Либерализмът е първата голяма система от политически идеи на Новото време свързана с историята на буржоазията. Като политическо течение възниква не по-рано от 17 век. Либерализмът е многообразен и силно зависим от конкретните национални условия. Във всички варианти на либералната традиция присъства модерното схващане за човека и обществото, което се характеризира от сладните елементи: индивидуализъм; универсализъм; динамичност.
Образът на либерализма се променя, тъй като самият либерализъм се променя в процеса на историята. Поредица от исторически събития, които предизвикват дълбоки политически и социални изменения са сред основните фактори, които довеждат до цялостното формиране на класическия политически либерализъм. Сред тези исторически събития са: Нидерландската буржоазна революция (1566 – 1609 г.); Английската буржоазна революция от 1688 г.; Френската революция от 1789 г. и декларацията за правата на човека и гражданите от 26.08.1789 г., с която се провъзгласяват неотчуждаемите човешки права, свободата на личността и словото, равенство на гражданите пред закона и неприкосновеността на частната собственост.
В края на 18 век и началото на 19 век все по-отчетливо се открояват социално-икономическите предпоставки на политическия либерализъм. Това е периодът, в който настъпва смяната на манифактурното производство с крупната машинна индустрия, отначало в Англия и Франция, а след това и в други държави.
Основните ценностни елементи на либерализма са: свобода, собственост, свобода на търговия, свобода на действията, утилитаризъм, невмешателство, разделение на властите и примиряване на класовите противоречия. Основната ценност на либерализма е личната свобода. Либерализмът разглежда частната собственост върху средствата за производство като теоретичен аспект на свободата, но и като реален неин източник.
Частната собственост и свободния пазар в либералната доктрина се основават и опират на принципа на свободното развитие, без намеса. Така ценностната скала на класическия либерализъм се основава на идеята за свободната човешка индивидуалност.
Първото системно изложение на либералните идеи на Новото време прали Томас Хобс той изгражда учение за държавата върху основата на естественото право. Според него, по своята природа хората са равни и свободни да действат според своя разум и физическа сила. Хобс смята, че чрез държавата хората се стремят да прекратят войната на всички против всички, да се избавят от своята незащитеност. Държавата гарантира на своите поданици свобода, което се състои в правото да се прави всичко, което не е забранено да се прави от гражданския закон.
Друг мислител със значителен принос в развитието на идейно-политическата система на либерализма е Джон Лок. Той изцяло споделя идеите за естественото право, за обществения договор, за народния суверенитет, за свободата на личността, но ги развива и интегрира в идейната система на ранния либерализъм. Лок смята, че моралните отношения и задължения, които свързват хората в естествено състояние, при наличието на държавата отстъпват мястото си на политическите отношения и задължения. Учредяването на политическото общество налага на всички участници определени задължения, които гарантират неговото съгласувано развитие. Според него в политическото общество свободата се запазва и гарантира от законите. Властта на държавата се ограничава за да се съхранят правата и свободите, които човек е обладавал в естественото си състояние. Първо сред тези права според Лок, е правото на собственост. Собствеността е основа на свободата и независимостта на човека и на организацията на гражданското общество. За Лок учредяването на гражданско общество е тържество на разума, а обществения договор се сключва в името на мирен и безопасен живот, а не на пълен отказ от своите права. Хората се отказват само от правото си сами да прилагат закона.
Мислители допринесли за развитието на ценностите и идеите на либерализма са Б. Констан, Джерами Бентам и Джон Стюарт Мил.
Констан се обявява за защита на либералните разбирания за правата и свободите, за разделение на властите и конституционната монархия, като форма на компромиса между буржоазията и аристокрацията. Според него на човека е присъща свободата, а от нея произтичат фундаменталните права на гражданите. Тези права съществуват независимо от държавата и са неприкосновени за нея. Констан прави концептуално разграничение между гражданската (лична) свобода и политическата свобода. Политическата свобода на гражданите като цяло е тяхно право активно и непосредствено да участват в колективното осъществяване на политиката власт и включва лични права, като неприкосновеност на личността, свобода на съвестта и словото. В теорията на Констан ядро на свободата се личните права, а държавата и политическата свобода са средствата, които ги осигуряват.
