В резултат на еволюцията на възгледите на християндемократическите партии се стига до компромис по отношение на идеята за народния суверенитет. Показателен за това е текстът в програмата на партията в Италия от 46 г. - „Цялата власт е представена от бога, но народът е субект и титуляр на суверенитета“.
Общото в идеологиите на християндемокрацията и на консервативизма е в песимизма по отношение на природата и възможностите на човека, привързаността към частната собственост, отхвърлянето на екстремизма и резките промени и т.н. В програмите на християндемократическите партии се съдържат прокламации за силна социална политика на държавата. Християндемократите отхвърлят класовата борба и се обявяват за коопериране и интеграция между социалните групи.
Партиите на зелените трудно биха могли могли да се определят в схемата ляво-дясно, защото политическите им позиции са нетрадиционни. Те излизат на политическата сцена в Европа в края на 70-те и началото на 80-те години на 20 век. За да бъдат изяснени често се използва терминът материално и постматериално, като това са два полюса в позициите на партиите по отношение на икономическия растеж. Материалистичната позиция се основава на становището – колкото по-голям икономически растеж , толкова по-добре за всички членове на обществото. Постматериалистите се застъпват за ограничаване на икономическите постижения в името на други цели. Постматериализма се свързва с такова равнище на развитие на обществото, при което материалните блага губят своя приоритет. Целта постепенно започва да бъде самоусъвършенстването на личността и заобикалящата я среда. Най-важно е да се установи равновесието на човешкото общество с природата. Оттук следва и стремеж за опознаване на околната среда, към спирането на безпощадната експлоатация на природните ресурси, към ликвидирането на ядрения потенциал и т.н.
В политическия живот зелените екологични партии са по-близо в позициите си до левите. Те се застъпват за пазарни механизми, изключващи акцент върху печалбата. Тези партии се обявяват и за друг тип организации на партийната система. Техният идеал е да се преодолее политическото лидерство и да се премине към пряко политическо участие на всички граждани.
Фашизма като понятие води началото си от Древния Рим, под което се е разбирало пакет от мерки, осигуряващи монолитно единство, превърнало се в символ на славата. Фашистките партии възникват след края на Първата Световна война в Германия и Италия. Обща черта на фашистките партии е, че идеологията им се основава на национализма и шувенизма, на яростната критика на либералната демокрация и на антикомунизма. Редица партии, сред които е и националистическата партия в Германия, възприемат расизма като водещ аспект на тяхната идеология и политика. Антисеминизмът и расизмът във фашистката идеология утвърждава омразата към малцинствата и тяхното единствено „право“ да умират и да бъдат убивани. В концепцията на фашизма определящо място заема отричането на всякакви демократични форми на управление. Тук се утвърждава принципът на пряката демокрация. Култът към вожда, тоталната власт на държавата и всеобщият контрол над личността са основните черти на фашистката партия.
Характерно за т.нар. нови десни партии (неофашистки) е тяхната голяма разнородност в политическо и идейно отношение. Някои от тях формално се дистанцират от фашизма и нацизма и участват в парламентарния живот на съответната държава. Неофашистките партии обикновено се определят като крайно десни сили. В позициите им се наблюдават елементи както на дясна, така и на лява ориентация. Например те поддържат принципа на свободния пазар, но са против едрия капитал. Затова и електоратът им е както от средите на бизнесмените, така и от средите на работниците.
Позицията на крайно десните партии в наши дни е насочена към установяване на изключително авторитарен режим, защото за тях властта е приоритетна област. Интересите на нацията са над тези на индивида и потребностите на личността ще бъдат задоволени само когато родината е преуспяла.
Като крайно лави партии могат да бъдат посочени комунистическите партии. Те се разграничават от прилагане на насилие в каквато и да е форма и са мирни действия; споделят демократическите принципа на политическия процес.
В избирателните кампании тези партии обещават по-голяма справедливост обществото. Предлагат огромни такси за богатите и радикални социални програми за бедните. По принцип те не се отказват от идеите на Маркс за безкласово общество и затова тяхната непосредствена дейност е насочена към подобряване на системата на здравеопазване, образование, защита на социално слабите, борба с безработицата и др.
В основата на политическата ориентация на съвременните комунистически партии в Западна Европа стои т.н. „неомарксистки класов анализ“. Този анализ има общи черти с традиционния, но може да се каже, че при него е характерен и стремежът за адаптиране към новите условия.
Идеологически партийни фамилии в политическото пространство
Крайно леви
|
Леви
|
Център
|
Десни
|
Крайно десни
|
Комунистически партии
|
Социалистични
|
Християндемократи
|
Либерали
|
Фашисти
|
Социалдемоктатични
|
Зелени екологични
|
Консерватори
|
Неофашисти
|
През 20 век понятията „ляво“ и „дясно“ като че ли най-ясно придобиха разделителната си характеристика въз основа на класовия произход. Леви тези политически партии, които защитават наемния труд и пролетариата, десни партиите на едрия капитал и буржоазията, а центристи политически формирования, опиращи се на междините социални слоеве (дребна буржоазия, средни земеделски стопани и др.). Но такова разбиране в нашата съвременност все по-трудно може да се приложи.
