Едно от най-развитите в демократичните общества политологични дисциплини е псефологията. Тя изследва гласуването като основна форма на политическо участие на гражданите, изборите с техните функции и значения в политическия живот, избирателните процедури и системи, както и електоралното поведение на индивидите и групите. За тези изследвания се използват социологична и статистическа информация.
Прилаганите днес техники за социологични изследвания се базират главно на: „панелната техника“ и „сондажното наблюдение“ (класическо). От средата на 60-те и началото на 70-те години на 20 век широко разпространение са получили т.нар. „екологични подходи“, те търсят статистическа зависимост между политиката и електоралното поведение, от една страна, и социалната среда от друга.
Статистическият анализ открива пред науката нови възможности за формулиране на зависимости, тенденции.
През 20 век псефологията постепенно се оформя като специфична па своята същност политологична дисциплина, широко използваща методите и техниките на други науки – статистика, математика, социология и история. Обаче псефологията не разработва общопризнатата от цялата научна общност система, т.е. налице е липсата на консенсус по въпроса за научния апарат.
Днес в политическата теория съществува тенденция, която дефинира демокрацията чрез изборите и най-вече в страните наречени “Западни”. За демократична се счита онази страна, в която управляващите са избрани чрез всеобщи избори, възможно най-честни и свободни.
Повечето учени определят изборите като един от важните социални механизми за агрегиране на предпочитанията на индивидите от определен тип. Изборите са акт, признат от законите и правилата на дадена организационна структура-държава, клуб, доброволно сдружение, партия и др. Чрез тях всички или повечето от членовете избират по-малка група от личности, които да изпълняват властнически функции в рамките на тези организации. Следователно актът на избора, политически по своя характер, е акт на делегиране на власт, чрез която гражданите суверенно изразяват своята воля за конституиране на изборни органи (институции).
Изборите са един от механизмите за вземане на колективно решение, основаващо се на индивидуални предпочитания в рамките на политическата система. Те са политически отговор на електората и управляващия елит като най-широка форма за участие на гражданите в политическия живот. Изборите са обща черта на всички политически системи по света независимо от типа политически режим.
Според американските политолози Р. Доус, Дж. Хюгис функциите на изборите са:
4. Първата и главна функция на изборите е осигуряването на възможност за мирно приемане и предаване на властта.
5. Изборите са средство за пренасяне на политическата периферия в политическата арена,а изборния процес е начин за отразяване на променящите се разбирания и социални концепции за гражданството и равенството. Следователно политическото равенство при представителната демокрация означава, равно право да избираш и да бъдеш избиран. То съдържа три елемента: - всеки индивид трябва да получи лесен достъп до мястото на гласуване; - всяка личност трябва да бъде свободна в изразяването на своето политическото мнение; - всеки вот да има точна тежест по време на преброяването. Пренасяйки периферията на политическата арена, изборите могат да служат за изграждане на чувство за общност, за политическо единство или интерес към системата за управление.
6. Изборите са един от механизмите, чрез които политическите действия на управляващите могат да бъдат повлияни от управляваните. Това е важен елемент на демократичния „мит“ - идеята, че управляващите се избират и управляват с одобрението на нацията, а когато това одобрение е оттеглено, те претърпяват поражение на изборите.
7. Изборите са израз на демократична класова борба, където конфликтите се институционализират и гласуването е не само метод за определяне на ръководството, но и ритуален израз на общия морален ред
8. Изборите са метод за демократичен контрол над управляващите осъществен от управляваните. Други методи за контрол върху управляващите са: - политическо влияние (на групите за натиск); общественото мнение; политическото насилие (бунтове, въстания, политически убийства и т.н.).
9. Изборите са най-добрия начин за подбор (селекция) на политическите лидери и управляващ елит, и се явяват важен фактор за изграждането на партийната система.
Съществува мнение, че различните типове избирателни системи са основният фактор, който влияе върху броя на партиите в една страна, а оттам и върху типа партийна система. Тази идея се свързва с името на Морис Дюверже, който твърди, че съществува връзка между простата (обикновена) мажоритарна система и двупартийната система, а пропорционалните системи развиват от своя страна многопартийни политически системи.
Емпиричните изследвания показват, че съществува връзка между изборни и партийни системи, но тя не е толкова силна, както твърди Дюверже.
Изборите са един от основните елементи на демократичния политически процес. В демократичните политически системи те дават реална възможност на гражданите да участват в него, предопределяйки до известна степен сами своето бъдеще.
Историческо развитие на идеята за изборите. В повечето страни през ХІХ век всеобщото избирателно право не се установява директно, а се предшества от предходната фаза на ограниченото избирателно право. Фундамент на теорията за ограниченото избирателно право е т.нар. теория за “електорална функция”, а на всеобщото избирателно право “теория за прав електорат”. Според първата теория суверен е нацията, а не гражданите които я съставят. Именно за това избирателните права се предоставят само на най-достойните и способни хора.