Джерами Бентам развива английския вариант на политическия либерализъм. Той е родоначалник на философията на утилитаризма. Теорията на Бентам има за своя основа принципа на ползата. Теорията му разглежда ползата като основа на социалните отношения, защото всички те се свеждат до полезността. В едно и също време ползата е двигател, цел, критерий и мащаб на поведението на хората и на дейността на политическите и правни институции. Ползата обуславя и социалните качества на хората. В такъв случай утилитаризма на Бентам е индивидуалистичен и либерален. Той утвърждава като основна клетка на социалния живот личната изгода на действащия индивид, който се грижи за себе си и сам определя своята полза. Общото благо представлява съвкупност от индивидуалните блага. Според Бентам ползата и щастието са цел, а държавата – средство за нейното достигане. Това именно следва да определи изискванията към законодателството, устройството на държавата и нейната дейност. От тази гледна точка най-съществени блага в живота на индивида са: частната собственост, имуществото и парите.
Бентам определя като задача на държавата осъществяването на щастието за най-голямо число хора Това може да се постигне чрез свободно развитие капиталистическите отношения без държавата да се намесва в икономиката. Бентам счита държавната регламентация на стопанския живот за гибелна, поради което дейността на държавата трябва да се ограничи до минимум, т.е. До защита правата и свободите на гражданите, частната собственост и свободната конкуренция. Законодателството би трябвало да регулира социалните отношения с политически и правни средства, като не ограничава свободата на индивида. Бентам смята, че като се увеличи и укрепи средната класа ще се върви към равномерно разпределение на богатствата.
Бентам свързва реализацията на принципа за ползата преди всичко с политическата свобода. В тази връзка неговите идеи постепенно еволюират от утвърждаването конституционната монархия към възлагането на по-големи надежди на демократичната република. В демокрацията той търси и открива гаранции както срещу престъпленията на гражданите, така и срещу престъпленията на длъжностните лица.
Утилитарната философия на Бентам вдъхновява реформи в областта на общественото здравеопазването, държавните служби и местното управление, които всеки либерал би подкрепил. Бентам има три приноса в развитието на либерализма: 1. подлага на критика понятия като естествено състояние, право и др. Той отхвърля теорията за естественото право; 2. поставя ново ударение върху административната и правораздавателна организации на държавата и върху принципа на отговорното управление на властта; 3. включва в целите на законодателството осигуряването на безопаснотта, препитанието, благосъстоянието и равенството, като предвижда и политически структури, които да гарантират тези цели. По този начин той предусеща нуждите и стремежите на съвременната демократична система.
Джон Стюарт Мил защитава и издига на по-високо равнище утилитаризма на Бентам.
Централно място в теорията на Мил за свободата е усилието да се утвърди един прост принцип, който трябва да залегне във взаимоотношенията между обществото и индивида във връзка с контрола и принудата. Принципът се състои в това, че единствената цел, която оправдава индивидуалната или колективна намеса е защита. Тази идея се концентрира в представата за свободата на личността и отношенията на тази свобода към политическата власт. Стремежът е да се ограничат действията на властта спрямо гражданите.
Демокрацията, обаче изисква да се избират управници, които се идентифицират с интересите на народа. Това разбиране е господстващо в европейския либерализъм. По този начин проблемът за свободата се покрива с проблемите на политическата демокрация. Като съществена черта на европейската демокрация се налага значението на правата и свободите на малцинствата и отделната личност. Политическият либерализъм се характеризира със съществуването на граница, зад която правата и свободите на личността са автономни. Тази граница не може да бъде прекрачвана от политическата власт и общественото мнение. Като такава граница Мил определя общите интереси. Извън рамките на общите за всички интереси и цели, държавата в една демократична система няма право да се намесва в живота на индивида.
Мил е сред първите теоретици, които се опитват да осветят отношението между личната свобода и социалните различия. В голяма степен за него свободата на личността е отражение на социално-икономическия, едейния и политически плурализъм. В тази връзка той защитава общото избирателно право на всички пълнолетни, които желаят да го получат. В същото време той смята, че от него трябва да бъдат лишени неграмотните, неморалните, длъжниците. Със своите разбирания Мил хвърля мост между политическия либерализъм и демократичното устройство на обществото. Не по-малко съществено е, че той развива и принципите на икономическия либерализъм, които разглежда като неразделно свързани с политическата сфера.
В социално-икономически план тезата за държавното вмешателство намира своето развитие през 20 век. Тогава се оформя и една принципно нова за либерализма постановка – тази за социалната държава. Икономическите основи на концепцията за социалната държава са разработени от Дж. Кейнс в съчинението му „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ (1936 г.). В него Кейнс опровергава класическите постулати за всесилието на саморегулация и пазарен механизъм, а с това и традиционните представи за либералната държава. Новата социална функция на държавата се изразява в регулирането на социалните конфликти и процеси чрез икономически лостове: фискална политика, социално подпомагане, ограничаване на безработицата, субсидиране на образованието, здравеопазването и т.н. Кейнс е радетел на уравновесената икономика и със своята теория практически обосновава принципите на „държавата на всеобщото благоденствие“. Разбира се тази теория се изменя в различното историческо време, и особенно през 60-те и 70-те години, когато класическият либерализъм се възражда и се поставя началото на т.нар. „неолиберализъм“. Неолиберализмът се опитва да скъса нишката, идваща от класицизма. В САЩ неолиберализма се свързва с Чембърлейн, който се опитва да обоснове необходимостта от либерализъм и да го осъвмести със зараждащата се в американската икономика монополистична конкуренция. Неолиберализма в Англия се свързва с две направления. Едното направление е тясно теоретично, а второто се създава под ръководството на Л. Робинс в прагматичен план. Неговите възгледи акцентират върху либерализацията на трудовия пазар. Във Франция представител на неолиберализма е Жак Ргоер, пряко ангажиращ се със стабилизационните програми за слабо развиващите се държави в Европа. Той е автор на „Обществения ред“, където за първи път се опитва да изясни процеси и явления на основата на изучаване на системата на правата на собственост. Неолиберализма в Германия се разгръща след Втората световна война и е известен в литературата като ордолиберализъм. Осткен за първи път прави опит за завръщане на позициите на стопанския либерализъм. Той подготвя почва за създаване на теория за социалното пазарно стопанство, разработена от Ерхард.
Едва в началото на 70-те години настъпва възраждане на либералните идеи в политическата философия. В „Теорията на справедливостта“ (1971 г.) Джон Ролс развива либерално схващане за социалната организация, което в много отношения е свързано с класическите либерални идеи за принципите на личната свобода в един правов конституционен ред. В „Анархия, държава и утопия“ (1974 г.) Робърт Нозик, критикувайки на места теорията на Ролс за справедливостта , изгражда изключителна защита на държавата с минимални правомощия, която оказва значително влияние на интелектуалния климат.
Залезът на класическата либерална мисъл до голяма степен е резултат от появата на масовата демокрация. Либералната мисъл бързо издига ново схващане за държавната власт. Това схващане разглежда държавата като източник на всеобщо благоденствие, а не като до тогава като пазител на структурата, в чиито предели индивидите подлагат на остра критика неограничената демокрация на масите, която в същност ни управлява.
Никой не може да предскаже изхода от възраждането на либералната мисъл. Ставаме свидетели на завръщане към мъдростта на великите теоретици на либерализма, либерализмът, който е търсене на онези принципи на политическата справедливост, които да осигурят рационално съгласие между индивидите с различен светоглед и различни представи за добрия живот.