Втората теория се отнася до “фракционния суверенитет”. Ако всеки гражданин стои начало на една фракция, той има възможност да участва в правителствените структури. Ако тази възможност се осъществява единствено чрез изборите, то всеки гражданин трябва да има правото да гласува и да бъде избиран.
Всеобщото избирателно право се основава на следните принципи: то е всеобщо; то е еднакво; то е директно; гласуването е тайно. Тези принципи за всеобщо избирателно право са неотменими и единни във всички демократични страни, въвеждането на това право дава началото на епохата на “масовата политика”.
Морис Дюверже определя следните форми на ограничаване правото на глас: - ограничаване по данъчни показатели; - образователен ценз; ограничение по пол и възраст; - ограничение по раса и национална принадлежност. - ограничение по непристойност; - ограничения по гражданство; ограничения наложени чрез типа избирателна система и размера на секцията, района или окръга.
В теорията на политиката няма единно разбиране за типологията на различните избирателни системи. Социологическия подход класифицира тези системи като мажоритарни и пропорционални. В избирателната практика съществува едно основно разграничение на избор с мнозинство- мажоритарен и пропорционален избор.
Мажоритарни избирателни системи. Обща черта на тези системи според Морис Дюверже е, че осигуряват само косвено и приблизително представяне на мнозинството. Така гласовете на избирателите, гласували за победителите са оползотворени напълно, а на тези подадени за другите не избрани кандидати нямат никаква стойност. Понякога политическите партии, представляващи мнозинството в страната се оказват в малцинство в някоя избирателна секция и обратно. Това позволява партията или партиите които са получили мнозинство от гласовете в изборите, в парламента да се превърнат в малцинство, а малцинството в мнозинство. Наред с тези недостатъци мажоритарната система има и някои предимства.
Основното предимство е нейната простота и разбираемост за избирателите. Чрез нея се създават стабилен парламент и правителство. От друга страна партийните пристрастия би трябвало да останат на втори план, защото гласоподавателят избира онези кандидати които са изявени личности, притежаващи необходимите политически и морални качества. Мажоритарния избор стимулира коалирането или обединяването на политическите партии, като по този начин съдейства за преодоляване на партийната раздробеност (фрагментация). Налага се тенденцията за създаване на двуполюсния модел, който предполага политическа умереност на полюсите.
Мажоритарните избирателни системи биват няколко вида: обикновена (проста); мажоритарна система в два тура; системата на единичен вот
Пропорционални избирателни системи. Основният принцип на пропорционалната система се състои в осигуряване представянето на малцинствата във всеки избирателен район, пропорционално на получените гласове за различните партии и коалиции. Тя се прилага само в многомандатните избирателни райони, или когато цялата страна е един (национален) избирателен район. Гласуването се извършва задължително с партийни листи, което предоставя възможност единствено за едновременно разпределение на мандатите на мнозинството и малцинството. Избирателните листи биват: твърди (блокирани), частично изменими, свободни, съединени и централни.
Предимството и е, че относително вярно отразява присъствието на партиите в парламента в съответствие с реалното им влияние в обществото. Тя осигурява в чистия си вид представителство на по-малки и големи партии. Въвеждането на избирателната бариера (праг в проценти) и други ограничения, я лишават от това предимство, целящо да не се допусне раздробяването на парламента. Тук не политическите качества на кандидата са решаващи, а идеите и политическите програми на партиите.
Определянето броя на избраните кандидати от всяка партийна листа и с разпределение на “остатъчните” гласове става по два начина; чрез системата на изборната квота (число което се получава при деление броя на подадените гласове на броя на кандидатите) , чрез системата на предварително уточнения изборен делител. Най-известните методи (делители) за разпределяне на остатъчните гласове са: Д ‘ Ондт, Истенд Ланг. Първият метод се използва в България, я втория в скандинавските страни.
В света се прилагат две разновидности на пропорционалната система. Първата се нарича система на пълно пропорционално представителство с определяне на мандатите в зависимост от получените гласове в национален мащаб (Израел, Холандия). Вторият е система на ограничено пропорционално представителство на районно равнище.
Смесени избирателни системи. Тези системи се наричат още “полупропорционални” или “полумажоритарни”, в зависимост от това какви заемки са направени предварително. Те имат за цел да тушират частично отрицателните белези на едната или другата система, като запазят същностните им характеристики. В България тя е използвана през 1990г. за избор на Велико народно събрание.
В заключение можем да кажем, че най-големи възможности се разкриват чрез смесената изборна система в зависимост от особеностите на дадена страна. Мажоритарните системи са подходящи за страни с относително стабилна система и култура. Пропорционалната система е удачна, за страни с традиционни социални, идеологически, етнически и религиозни противоречия и конфликти. Най-важното е при прилагането на избирателните системи да не се налагат изкуствено едни или други варианти и ограничения, и да бъдат съобразени с характера и възможностите за политически просперитет на обществото и държавата.